На 10 декември 2018 да почерпят

Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас Експерти влизат в училищата по изкуства, за да разкажат за стойността на творческия продукт

ООН предоставя хуманитарна помощ на 650 000 сирийци

Шефът на кабинета на Тръмп Джон Кели подава оставка Пореден висш служител напуска Белия дом

Опасна снежна буря удари югоизточните райони на САЩ, отменени са над 1000 полета (СНИМКИ и ВИДЕО)

Търсят 5700 войници за 800 лв. заплата Най-голям е недостигът в пехотата, на места дефицитът стига 40%

Александър Вучич за снощния протест в Белград: Аз под натиск няма да работя

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 10 декември 2018

Инфлацията у нас бавно се покачва Най-голямо поскъпване на стоки и услуги ще има през последното тримесечие на тази година

Тя може да бъде “внесена” отвън, тъй като левът е фиксиран към еврото

Тенденцията през последните месеци е темпът на инфлация да се повишава. Дали тя ще се запази и какви са факторите, които определят това развитие, ще разгледам в настоящата статия.

В икономическата теория има малко въпроси, по които е постигнато съгласие. Един от тях е за източниците на инфлацията. Както казва Милтън Фридман: „Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен”. Когато темпът на растеж на паричната маса в икономиката превишава растежа на производството на стоки и услуги, тогава равнището на цените започва да се повишава. Ако този процес е продължителен, а не еднократен, това е инфлация.

Някои икономисти твърдят, че относително нисък и постоянен темп на инфлация е здравословен, тъй като е свързан с положителен икономически растеж. Икономическият растеж означава нарастване на реалното богатство, т.е. на производството на стоки и услуги. При определено количество пари по-голямото производство би означавало по-ниски цени. Следователно то ще води до по-ниски цени, а не до инфлация. Всъщност „здравословната” инфлация е резултат от политиката за стимулиране на съвкупното търсене, докато посоченият по-горе случай е израз на нараснало съвкупно предлагане.

Емисията на допълнително количество пари в икономиката не подпомага, а всъщност пречи на процеса на създаване на богатство. Това е свързано от една страна с повишаването на цените, което поражда разходи за икономическите агенти за предпазване. От друга страна в резултат от продължителното нарастване на паричното предлагане и поддържането на изкуствено по-ниски лихвени проценти се променят размерът и структурата на капиталовите разходи, като се увеличават непродуктивните инвестиции и се надуват спекулативни балони. Това е предпоставка не за по-висок икономически растеж, а за възникване на кризи.

Валутният борд в България като спирачка пред инфлацията

Негативните последствия от инфлацията са добре известни. Друга известна фраза на Фридман гласи, че „Инфлацията представлява данъчно облагане, което не е дефинирано със закон”. Т.е. в резултат от инфлацията протичат процеси на преразпределение на доходите и богатството. Всъщност променя се не само общото равнище на потребителските цени, а и относителните цени, тъй като не всички стоки и услуги са еднакво търсени.

Поради това в България се използва режимът на валутен борд, който не позволява използването на паричната политика за краткосрочно стимулиране на икономическата активност, което би довело в дългосрочен период единствено до инфлация. Нещо повече – този паричен режим налага бюджетна дисциплина. Всъщност именно бюджетната експанзия обикновено създава натиск върху централната банка да увеличи паричната маса, за да финансира по-евтино държавния дълг. Това не може да се случи в България.

Валутният борд обаче означава, че инфлацията може да бъде „внесена“ отвън, тъй като българският лев е фиксиран към еврото. Когато Европейската централна банка следва политика на парична експанзия, това допринася за увеличаване на паричната маса и в България. Тъй като банките, опериращи на българския пазар, са дъщерни дружества на такива предимно от държави от еврозоната, понижаването на лихвените проценти там означава по-евтин ресурс за инвестиране.

Това показва, че макар да е ефективно средство за борба с инфлацията, наличието на валутен борд не означава, че изобщо не може да има инфлация. Той всъщност ограничава част от възможните вътрешни източници на инфлация, свързани с използването на паричната и бюджетната политика. При наличие на кредитна експанзия обаче паричната маса се увеличава.

Други източници на инфлация

Източниците на инфлация обаче могат да бъдат и непарични. Например, повишаването на цените на металите, суровините и горивата, както и на работните заплати, когато това не е обосновано от по-висока производителност, означават нарастване на производствените разходи за фирмите. При равни други условия това води до намаляване на съвкупното предлагане. В резултат от това се свива производството и потребителските цени се увеличават.

