Драгомир Кръстанов задава и други въпроси, свързани с избора ни на храна, пред които е изправен всеки човек, всеки ден

Неговите отговори – след 30 дни лечебно гладуване и 10 кг надолу

„Да бъда или да не бъда…“ – така започва прочутият монолог на Хамлет в едноименната пиеса на Шекспир. Да бъдеш или да не бъдеш – този въпрос си задава всеки, откакто съществува човечеството. Днес въпросът звучи повече така: да ям или да не ям. И не става дума само за диети, лечебно гладуване, финанси, а за ИЗБОР, пред който сме поставени – всеки ден, всеки час.

Защото никога не е имало такова изобилие от храна около нас, по всяко време на денонощието. Храна, която в огромната си част е направена така, че да носи не здраве, а печалби на хранителната индустрия: с много консерванти, евтини и понякога опасни съставки, много захар и сол… Нашата тема сега е за този избор: да ям или да не ям тези храни. И каква е алтернативата. В нашия разказ няма драматична история, няма изцеление от тежка болест. Именно защото е направен избор. И то НАВРЕМЕ. Ето я гледната точка на Драгомир Кръстанов, който завърши 30 дневен курс на лечебно гладуване (20 дни на плодове и 10 дни захранване) и неговият отговор на въпроса ДА ЯМ ИЛИ ДА НЕ ЯМ. Както и неговите съвети, които могат да помогнат на много хора поне да се замислят върху избора. В клиниката Драгомир останал само първите 10 дни, защото се налагало да работи - собственик е на компания, която внася чисти, органични продукти за хранителната промишленост без алергени. Престоят му в клиниката е подарък за 50-тата му годишнина от сестра му  - тя е била тук преди година.

Драгомир има дипломи по биотехнология и икономика, познава добре храните, увлича се от френска и италианска кухня, обича да пътува и да експериментира в готвенето. В същото време, без да е веган, смятал, че се храни здравословно и може да компенсира с движение „прегрешенията“ си на масата. Резултатите от изследванията в клиниката обаче го опровергават: висок лош холестерол, увеличен и омазнен черен дроб и най-тревожното – киста в единия бъбрек, без да е имал симптоми преди това.

Интелигентен и волеви, Драгомир се мобилизира и за 30 дни сваля 10,5 кг, от които 7 кг мазнини. Стопените мазнини са важни, защото показват количеството отрова, изхвърлено от тялото. Това дава възможност на черния дроб да си отдъхне - при него се изразило в свиването му със 1,5 см. А кистата, за огромна негова радост, е стопена наполовина: от 15 мм на 7-8 мм. „Лошият“ холестерол, показател за запушване на артериите и бъдещи проблеми със сърдечно-съдовата система, за 30 дни е влязъл в нормите! С целият този впечатляващ опит от 30 дневното си лечебно гладуване и почти 30 годишната си практика в търговията със суровини за хранителната индустрия, Драгомир споделя своите съвети към хората, които все още си задават въпроса ДА ЯМ ИЛИ ДА НЕ ЯМ. Вижте ги и не ги отминавайте, те са много ценни.

1. Четете внимателно етикетите на храните. Добре е да отделите време и да намерите информация: какво означават съкращенията по тях. Какво е например аскорбинова киселина? Синтетичен витамин С, като този който ни изписват при настинка и грип, добре. А калциев пропионат, калиев сорбат или натриев бензоат? Синтетични, обявени за безвредни, но само когато са в минимални количества в храните. Но ако си похапваме здраво, не значи ли, че ги приемаме в опасни дози? Още един пример с производството на колбаси: Български Държавен Стандарт и Утвърдените стандарти (като „Стара планина“) допускат минимални количества растителен протеин, фосфат и антиоксидант. А останалите немесни добавки – какви са те?

