Представителите на Камарата на архитектите в България (КАБ) искат Законът за устройство на територията (ЗУТ) да се раздели на два отделни закона - Закон за устройственото планиране (ЗУП), който ще засяга градоустройствените правила, и Закон за инвестиционното проектиране и строителство (ЗИПС), който ще дефинира точни и ясни правила за строителството на сгради.
„ЗУТ е морално остарял и е нужна цялостна промяна, така че проектантите и инвеститорите да не ходят от гише на гише с месеци“, коментира председателят на Камарата на архитектите в България (КАБ) Борислав Игнатов. Toй подчерта, че законът е претърпял 76 поправки за 16 години и „вече е изчерпал своите възможности“. От камарата подчертаха, че България е на 118-о място от 189 държави по сложност на процедурите за разрешение на строеж, а „това спира чуждите и дори българските инвестиции в страната“, подчерта Игнатов.
В момента Законът за устройство на територията изисква прекалено много документи, което прави процесът за издаване на разрешително за строеж у нас 9 пъти по-утежнен и бюрократичен за разлика от страни в Западна Европа. В закона е въведен и принципът на „мълчаливия отказ“, който спъва много чужди инвестиции у нас, според архитектите. Минус е и, че по време на процеса се размиват отговорностите, както и че в закона са описани всички разрешени дейности по строежа, а това, което не е описано, се води за забранено.
Електронна система премахва бюрокрацията в бранша
За да се улесни процесът е нужно да се въведе електронна система за издаване на разрешителни за строеж. „Онлайн структурата функционира в Македония от 3 години и обслужва 81 общини. Тя е струвала на правителството 200 хиляди евро. Докато при нас общините са 265, и цената ще е малко по-висока, но за сметка на облекченията, до които ще доведе, е абсолютно обоснован разход“, коментира пред „Труд“ председателят на КАБ. Тази система ще определя всяка категория обект и сроковете ще бъдат улеснени до максимум, спрямо сложността на обекта.
„Разрешението за строеж се е превърнало в рубикон, който разделя проектирането от строителството, а контролът вместо да е в частта на строителството, се насочвал към инвестиционният проект“, коментира председателят на Камарата. Така се стига до парадокса без знанието на проектанта да се правят промени в инвестиционните проекти, които застрашават човешкия живот, добави той.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш