Криптовалутите не са законно платежно средство, нито финансови инструменти или електронни пари. Това е приел на свое заседание Инспекторатът към Висшия съдебен съвет по повод зададени въпроси от магистрати за декларирането на виртуалните валути, съобщиха от пресцентъра на ИВСС.

Според решението криптовалутите:

1. не са законно платежно средство;

2. не са финансови инструменти по смисъла на чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти;

3. не са електронни пари по смисъла на чл. 34 от Закона за платежните услуги и платежните системи;

4. не представляват ценни книжа по смисъла на чл. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

За да стигне до това становище ИВСС съобрази следното:

Към настоящия момент в страната няма нормативна уредба по отношение на виртуалните валути и дейностите, свързани с тях. Липсва и легална дефиниция на понятието „виртуална валута“. Въпреки това, в практиката се приема, че търговията с виртуални валути е разрешена от закона, тъй като не са налице норми, които изрично да забраняват този вид дейност. В Европейския съюз също няма регулация, нито обща политика относно дейностите, свързани с виртуални валути, като засега всяка държава-членка въвежда свои правила или прилага действащите си закони по аналогия.

В свое Становище относно виртуалните валути от 4 юли 2014 г. (EBA/Op/2014/08) Европейският банков орган определя виртуалните валути като дигитално представяне на стойност, което не е емитирано от централна банка или публичен орган на власт, нито е прикрепено към официална валута, но се използва от физически или юридически лица като средство за разплащане и може да бъде прехвърляно, съхранявано или търгувано по електронен път.

В Решение от 22 октомври 2015 г. Съдът на Европейския съюз приема, че по своята същност виртуалната валута „биткойн“ не представлява ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито може да се разглежда като „материална вещ“ по смисъла на чл. 14 от Директивата относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), тъй като няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство, и че тя се приема от определени оператори за тази цел.

Тези аргументи, наред с анализа на разпоредби от Директивата, мотивират извода на съда, че сделките по продажба на „биткойни“, се третират като доставки на финансови услуги, освободени от облагане с ДДС.

В България позиция по отношение на сделките с виртуални валути са имали възможност до настоящия момент да изразят Апелативен съд - София, Българската народна банка (БНБ), Комисията за финансов надзор (КФН) и Националната агенция по приходите (НАП).

В мотивите на решение 834 от 24 април 2015 г. Апелативен съд - София, позовавайки се на получени по делото становища на БНБ и КФН, изразява позицията си относно същността на виртуалната валута „биткойн“. Според обсъдените становища виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Това не са сделки с електронни пари, които да попадат в обхвата на регулационните функции на БНБ. „Биткойните“ или другите виртуални валути не са признати и не се третират като финансови инструменти по смисъла на Закона за пазарите на финансовите инструменти.

В редица свои становища или разяснения, отнасящи се до облагането на доходите на физически лица, НАП третира доходите от продажба на виртуална валута като доходи от продажба на финансов актив.

На последно място, следвайки практиката на Съда на Европейския съюз и становището на Европейския банков орган в най-общ смисъл по своята същност и предназначение виртуалните валути могат да се определят като вид нерегламентирани дигитални пари, които не се издават и гарантират от централна банка, но могат да се използват „на добра воля“ от физически или юридически лица като средство за разплащане, алтернативно на законните платежни средства в една или няколко държави, както и да се прехвърлят, съхраняват или търгуват по електронен път.

Във връзка с горните аргументи ИВСС взе следното решение:

Виртуалните валути не попадат в нито една от хипотезите на чл. 175б, ал. 1 ЗСВ, където изчерпателно са изброени видовете имущество и интереси, подлежащи на деклариране по реда на глава девета, раздел І „а“ ЗСВ.

Въпреки липсата на нормативноустановено задължение за деклариране на виртуалните валути, задължените по ЗСВ лица могат да ги декларират в таблица №7 „Налични парични средства“ от раздел ІІІ на одобрения от главния инспектор на ИВСС образец на декларацията по чл. 175а, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт - „Парични суми, в това число влогове, банкови сметки и вземания на обща стойност над 10 000 лв., включително в чуждестранна валута“, с оглед доказване произхода на средствата в случай на бъдещо реализиране на печалба при продажбата им.