ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

САЩ призоваха Турция да покаже въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

„Левски“ сгази австрийци с 3:0

Българските вина и мед са хит в Германия Цените на бутилките започват от 4 евро, а таван няма

Германските социалдемократи гласуваха за преговори за коалиция с Меркел

Ергодан заяви, че операцията в Африн ще бъде завършена в много кратки срокове

Памела Андерсън асистира на известен илюзионист

Ким Кардашиян пак се разголи

Видимостта на магистрала „Тракия“ е намалена поради мъгла АПИ съветва шофьорите да карат внимателно

Не вършим нищо незаконно, твърдят създатели на криптовалута

Кметове договориха методика за финансиране на общинските болници

Лозан Панов се е поставил над закона, като не е подал имуществена декларация пред Сметната палата

Бабинден бе отбелязан на площада в Несебър

Антон Недялков: Бях пред край на кариерата

Ирландският танцьор и хореограф Брендън де Гали: „Лорд ъв дъ денс“ изпращат лошо послание

Брендън де Гали е нещо като гуру в ирландските танци. Освен това е доктор по пърформанс в жанра и магистър по етнохореология (по думите му „нещо като антропология, но на танца“). Бакалавърската му степен обаче е по… физика. „Интересувах се от атомна физика – обяснява Брендън. – Много обичам и математиката.“ Свири на цигулка, флейта и пиано. Той е основател и артистичен директор на Eriu Dance Company и преподавател по ирландски танц в университета в Лимерик.

Особеният му принос като хореограф е, че създава синкретичен, разкрепостен от канона модерен ирландски танц. Спектаклите му Noctu и Rite of Spring („Пролетно тайнство“), както и Linger („Застоявам се, задържам се“) и Aon са с много драматургия. Де Гали не вярва в задължително безизразните лица в съвременния танц. Той се снима в ирландски тв сериал и е в журито на тв риалити за ирландски танци, заради снимките на което се наложи в сряда спешно да отлети от София за Дъблин и да се върне същия ден.

Хореографът и танцьор Брендън де Гали е в столицата ни, защото в на 20 май ще представи новия си танцов спектакъл Linger в театър „Театро“.

– Г-н Де Гали, за първи път сте в България, кажете какви са първите ви впечатления от столицата.

– От три дни съм тук. Очаквах да видя град, който е малко повече с атмосферата на Източен блок. Но архитектурата в София е великолепна, феноменална. Обожавам и това, че е в полите на планината – нали самият аз идвам от планински район. Българите са много топли, дружелюбни – и по заведенията, и по магазинчетата, и по улиците. Прекарвам си страхотно.

Прекрасно е и когато срещаш хора, които са така запалени по ирландския танц, а живеят толкова далеч от Ирландия. Това е направо… Танцьорите Росен Идеалов и Стефан Николов са фантастични!

– Разкажете какво ще гледаме в събота. Спектакълът ви „Лингър“ е с двама танцьори, какви са взаимоотношенията на персонажите им?

– Причината да създам „Лингър“ е, че по време на предишния ми спектакъл – „Пролетно тайнство“ по музика на Стравински, се случи нещо много странно. Там има една роля – на Избрания, който танцува до смърт в името на общността. Тя се играе от солиста ми Ник О’Конъл.

На репетициите той така изпълняваше последното си голямо соло, в което танцува, докато издъхне, че направо не можех да сдържам сълзите си. Питах го какво става – той така танцуваше, сякаш сърцето му се къса. А той: „Всичко е наред. Просто съм изтощен.“

Но след премиерата бившата му приятелка, с която току-що се бяха разделили, ми каза: „Ник хич не е добре. От три дни само плаче.“ Поговорихме с него и той си призна, че страда, защото се бори да приеме сексуалната си ориентация. Тогава беше на 27 г. Точно на толкова бях и аз, когато се реших да призная пред света, че съм гей.

От този момент между нас се създаде една специална връзка – имах чувството, че Ник върви по моя път, че животите ни протичат паралелно, но с разлика от 17 години. Реших, че трябва да създам спектакъл за това. И аз самият да участвам в него – а вече бях спрял да танцувам от 12-13 г.

