АБВ-Младежи настояха за сваляне на санкциите срещу Русия

Хиляди ще подкрепят инициативата на Столична община за отказ от лични автомобили в Деня за по-чист въздух

Трима работници загинаха при адска катастрофа край Хитрино

Три от перголите на площад „Славейков“ са монтирани

Саудитска Арабия е против международно разследване на случая Хашоги

АБВ против чужди ракети у нас Румен Петков разговаря с руския посланик Н. Пр. Анатолий Макаров

Отвориха Троянски проход за камиони

Приключи българо-румънското противоминно учение „Посейдон 2018”

Полицаи откриха ферма за канабис в туристически комплекс (СНИМКИ)

Министър Каракачанов: Не приемам критиките, които президентът непрестанно отправя, вземайки страната на опозицията

В Кипър зоват феновете за подкрепа

Бюджетната комисия отхвърли ветото на Радев за данъчните закони

Изпускане на отпадъчни води от мандра установиха екоинспектори

Бербатов поздрави „Фулъм“ за Раниери

Кристиано Роналдо вдига сватба

Истанбулската конвенция преследва домашното насилие* За пореден път Нинова заема явно противоположна позиция на европейските социалисти

Десетки излязоха на протест в центъра на София в подкрепа на ратифицирането на Конвенцията срещу домашното насилие в четвъртък. Снимка: Пламен Стоименов

Понятие „трети пол“ в текста няма

Истанбулската конвенция стана повод за много дискусии в общественото пространство в последните два дни. Аз предпочитам да я наричам с дългото й име – Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Защото целта на тази конвенция е именно да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие.

Проблем, който засяга не само България, а цяла Европа. В Европейския съюз една на всеки три жени над 15-годишна възраст е била физически или сексуално малтретирана, повече от всяка втора жена е била обект на сексуален тормоз и всяка 20та е била изнасилена. Въпреки че фокусът на конвенцията е върху всички форми на насилие срещу жените, което включва домашното насилие, извършено срещу жени, конвенцията признава, че жертва на домашно насилие може да бъде всяко физическо лице, т.е. и мъже. Да не говорим за броя на децата, които ако не са обект, стават свидетели на тези действия. Трябва да имаме предвид и факта, че много от жертвите не влизат в тези статистики, защото не споделят за своите проблеми от страх или срам. Но каквато и да е точната цифра, тормозът придобива все по-стряскащи размери, а последствията от него стават все по-сериозни. Този бич на нашето общество трябва да бъде преборен и Истанбулската конвенция е международният инструмент, който ще спомогне за справяне с насилието над жени.

За съжаление, фокусът от истинския проблем с борбата срещу насилието над жените и тяхната дискриминация беше отклонен и насочен към несъществуващи проблеми, които по същността си са по-скоро плод на неразбиране, от колкото да са истински юридически проблеми.

В центъра на много дискусии е т. нар. „трети пол”. Но такова понятие в текста на цялата конвенция няма. Изрично в текста на обяснителния меморандум към Конвенцията се дефинира понятието „пол”: „В контекста на тази конвенция терминът „пол“ (на англ. „gender“), основаващ се на двата пола, мъже и жени, обяснява, че има и социално конструирани роли, поведение, дейности и качества, които дадено общество счита за подходящи за жените и мъжете.”

Срещаме понятия като „стереотипни роли на пола” в чл.12 и „социален пол” в чл.4 (на англ. „gender“, което на български се превежда само като „пол“). Когато някой чуе определението „социален пол”, веднага си задава въпроса що е то и има ли почва у нас? Този термин е понятие, използвано в социалните науки за обозначаване на небиологични различия между жените и мъжете – те могат да бъдат социални, икономически, политически и т. н. В случая става въпрос за това, че при прилагането на мерките за защита на правата на жертвите не трябва да има никаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса и т. н. Тоест не може да бъде отказано право на помощ или съдействие на жертва на домашно насилие на базата на изброените основания. Не можем в никакъв случай да говорим за въвеждането и признаването на „трети пол”.

Може би специалистите в тази област ще направят по-задълбочен анализ. Но това, което мога да кажа със сигурност е, че Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не налага задължение за България да признае „трети пол” или да признае еднополовите бракове. На практика никъде в текста не се засягат въпросите за гражданското състояние като брак или семейно съжителство и др.