Посочените причини влияят по-силно, когато се съчетаят с по-бърз растеж на паричната маса. При липса на кредитна експанзия тяхното въздействие е ограничено и води най-вече до промяна на относителните цени и в по-малка степен до нарастване на общото равнище на потребителските цени. Конкретно за българската икономика важен фактор се явяват и административно определените цени. Всъщност те бяха основна предпоставка за дефлацията през периода 2015 – 2016 г.

Развитието до момента

Динамиката на ценовото равнище през последните 3 години е неравномерна. Темпът на инфлация, измерен спрямо националния индекс на потребителските цени се изменя в границите между -2,5% и 3% на годишна база. Най-ниската стойност е регистрирана през май 2015 г., докато след това се наблюдава отчетлива тенденция към ускоряване на инфлацията. Най-високата стойност е през ноември 2017 г., като през 2018 г. тя отново се доближава до този темп.

Това развитие си кореспондира с динамиката на паричната маса, измерена чрез най-широкия паричен агрегат М3. Почти до края на 2015 г. растежът на парите е нисък – около 2% на годишна база. През ноември 2015 г. обаче той рязко се ускорява и достига 11,2%, като след това за период от около 2 години е приблизително 8% на годишна база. Тази относително висока стойност е предпоставка за ускоряването на инфлацията през този период.

Понастоящем българската икономика е близо до потенциала си, като дори е възможно да го е надхвърлила. Състоянието на трудовия пазар потвърждава тази хипотеза. Според данни на Евростат нормата на безработица е 5% към края на май, което е под средната стойност за Европейския съюз от 7%. Освен това тя се доближава до най-ниската си регистрирана стойност преди финансовата криза от 4,8% през октомври 2008 г. От друга страна нормата на заетост продължава да нараства и вече превишава стойностите преди кризата.

Същевременно търсенето на квалифициран труд далеч превишава предлагането. Според проучвания на пазара на труда най-голям е дефицитът на квалифицирани работници, инженери, шофьори, здравни специалисти и такива в областта на информационните технологии, на търговски представители, счетоводители и финансисти. Освен това се търсят активно т.нар. меки умения като комуникативност, решаване на проблеми и работа в екип.

Какво да очакваме през следващите месеци

Протичащата до момента парична експанзия, обусловена най-вече от политиката на Европейската централна банка, се очаква да продължи. Лихвените проценти са на исторически най-ниските си равнища, на разположение са достатъчно ликвидни средства, а условията за отпускане на кредит са силно облекчени. Банките се опитват да понижат дела на необслужваните кредити в своите портфейли, което в краткосрочен период може да се случи и чрез отпускане на повече кредити.

На пазара на труда ще се запази тенденцията за недостиг на кадри. Тя е по-ясно изразена в някои области на страната по отношение на по-висококвалифицирани кадри и при търсенето на специфични умения. Това поставя някои работодатели пред перспективата да се опитват да „откраднат” персонал от конкурентите си, което създава натиск за по-нататъшно повишаване на работните заплати.

От 1 юли 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране повиши някои административно определени цени. Цените на електроенергията за битовите потребители на регулиран пазар са увеличени с 2,03%, тези на топлинната енергия – със 7,33%, а цената на природния газ – с 10,81%. Също така на международните пазари се повишават цените на суровия петрол, което допринася за по-високи цени на горивата в страната. Тези развития ще се отразят пряко на индекса на потребителските цени.

Освен това посочените фактори (по-високите цени на енергийните ресурси и недостигът на служители) ще продължат да покачват производствените разходи в краткосрочен период, с което ще допринасят за ускоряване на инфлацията. Прогнозите на международните институции за темпа ? през тази година също предвиждат такова развитие, но е твърде възможно стойностите в тях да бъдат надхвърлени.

От друга страна фискалната политика в момента е насочена към понижаване на ликвидността в икономиката, тъй като правителството поддържа бюджетен излишък. Според предварителните данни на Министерството на финансите очакваният излишък към края на юни е 1 739 млн. лв. (1,7% от БВП). Традиционно политиката през последните години е извършването на някои разходи да се забавя до последното тримесечие на годината, когато става по-лесно прогнозирането на изпълнението на приходите. Нарастването на държавните разходи през последното тримесечие допринася обаче за ускоряване на инфлацията. Тогава ще бъде най-силно изразен и ефектът от повишаването на административно определените цени. По тази причина вероятно пикът на инфлацията ще бъде през този период.
За да не звучи всичко написано по-горе твърде песимистично, въпреки влиянието на посочените вече фактори темпът на инфлация през 2018 г. ще остане умерен.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Идиоти със забавено мислене, като Кмитр, Svetla Petkov и др., да не се обаждат , защото са тъпи и не разбират НИЩО………

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.