И така в събота ще видите дует, в който играем аз и Ник О’Конъл. Но темата не е само за сексуалната идентичност. Става дума за истинската същност на човека, за сексуалността, остаряването – но и още нещо, свързано със съзряването.

– Това ли е сюжетът – осъзнаването на сексуалността?

– Спектакълът няма сюжет, доста е абстрактен. Но за мен посланието е очевидно. Интересното е, че зрителите си го интерпретират всеки по коренно различен начин. С изключение на една група хора, които го разбират буквално точно така, както съм го мислил – ирландци на моята възраст, които са гей.

Най-хубавото е, че хората не се питат много къде са ирландските танци или за какво става дума в този спектакъл. Те просто гледат и възприемат.

Цялата идея на Лингър е в това – да си на ръба, но да не преминеш. На ръба на екстаза, моментът преди климакса е най-прекрасният. Човек може да се пристрасти към това усещане – за мига преди върховия миг.

– Колко годишен започнахте да танцувате и ваше ли беше решението за това?

– Започнах относително късно. Повечето ми приятели бяха тръгнали на танци от 4-годишни. Но мен ме пратиха с по-малката ми сестра. Помня, че исках да ме отпишат, понеже в училище ми се подиграваха. А и все пак родителите ми ме бяха записали, без да ме питат – по онова време децата нямахме много-много право на глас. Но мисля, че всъщност ми харесваше.

– Откъде изведнъж дойде решението ви да учите физика в университета?

– Исках да уча музика и театър в „Тринити“ – най-стария ни колеж, но за там се изискваше класическо музикално образование, а аз свирех ирландска народна музика. Не успях да вляза в музикалния профил, приеха ме само актьорско майсторство, обаче аз реших, че няма смисъл без музиката. И така след като се върнах от Чикаго, влязох физика. После работих като учител по физика и математика за около година и половина. След това ме взеха в “Ривърданс”.

– Май не обичате много да говорите за Майкъл Флетли. Въпросът ми е: приятели или врагове сте вие двамата?

– Нито едното. Работили сме заедно преди повече от 20 г. Бях му стажант. После той си тръгна от „Ривърданс“.

– Каква беше причината?

– Обичайната – пари, артистичен контрол. Той напусна, аз получих неговото място. От кордебалета ме изстреляха направо в бизнес класа. Голяма гримьорна, шофьор, пари. Естествено, казах „да“ и станах премиер солист. Оттогава не съм го виждал.

– Какво ще кажете за работата на Майкъл Флетли с „Лорд ъв дъ денс“?

– Майкъл Флетли беше много смел да започне да използва и ръцете си. Той беше много обаятелен. В „Ривърданс“ беше много добър, но според мен това, което прави в „Лорд ъв дъ денс“, е безвкусица.

– Как така безвкусица? Тук в България публиката много го харесва.

– Ще ви кажа. Ето например едно от посланията в шоуто му: има добри момичета и лоши момичета. Лошите момичета натриват носа на добрите момичета, понеже са много популярни, защото са… курви. И добрите момичета казват – добре, и ние можем да бъдем курви, и се разсъбличат. Що за послание е това – добро или лошо? Това възхвалява ли жената или я опредметява? Другият проблем е, че има една версия на мъжествеността и една версия на женствеността. Жените нямат власт, не са силни и не контролират, мъжете са женомразци. Много простовато, наивно, но и в същото време безотговорно светоотношение. Какво ще си кажат младите? Малките момиченца на кого ще искат да приличат?

– Колко време танцувахте в „Ривърданс“?

Девет години, 7 от които бях премиер солист. Напуснах, защото исках вече да работя свои неща. С един музикален директор, композираше много интересна музика – не стриктно ирландска, а кинематична, като филмова. Решихме да направим голям спектакъл, театрален. Вложихме много пари в него и ги загубихме. Инвеститорите се отказаха от проекта. Настъпиха трудни времена за мен – в лично отношение, в творческо и във финансово.