Относно предприемането на мерки от страните за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на „стереотипни роли на мъжете и жените” – също не виждам никакви притеснения. Изследванията показват, че определени роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят за превръщането на насилието срещу жените в нещо приемливо. По този начин се цели да се разбият стереотипите залегнали в много общества: момичето си играе с кукли, жената готви и чисти, гледа децата, жената печели по-малко за същата работа, жената е зависима от мъжа, жената е по-низшестояща… и така докато стигнем до мъжът има право да я удари, защото е мъж…. На тези стереотипи трябва да се сложи край.

Страхът, че ще трябва да променим съществено нашето законодателство също е неоснователен. Според Конвенцията страните включват в националните си конституции или в друго подходящо законодателство принципа за равнопоставеност между жените и мъжете и осигуряват практическото прилагане на този принцип.

България отдавна е въвела законови гаранции за равнопоставеност на половете и равно третиране на жените и мъжете. Такива разпоредби се съдържат в Конституцията на Република България, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, вече споменатия Закон за защита от дискриминация, Закона за социално подпомагане, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за защита от домашното насилие, Закона за държавния служител и редица други специални и секторни закони. Истанбулската конвенция като правен инструмент може само да усъвършенства, вече съществуващото у нас законодателство в тази област.

Силна подкрепа за ратификацията на Конвенцията от ЕС изказа и Европейският парламент, който я прие с голямо мнозинство от 489 гласа.

В тази връзка учудваща е позицията на г-жа Корнелия Нинова, имайки предвид, че цялата група на социалистите (без един) в Европейския парламент са подкрепили резолюцията за ратификация на конвенцията от Европейския съюз през месец септември, в това число и българските евродепутати социалисти – Сергей Станишев, Петър Курумбашев и Момчил Неков (Георги Пирински не е гласувал, б.а.). Ратификацията на Конвенцията са подкрепили и Европейската народна партия, Групата на либералите и демократите, както и част от Групата на консерваторите в Европейския парламент. Г-н Джамбазки е гласувал въздържал се.

Европейският парламент призовава настоятелно държавите членки да ускорят преговорите относно ратифицирането и прилагането на Конвенцията от Истанбул. Тази голяма подкрепа за защита на европейските ценности и традиции не може да бъде отречена и отхвърлена с лека ръка. За пореден път г-жа Нинова заема явно противоположна позиция на тази на европейските социалисти. Тя застава в защита на традиции и стереотипи, които дават право на мъжа да изпие три ракии и да пребие жената, защото така е прието. Г-жо Нинова, това ли са вашите „европейски“ ценности?

Важното днес е да се борим срещу насилието над жените и тяхната дискриминация, всичко останало изказано по темата просто са политически опити за дискрeдитиране на правителството. Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от Европейския съюз и 44 държави членки на Съвета на Европа, само Русия, Азербайджан и Армения не са я подписали. А 28 вече са я ратифицирали. Надявам се България да бъде 29-та държава.

*Заглавието е на редакцията.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. браво на Нинова!
    Проблемите са с „джендър“ тематиката.
    Всеки мъж може да каже че е Жена!

  2. Депутатът-гербераст би ли пояснил (може да се консултира с „лявата“ вицеПрецедентка) защо в текста на конвенцията, посветен на насилието срещу ЖЕНИТЕ ни в клин, ни в ръкав се появява понятието „gender“. „gender-based“, което е знаме на ЛГБТ-активистите? И това при наличието на редица международни конвенции, свързани с въпроса, в т.ч. Конвенцията за защита на жените от всички форми на дискриминация (1969)!

  3. тоя по нищо не се различава от селски бкп активист от 70те…
    „трябвало да се сложи край“ – аман от демократична диктатура и слабоумните и пропагандатори!

  4. Pri komunistite imashe DRUGARSKI SUDILISHTA. A nali kat nekoi bie zhena si shte go sudat po deistvuvashtiot zakon. Goebelsova propaganda i bolshevishki despotizm e taa perverzna konvencia. Vo Svetoto pisanie e kazhano – mazhe OBICHAITE zhenite si, zheni UVAZHAVAITE mazhete si ! Kakvo poveche da pribavim ?!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.