С воля, упоритост и със съветите на д-р Емилова Женя се разделила освен с наднорменото тегло, и с инсулинова резистентност, с постоянно главоболие и умора, както и с капки за нос, които вземала 25 години

Изчислила е, че само за тях е дала около… 80 000 лв

Всяка жена участва в много сериозни битки през живота си: кариерни, любовни, семейни, по време на съзряването, за възпитанието на децата, в годините на остаряването… Но най- тежката битка е може би битката с килограмите. Всяка жена, която успее да я спечели, открива, че е спечелила много повече от време, младост, нов гардероб… Спечелила е здраве.

Затова днес ви разказваме историята на Женя Димитрова, популярна личност във Варна, защото заедно със семейството си стопанисва легендарно заведение в курорта Свети Константин и Елена: „Копитото - Бай Данчо“, с уникална българска кухня, основано от нейните дядо и баба.

Днес тази висока, красива и излъчваща сила жена е на 46. Битката с килограмите започнала за нея преди 25 години, по време на бременността ѝ. Разказва Женя:

„Преди 25 години бях 60 кг при ръст 170. Забременях, започнах да пълнея и когато отидох да раждам, бях… 108 кг. Давах си ясна сметка от какво е: от ядене, не от въздуха, от безобразно ядене.

Излязох от родилния дом 98 кг. И започна моята битка с килограмите. Година след това все още не можех да ги сваля. Ще ви кажа какво ме мотивира да направя нещо и да отслабна: историята на Глория, певицата. Ние горе долу по едно и също време раждахме децата си. Видях я година след раждането. Изглеждаше перфектно. Питах се: защо тя е успяла, а аз не. И си казах: мога и аз. Нямах представа колко трудно й е било да спечели своята битка. Научих го едва от книгата „Гладната революция на д-р Емилова“, в която тя е един от героите и разказва как се е борила със следродилна депресия и килограми. Тогава преди толкова много години, разбрах, че е била в клиниката на д-р Емилова. Едва успях да си намеря място в клиниката и аз. Отидох и започнах да гладувам. Стриктно, повече от стриктно. За два месеца смъкнах 50 кг. И станах по слаба, отколкото преди да родя. Голямо стискане на зъби беше. Задържах горе долу тези килограми през следващите пет години. Направих си някаква схема на хранене, придържах се към нея. Но постепенно нещата се промениха. Ние сме фамилия ресторантьори, купонджии хора сме. И храната ни е вкусна, наслаждаваме й се. Полека-лека се върнах към старите навици, да ям много, особено когато съм в стрес. А стрес имаше всекидневно, не само със служителите, но и с инспекторите, които бяха непрекъснато в заведението ни. През 2017 г. в разгара на сезона запечатаха ресторанта ни за цели 11 месеца.  Заинатихме се, ние сме много сплотени и задружни, успяхме да спечелим и тази поредна битка.

Всичко това ми се отрази, и на семейството ми, разбира се. Усещах, че нещо с мен не е наред. Това чувство особено се засили през последните две години. Стигнах до 120 кг, бях зле, нервите ми бяха пред скъсване. Отидох на ендокринолог. Всички изследвания показваха сериозен дисбаланс. Висока кръвна захар, инсулинова резистентност. Дадоха ми лекарствата, които дават на всеки – метформин, ел тироксин, още някакви медикаменти. Никакъв ефект нямаха. Една година ги пих и отидох отново на изследвания. Показателите ми не бяха мръднали, чувствах се все така зле, както преди година. За какво ли ги пиех тези лекарства? Но най-драстично беше предложението на един прочут ендокринолог, при когото отидох за второ мнение. Той ми предложи да си бия инжекции с лекарството, което дават за диабет тип две и което много известни хора у нас си бият без да имат нужда, а да отслабнат. Бях шокирана. Трябваше да се взема в ръце и да отида на поправителен при д-р Емилова.

Започнах на 20 юни 2023 г. Направих 20 дни на плодове. Не ми беше трудно, аз психически се подготвях за този режим дълго.

Гладувах у дома, защото имах ужасно много работа и денят минаваше без да се сетя за храна. Месецът беше прекрасен, с изобилие от плодове. Аз не съм голям любител на чая, но си хапвах меда, за да не ми се завие свят. Пиех обаче по няколко литра вода, страшно много вода искаше тялото ми. На 20 ден от режима звъннах на д-р Емилова. И казах, че мога още 10 дни да направя на плодове. Тя отговори, че след 20 ден трябва да наблюдава пациентите си. Но тъй като аз се чувствах отлично, се разбрахме да държим връзка, тъй като тя беше в Боровец с целия екип. След като минаха и тези дни, станаха 30 на плодове, аз звъннах и казах, че искам още 10 дни да направя на плодове. Невъзможно, каза д-р Емилова, аз съм далече, не мога да те наблюдавам. Но аз настоявах, чувствах се перфектно. Разбрахме се, че ако се появи и най-малкия проблем, да й се обадя.