2. Не се залъгвайте с промоциите в супермаркета. Натискът върху производителите за намаляване на цените е огромен. Намалението означава, че срокът на годност е дошъл (или отминал) или че ниската цена означава евтини съставки, бърз процес и пълнители. Огромната част от тези съставки (соеви протеини, нишестета, емулгатори,Ph-регулатори, хидроколоиди) се произвеждат в Китай, а там международен одит във фабриките не се допуска. Европейският съюз, за щастие, има строги правила и контрол върху съставките, които се произвеждат в неговите страни. И обръща все по-голямо внимание върху съставки от органичен и био произход. Давам пример: съществува консервант за продукти от мляно месо на основата на екстракт от босилек, произведен в Европа. Той поддържа каймата свежа три-пет дни, а не десет, както химическите консерванти, купени от Азия, които са много по-евтини. Но точно затова интересът  към него е слаб. Тази тенденция се променя, но за съжаление в България изключително бавно като всичко останало.

3. Когато купувате преработен продукт, уверете се, че не давате парите си за вода, пълнители и сол. Давам пример с кренвирши. На етикета пише: месо или МОМ-машинно отделено месо (за МОМ, прат или бадер има достатъчно информация и всеки може да прочете). После: сланина, подправки, соев протеин, картофено нишесте, антиоксидант, фосфат, боя, вода. Вода? Една от целите на днешната хранителна индустрия е да ни продава максимум вода. Защото тя е евтина, надува продукта и го прави по-тежък. Много хора се заблуждават, че се хранят диетично като купуват нискомаслено мляко. Всъщност, молекулата на казеина и в нискомасленото, и във високомасленото е една и съща. Само че в нискомасленото процентът на водата в продукта е по-голям.

4. Заплахата, наречена глюкозо-фруктозен сироп. Той се прави от евтина царевица и се влага буквално във всичко – от кетчуп до сладоледи. Сладкарството е най-масовият потребител. Повечето продукти съдържат бяло брашно, бяла захар, маргарин, сухо мляко, палмово масло, синтетични аромати и глюкозо- фруктозен сироп. И консерванти! Има изследвания, които свързват бума на диабет тип две в световен мащаб с масовото влагане на този глюкозо-фруктозен сироп в хранителната промишленост.

5. Да не забравяме и натриевия глутамат – това вещество, което „лъже“ рецепторите в устата и предизвиква апетит за още и още. Влага се също буквално във всичко: обработено месо, колбаси, чипсове, подправки, консервирани храни, азиатска кухня и т.н. Предизвиква повишен апетит, преяждане, главоболие и неусетно обърква механизма на фините метаболитни процеси в тялото.

6. Направете си един експеримент: Купете най-евтиния бял хляб с мая от супера. Стиснете силно в шепата си една филийка от него. Какво ще намерите, като отворите ръката? Топче тесто. Защото е бързо ферментирал и съдържа брашно с подобрители, консервант, емулгатор и доста сол. Хранителната му стойност е символична, предизвиква киселини и не само…. Затова аз се научих да си правя хляб от пълнозърнесто, лимецово, органично брашно с квас, високо олеиново олио и малко морска сол. Никак не е трудно. По-вкусен е. Зърното и брашното се произвежда от семейни приятели, на които вярвам и съм благодарен.

7. Странно е колко често хората избират храната само по цената. Колко често се гледа само червеният етикет на промоциите. Храната не трябва да бъде евтина, за да я ценим. Тя трябва да бъде качествена. Харесвам неголеми местни производители, които имат собствени магазини и не са подложени на „системен тормоз” от търговци на едро и вериги за сваляне на цените. Повечето от тях влагат много усилия и пари в разработката и налагането на продукти „чист етикет”, „органик”, „био продукт” и такива с минимум добавки и качествени суровини. По-добре е да харчим парите си за такива храни, отколкото – както масово правят хората - за скъпи коли, телефони, дрехи, козметика, алкохол… Защо са ни те, ако загубим здравето си?

Визитка 

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали над 50 000 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.