Черно-белите рисунки на художника Тодор Ангелиев – Тоци

Самото Съвършенство

... Самото Съвършенство огледа укорително стаята си и каза:

– Не мога да ти отворя.

– Още ли не си подредила? – озадачи се Е Не.

– Не е достатъчно подредено.

– О, не! – възмути се Е Не. – Аз трябва да говоря с теб. Важно е.

– И вчера беше важно, нали?

– Важно беше.

– И онзи ден беше важно?

– Беше…

– Значи и утре ще бъде важно. Ела утре. – Самото Съвършенство се усмихна на вратата, вратата се усмихна на Е Не, но той остана мрачен.

Взе букета си от лук с наденички и го занесе на Най-старата хмутица.

– О, бедничкият! Самото Съвършенство още ли чисти? – попита хмутицата и взе букета. – Влез да пиеш една бира от глухарчета. ...

В разгара на летните отпуски къдрокосата журналистка от БНТ Ирен Леви добави малко, но важно допълнение към багажа за почивката ни. Точно преди ден в книжарниците буквално грейна книгата й “Хмутовете”. Любопитните им образи обаче от седмица са в социалните мрежи и вече се радват на добро количество фенове. А познавачи твърдят, че лекотата, с която Ирен ни въвежда в света на хмутове и хмутици, ще ги изстреля в класациите на бестселърите. Историите им звучат много познати, достатъчно странни и питащи. “Първият хмут се появи преди историята си.

Всъщност, всички хмутове си пристигат и с името”, сподели пред “Труд” Ирен Леви. И още:”Най-напред се появи думата “хмут”, а вечерта, когато седнах пред компютъра, Хмутът, който събира наводнения ожива и преживя доста”. Под доста вероятно Ирен има предвид, че почти 20 години случките на хмутовете са на файловете й. Докато не ги показва във фондация “Пчелен кошер” и издателство “Класика и стил”. Още преди официалната премиера хмутовете се разполагат и във Фейсбук. А лицата им стават бързо разпознаваеми с черно-белите рисунки на художника Тодор Ангелиев – Тоци. “Хмутът, който събира наводнения всъщност е много светъл образ.

Той търси наводнението, за него то не е бедствие, а съкровище”, казва за първия си герой от книгата Ирен Леви. За сценаристката и водещата от “Малки истории” – социалното предаване на БНТ това е третата книга. Първо излиза стихосбирката “Голото плашило”, а след това и романът й “Последно повикване”. Но правилната хронология е, че началото на писателската й кариера започва с разказите за живота на хмутове и хмутици. Историите са забавни и сериозни, някои вцепеняват, други разсмиват. Но е трудно да лепнеш етикет весел или болезнено тъжен на някои от героите, защото при препрочитане може лесно да смениш надписите. “Често се изхабяваме в битките си с абсурда, а при хмутовете нещата стоят съвсем различно - дори Продавачът на невидима собственост не може да ги измами”, усмихва се авторката. А забавните, почти детски илюстрации в “Хмутовете” ръкомахат с ветрило към диалозите на героите. Вижте ги сами в избраните откъси специално за читателите на “Труд”.

 

ОТКЪСИ

Благородната

... Благородната беше хмутица с потомствено благородническо потекло. Това значеше, че носи дълги раирани чорапи, пие алкохол само след залез слънце и няма нито един кариес. Затова зъболекарите я мразеха. Но като се замислеше, тя не познаваше зъболекар, така че чувствата на този непознат й бяха почти безразлични.

Никак не се оказа безразлична обаче при вида на странен хмут, който стои до вратата.

– Как изобщо си позволявате да влизате неканен в дома ми и ... да изглеждате като мен? – попита тя властно.

Огледалният пак беше променил чертите на лицето си.

– Кой сте? – гласът є беше студен като шампанско, току-що извадено от хладилника. – Къде отивате? Знаете ли, че прекъсвате моето мятане на прибори през прозореца? И колко Ви е часът?

На Огледалния леко му се зави свят:

– Около 2 или 3, най-много 4 или 5, за 6 – съмнявам се – каза.

– Благодаря, свободен сте. Оставете ми изражението, преди да излезете. ...

 

Хмутът, който събира наводнения

...

– Това не е добре – каза единият хмут.

– Това дори е зле – каза другият хмут.

– Това направо е много зле – каза съвсем другият хмут.

И тримата се замислиха и го измислиха едновременно.

– Трябва нещо да се направи.

– Трябва нещо по-така да се направи.

– Или просто да се направи каквото и да било.

Тогава си спомниха, че познават хмут, който се казва Хич Не Ми Пука, помислиха и прецениха, че хмут с подобно име би свършил работа.

Хич Не Ми Пука не изглеждаше така, сякаш има намерение да свърши каквото и да било, дори срещу възнаграждение, но хмутовете се изразиха така неясно, че чак го заинтригуваха.

– Ти си бил значи онзи – така каза той на Хмута, който събира наводнения, и влезе, без да е чул “Влез”. Хич Не Ми Пукаси имаше теория за онези, които казваха “Влез”, “Седни”, “Чувствай се като у дома си”, “Изпий едно кафе” и общо взето не ги харесваше, твърде много заповеди издаваха на квадратен метър. Така че този нещастник, който по никакъв начин не се опитваше да го подчини, веднага му допадна и затова реши да му помогне.

– Аз съм Хич Не Ми Пука. Викай ми накратко Хич. Е, разбира се, бих предпочел да не ми викаш.

Хмутът, който събира наводнения, попита:

– Да си чул нещо за наводнение?

– Не – каза Хич.

Хмутът мълчеше.

– Но чух за земетресение.

Хмутът не каза нищо.

– Жалко, реших, че си падаш по бедствия, и исках да те зарадвам...