ВСС гласува повторно кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор Протест и контрапротест около сграда на съдебните кадровици

Стоян Мирчев, БСП: Михаил Миков отсъства от кампанията, а сега принизява усилията ни

Пожарите в Австралия унищожили част от имота на Ръсел Кроу

Уволниха пияния шофьор на училищен автобус

Прокуратурата: Няма доказателства за престъпление в сигнала на БОЕЦ срещу Иван Гешев

Как да обясним на блондинка защо звукът от гръмотевицата закъснява

Туск: Великобритания ще стане второстепенен играч след Брекзит

Кметът на Перник: Водният режим, който предлагат от ВиК, може да унищожи цели сектори

Жираф предизвика тежка катастрофа в резерват в ЮАР, загина турист

Мечка нападна и рани ловец край село Търничене

Стрелба в колеж в руския град Благовещенск (ВИДЕО)

Ярък метеор освети небето над няколко американски щата (ВИДЕО)

Арктически студ скова големи части от САЩ

Facebook изтрил 5,4 млрд. фалшиви профила тази година

Тръмп пред Ердоган: Европа трябва да плаща повече за сирийските бежанци

Истинските възложители на хакерската атака в НАП По делата им ще ги познаете

Няколко дни след пробива в системата на НАП, вече се очерта ясно кръгът на извършителите. Хакерът Кристиян Бойков, който въпреки своите двадесет години вече има стаж в незаконите прониквания в чужди информационни системи, беше първият задържан по случая. Бойков е служител на фирма „ТАД Груп“, която въпреки мантрата „клон на американска фирма“, всъщност са оказа еднолична собственост на българина Иван Тодоров и явно се е специализирала в провеждането на хакерски атаки. Впоследствие беше арестуван и мениджърът Георги Янков, а за издирване беше обявен и собственикът, изведнъж заминал за участие в семинар в Канада.

От кога, кой ги е поръчвал и с каква цел, и колко са жертвите на тези атаки, тепърва прокуратурата ще установява.Тепърва ще се анализира и информацията от иззетите компютри и какво съдържа тя, включително има ли сред пострадалите дружества банки, или пък фирми с голяма клиентска мрежа и защитена информация – и на тези въпроси ще се търсят съответните отговори в хода на разследването. Индикация за мащабите на хакерската дейност, освен разбира се изтеклите данни от НАП, е и публично обявеното от прокуратурата, че е пробит сървър на популярна българска пощенска кутия, откъдето са източени над 500 000 имейл акаунта, със съответните пароли. Едно обаче е сигурно – ако се поразрови дейността на никому неизвестната до днес фирма „ТАД Груп“, то със сигурност ще излязат наяве още куп чудовищни факти. Във всяка европейска държава, въобще във всяка държава с що годе развита демокрация, пробивът в системата на данъчните й органи се третира като престъпление срещу националната сигурност. Сиреч – престъпление срещу държавата. И изпълнителите не са „вълшебници“, а нагли престъпници, които трябва да понесат отговорност с цялата строгост на закона. В случая разбира се е добре, че и българското държавното обвинение се ориентира правилно в ситуацията, стартирайки с обвиненията за кибертероризъм.

Следващият важен за обществото ни въпрос е дали хакерът Бойков и неговите ментори, който и да са те, щяха да получат такава медийна подкрепа във Франция или в Германия, ако бяха хакнали френската или немската данъчни системи и бяха извадили на показ личните данни на милиони французи или германци? Едва ли. Щяха отдавна да търкат наровете в арестите, защото когато става въпрос на национална сигурност, компромиси не може да има. Това е нормалното, в нормалните държави.

В България обаче „нормалното“ е друго. В България има медии, за които хакерът Бойков е добро момче, което не е извършило атаката, а лошата прокуратура, начело с тази „бухалка в човешки образ“ Гешев (както същите медии наричат зам. главния прокурор) манипулирала доказателствата и го нарочила за „жертва“. Та чак стигат до небивалицата, че прокуратурата сама е „инсталирала“ в компютъра на Бойков изтеклата база данни на НАП. Да, трябва да си много заинтересован или много уплашен от случващото се, за да разпространяваш такава елементарна дезинформация.

Тук логично възниква и въпросът, защо медиите на Прокопиев – „Капитал“ и „Дневник“, сайтът „Фрог“ (финансиран от подсъдимия банкер Цветан Василев), както и известните медийни рекетьори от сайта „Биволъ“, които се индетифицират с познатата у нас протестърско – соросоидната общност от псевдо политици и общественици, и грантово зависими НПО-та, се хвърлиха като един в яростна защита на извършителите на хакерския пробив. Отговорът може да е само един – защото са заинтересовани и ги е страх. А ги е страх, защото са замесени. И защото планът им въобще не е предвиждал изпълнителите да бъдат установени и задържани от органите на реда.

Какво всъщност са целели? Естествено, да предизвикат огромен скандал с изтичането на личните данни на четирите милиона български граждани, с което да дестабилизират държавата. Да се покаже слабостта на управлението и да последват оставки на министри. Апропо, оставките бяха поискани веднага от протежето на Прокопиев и председател на „Да, България“ Христо Иванов. С една дума – поредният план за натиск върху държавното управление, точно по методите на соросоидите, на които сме свидетели не само у нас, но и в други държави от Източна Европа. Инспирира се публичен скандал (колкото по-голям, толкова по-добре), поставя се правителството в ъгъла на ринга и след това му се извиват ръцете. А и изпълнителите са добре подбрани, очевидни специалисти в хакерските атаки. Планът е предвиждал да се вкара и „руската“ връзка за вмешателство във вътрешните работи на страната ни, чрез анонимния „руски хакер“, който уж бил пуснал пробитите данни в интернет. Несъмнено добре подготвен план, чиято реализация е предвиждала постепенна ескалация на скандала и месеци наред компромати в интернет за този или онзи неудобен на прокопиевото задкулисие политик или бизнесмен. Но планът им се обърка. Хакерът „специалист“ бе хванат и конспирацията разплетена от прокуратурата. И лъсна истината, за кого всъщност „доброто момче“ Кристиян Бойков, е събирал информация. Папката „за бивол“ ясно показва и междинното звено в хакерската атака, а колкото повече този факт се отрича публично от псевдожурналистите от сайта „Биволъ“, толкова същите затъват. Да, търсенето в бази данни по името на главния прокурор, премиера и депутата Пеевски, не е „запазена марка“ само за Атанас Чобанов и Асен Йорданов. Но когато става дума за умишлено източени файлове от държавна институция, очевидно съдържащи информация за точно определени лица, обекти на множество фалшификати и инсинуации на страниците на сайта „Биволь“, събирането им в нарочна папка с наименованието „за бивол“, и то от никому непознат доскоро хакер на 20 години, не може да има друго логично обяснение, освен че тази информация е била предназначена именно за дуета Чобанов-Йорданов. Защо това съвпада с пробива в системата на НАП – можем сами да си отговорим. Защото хакерът си има поръчители. По делата им ще ги познаете.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.