Истории от спирката

В тази рубрика репортерите на “Труд” ще ви разказват истории, които са чули от спирките, търговските центрове и дори в самолетите. Понякога това са местата, където могат да се чуят по-изумителни случки дори и от филмите на Тарантино.

Банани, чушки и капитализъм
Плод-зеленчук в столичния кв. „Надежда”. Възрастен мъж влиза и започва да разглежда плодовете. Взема си банани, като не спира да обижда начумерено капитализма. Отправя се към щанда с чушки и вика на младата продавачка.
– Абе, момиче, тези червени чушки как е възможно да са по 6 лева килограма? Да не би да са пълнени с кайма и ориз?

Цеца Величкович и майчински шамари
Площадът на авиацията до зала “Арена Армеец”. Еуфорията от концерта на Цеца Величкович витае във въздуха. Разтревожена и измръзнала майка чака непълнолетната си дъщеря, която се появява видимо подпийнала. Щерката си припява “Трепни” на сръбската дива.
– Добър вечер, мамо! Треп, треп, трепни! – весело крачи към майка си момичето.
– Каква вечер, Катя? Вече е нощ… И престани с тази песен – “треперя” вече 20 минути да те чакам на студа.
Дъщерята обаче продължава да си припява.
– Катерина, спри, защото такъв 180-градусов шамар ще ти трепна, че ще забравиш за всякакви концерти!

Банани без пижами
Южният парк. Навсякъде си играят деца, а майките им са се събрали да обсъждат „невъзможните” си съпрузи. Дама на средна възраст и 5-годишният й син се разхождат. Водят разговор за плодовете и зеленчуците.
– Мамо, защо орехите винаги са в тези кафяви кутийки? Никога не мога да ги отворя и да ги изям.
– Майката говори по телефона и не обръща внимание на малчугана. Той обаче настоява за отговор.
– Орехите нямат кутийка, нарича се черупка. Баща ти, ако те беше научил как да ги чупиш, нямаше да ме питаш сега. Питай него – раздразнено отговори майкатата.
Малкият вади банан от раницата си и го подава на майка си.
– Защо ми го даваш този банан?
-Ами, за да му махнеш калъфката, щом не е кутийка, все нещо трябва да е.

Срам или ограничителна заповед
Бар на бул. „Витоша”. Четири момчета си говорят как всички са необвързани и колко много искат приятелки. На съседната маса сядат красиви момичета. Веднага стават предмет на разговора на самотниците.
– Вижте я тази, брюнетката. Изглежда интелигентна и скромна – подхваща единият.
– Отиди да я заговориш тогава – отвръщат приятелите му в един глас.
– Не мога. Срам ме е.
– Е, хайде, какво толкова – или ще имаш приятелка, или ограничителна заповед.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.