Обещах. Направих 40 дни на плодове и чай! Захранването не ми беше трудно, но не можах повече от 15 дни да направя. Въпреки че нямах проблеми с храносмилателната система. Всичко влезе в норма, всички неразположения, болки, умора, всичко изчезна. Разделих се и с инсулиновата резистентност и това ме прави най-щастлива! Разделих се с цели 25 кг за едно гладуване! Остана дисковата херния, макар и много по-рядко да имах кризи. 

Много интересен е моят случай с капките за нос. Когато забременях, се наложи да използвам капки за нос, оттогава просто не можех да спра. Спрях цигарите, но не и капките. Всеки ден по една опаковка на ден отиваше – ксилометазолин, после виброцил. 25 години, всеки ден! Ако тръгвах нанякъде, аз проверявах дали имам капки за нос в чантата. Телефона съм забравяла, капките – не. Без тях не можех да дишам, все едно имах бетонна стена в носа. Изчислих, че за 25 години съм дала 80 000 лв. за капки за нос. Когато стигнах до тази цифра, ми идеше да скоча от Аспаруховия мост (смее се с цяло гърло). Как ги спрях? На 4-тия ден от режима на плодове се сепнах: аз дали си сложих капки за нос? Питах майка ми, тя вдигна рамене. Навих си алармата на другия ден, да видя дали ще имам нужда от капки за нос. Не, нямах. Дишах. И това беше.

След гладуването реших да направя някаква моя диета, която да ме поддържа във форма, да не качвам килограми. В тази диета няма вече сладко, а аз не можех без сладки неща. До обед пия само горчиво кафе и отвара от магданоз. Това ми помогна да сваля още 7-8 кг. Спрях големите количества млечни, ям само извара без лактоза. Правя си големи салати, задушени зеленчуци. Никога не съм обичала броколи и рукола, сега ям само това. Веднъж в седмицата ям риба или месо. Продължавах да ям плодове, наистина избирам само по-сладките, като грозде, но не посягам към сладкиши. Когато съм гладна, посягам към ядки. Това е голяма промяна в сравнение с времето, в което в два през нощта ядях вафли с кисело мляко, а преди това в леглото с мъжа ми си разделяхме един суджук. Изпитвах вълчи глад преди, сега знам, че това се дължи на хипогликемията, а тя е резултат от безразборното хранене, преяждането, които водят до наднормено тегло, висока кръвна захар и инсулинова резистентност.

Снимка: Веселин Василев

Откакто свалих килограмите, аз вече и не боледувам. Преди всеки вирус ми се лепваше, аз постоянно бях с хрема, пиех нещо. Сега около мен има много болни от грип хора, аз – не. Пия само витамини и особено витамин Д, защото изследванията показаха, че нивото при мен е критично ниско.

Сега от 1 март започвам отново да гладувам – само 10 дни, защото е по-студено и няма толкова пресни плодове. Но през лятото ще направя още едно гладуване – 15-тина дни на плодове и 10 дни захранване. Няма да правя 20 дневно, защото от юни миналата година до сега вече съм свалила 42 кг! Това е наистина много. Хората, които не са ме виждали отдавна, мислят, че съм правила операция. Но мен не ме интересува това, важното е, че се чувствам страхотно, че кожата ми никъде не е увиснала. Иска ми се да стигна килограмите, с които бях преди раждането – 60 кг. Ще го постигна. Имам вече час с инструктор във фитнеса, ще започна и да спортувам. Трудно ще ми е да го съчетавам с работата, но аз вече съм по-спокойна, вече нямам главоболие, вече не паля от раз, вече съм различна – всичко това се случва с промяната на храната, с отслабването, с факта, че вече се чувствам добре в тялото си. Имам желание да си купувам дрехи, защото старите клинове и широки пуловери са за друга жена, не за мен. Имам желание да излизам с приятели, да танцувам, не се притеснявам. Макар че имам още 20 кг да сваля до заветните 60, аз вече не влизам в сайтове за макси жени. Гледам по друг начин на себе си. Никога няма да допусна отново да се върна към онова време на широките пуловери и клинове и полата на ластик. Благодарна съм от цялото си сърце на д-р Емилова и на моето семейство, което винаги е било зад мен, на съпруга ми на моя син, заради когото започнах отскоро да тренирам. Това е истинското ми богатство.

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали над 50 000 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.