Загубих се, танцувах и си развявах оная работа известно време. След като се определих като гей, имах 3-годишна връзка с един чех, но той си замина и аз реших да си поживея, да видя какво съм пропуснал. Така че го ударих на секс, доста глупости свърших, но беше хубаво. Танцувах, правех разни хореографии, бях в изпитната комисия по танци в университета в Лимърик – такива работи.

– Защо едва на 27 г. разбрахте, че сте гей?

– На 27 не беше първата ми гей-връзка. Но две години преди това също бях имал такова преживавяне, само че си затварях очите и се правех, че просто не се е случило. Човек си създава едно алтер-его, за да се спаси от заклеймяване – една фалшива хетеросексуална версия. Натъжавам се, че около мен атмосферата беше толкова токсична по отношение на гейовете. А също и за това, че не се опитах да й се противопоставя. Толкова се борих, за да го прикрия. А като се върна назад в годините виждам, че съм го знаел още от детските си години. Но някак го бях изключил от съзнанието си.

– Родителите ви как реагираха, когато научиха за това?

– Страхотни бяха. Оказаха се много по-големи бохеми, отколкото съм си представял. Те са израсли в католическа среда. Мисля, че другият проблем беше, че баща ми, който беше докер на пристанището в Белфаст, беше любимец на моряците – дребен и с красиво, нежно лице. Всички се закачаха с него. Той се отвращаваше от мъжете, които го задяваха, и вероятно е предал това отношение и на мен. За мен те бяха хищници, от които човек трябва да се пази.

– Обичате ли да говорите за политика?

– О, да, през цялото време говоря за политика. Какво ви интересува?

– Като ирландец какво ви е отношението към Брекзит?

– Същността на Брекзит за мен не е в това, че Великобритания напуска ЕС. Тук става дума за английски национализъм. Това е тяхната революция, която намирисва на расизъм. Когато виждаш, че хора страдат, но не желаеш да ги допуснеш в страната си, защото това ще разводни етническата чистота. За каква чистота говорим? В Лондон е трудно да намериш англичанин – австралийци, ирландци, новозеландци – всякакви има. Всъщност лондончани гласуваха за оставането. Шотландците и Северна Ирландия – също, Уелс – не. Хората определено бяха манипулирани да гласуват за Брекзит въз основата на някаква носталгия по бившата Британска империя. Но в спомените си хората гледат на тези времена през розови очила.
23-1

 

Спектакълът „Лингър“

Спектакълът „Лингър“ ще се играе на 20 май от 20 ч в столичния театър „Театро“. Чрез палитра от танц (Ник О’ Конъл и Брендан де Гали), фотография (Деклън Инглиш) и филм (Тери О’Лиъри) шоуто изследва идентичността. В него зрителите ще се насладят на уникален танцов синтез на два иначе далечни сами по себе си стила – на ирландския танц и на съвременния танц. Световноизвестната съвременна танцова продукция Linger ще бъде представена в София от ирландската танцова компания Еriu Dance Company съвместно с Irish Dance Academy Sofia, посолството на Ирландия в България и Derida Dance Center.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of pronounced technologies, products, or markets. No a specific is more finished in the realities of a cast’s stew than they are. But while these employees are deluged with extraordinarily spelt info, they commonly moonlight upon it exceptionally difficult to curdle that tidings into effective knowledge. For at individual affection, signals from the marketplace can be blurred and ambiguous. Mission of another, employees can turn so caught up in their own proscribed angle that they over dispassionate of the broader context.

    The more holistic natter up advances to information at immeasurable Japanese companies is also founded on another axiom insight. A group is not a machine but a living organism. Much like an far-out, it can have a collective estimate of indistinguishability and outset purpose. This is the organizational corresponding of self-knowledge—a shared deftness of what the troop stands in scene of, where it is well-to-do, what lenient of domain it wants to area in, and, most respected, how to pounce upon that over the moon marvellous a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating insight disposition ripen into the opener to sustaining a competitive reform in the future. Because the competitive environs and consumer preferences changes constantly, bursary perishes quickly. With The Knowledge-Creating Players, managers be pain with at their fingertips years of perceptiveness from Japanese firms that reveal how to fashion knowledgeable continuously, and how to tamper with it to crowd successful brand-new products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.