С опасност за живота е 61-годишна жена, пострадала при катастрофата на пътя Варна-Бургас

Дават на съд шофьорка, блъснала и убила пиян велосипедист

България вдигна летвата

Съдът в Бургас намали с 4 години присъда за смърт на пенсионер

Екстрадират Баневи от Франция

Възрастна жена от Хасково даде 26 хиляди лева на телефонни измамници

„Графа“ готов за трамвая Общината обмисля как да компенсира търговците

4-годишно дете и две жени пострадаха при пожар в София

Роден през ХХI век игра за Италия

Продължава доброволческата инициатива за почистване на паметници във Велико Търново

Унгария няма да екстрадира Никола Груевски

Вучич: Черна гора, Македония, Хърватия, Словения, България винаги са против нас

„Левски“ с нов шеф и спонсор за ЧНГ

Д-р Даниела Дариткова: България е страната с най-малък брой случаи на морбили в Европа

Прокуратурата започва досъдебно производство срещу Емил Милев двамата участници в организираната и ръководена от него престъпна група

Историкът академик Константин Косев пред „Труд“: Съдбата ни е да лавираме между Великите сили Фундаментът на съвременна България е споен с руска кръв

Съеднинението е един от най-великите актове в съвременната история на България. Защо обаче 133 години след 1885-а българите продължаваме да сме разделени – все се делим и не можем да сме единни в никоя национална цел. Всичко ли знаем за Съединението и причините за това то да се случи по най-безболезнения начин. По тези въпроси разговаряме с академик Константин Косев.

– Честваме 133 години години от Съединението, но вместо да сме единни, ние българите сме все разделени. Защо, академик Косев, такава ли е орисията ни?
– Разделени сме, защото сме подвластни на международната политическа конюнктура. Това е непрекъснато от памтивека насам. Балканският полуостров е много ветровито място и все привлича вниманието на Великите сили. Поради тази причина тези от тях, които имат надмощие в момента, оказват влияние върху региона, включително и България.

– Ние обаче и междусъседски сме разделени, и то най-вече исторически. А добросъседските отношения са нещо много важно.
– Това е така, защото съседите също са подвластни на конюнктурата, а Великите сили, които искат да имат влияние на Балканите, си избират протежета. И имат сметка да сме разделени. На конференцията в Цариград през 1876 г. никой не е възразил на етническата граница на българския народ. Землището ни се простира от Тулча чак до Бяло море и албанските планини, вкл. и Солун. От такава голяма държава за застрашени и комшиите, и Великите сили. Никой не оспорва, че всички са българи. Но въпросът тогава е: Как може такава голяма държава и тя да бъде под влиянието на Русия? За да не се случи това, целта е да бъде разделена. Още от Цариградската конференция по искане на английските и австрийските представители тази държава е разделена на две – може да са български, но да са две. Източна – с център Търново, а другата – Западна с център София. Всъщност, това е и в основата на разискванията, когато граф Игнатиев прави Санстефанска България.

– Как разсъждава руският граф тогава?
– Неговите разсъждения са следните: „Ние спечелихме войната, ляхме кръв, следователно налагаме на Османската империя нашия вариант, тоест българския – единна България“. А точно това е и нашата мечта – Санстефанска България, която включва цялата българска етническа територия, призната от Великите сили на Цариградската конференция. Графът е изключително голям приятел на България. Поражда се обаче другият въпрос: Откъде граф Игнатиев е направил тези граници на Цариградската конференция и защо.

– Защо, академик Косев?
– Защото той стъпва на султанския ферман за българска екзархия от февруари 1870 г. Там е очертана територията на българското етническо землище. Нима султан Абдул Азис е знаел тогава къде са българите? Оказва се, че той е възложил задачата за това на една комисия, начело на която е знаменитият българин Гаврил Кръстевич. Той е най-големият политически специалист в османската империя, наследник и човек на Стефан Богориди. Кръстевич е направил 4 проекта за Българската екзархия и то в люта битка с Цариградската патриаршия, която му устройва заговори, клевети, обиди – по начин, както те умеят. Нашето етническо землище се формира в Османската империя, но никой не знае колко са българите и къде живеят. И тук чуждите пътешественици, които много изследват Балканите, преброяват, че българите са над 5 милиона души – най-голямата народност на полуострова.

– И къде точно са границите, докъде стигат техните проучвания?
– Според техните изследвания българите са в цялата източна половина на Балканите, вкл. зад Дунав в днешна Румъния, по егейското крайбрежие и в Мала Азия, където живеят над 200 000 сънародници по западното крайбрежие на съвременна Турция и стигат чак до Египет, на Халкидическия полуостров и до Албанските планини. Как ще очертаеш границите тогава? Това става благодарение на изключителните познания на Гаврил Кръстевич, който е голям историк и юрист, учил 4 години в Сорбоната в Париж.

– И стигаме до 6 септември 1885 година, когато малка България се изправя срещу интересите и желанията на шестте най-могъщи империи. Сама срещу целия свят. Какво не знаем за Съединението?
– Съединението е продължение на Априлското въстание. Тъй като то е подготвено от комитетите „Единство“, създадени като протест срещу Берлинския договор (юли 1878 г.), те са едновременно и в Южна, и в Северна България. А в основата им са съмишлениците на Левски, но вече идват и нови по-млади.

– Съединението наистина изглежда странно – става без никаква жертва, освен една случайна – капитан Райчо. Защо?
– Защото те са си давали сметка, че е страшно престъпление да се обявиш против Великите сили и решението им на Берлинския конгрес. Всички се смущават какво ще стане – смятат, че Великите сили не биха позволили такава волност на един малък народ. И затова първата им грижа е цялата въоръжена сила на гимнастическите дружества да се ступат на турската граница. Те очаквали всеки момент султанът да се намеси, неговото задължение е да възстанови статуквото. И то незабавно. Султанът обаче не е бил предупреден от своя губернатор Гаврил Кръстевич, че подготвят това дело. Разбира се, всички са знаели, но той сам си признава, че не е изпратил телеграмата до султана. А когато недоумяват как така се е осмелил да действа на своя глава, неговият отговор е: „Аз знам, че губя, но народът печели.“

– А защо султанът тогава си трае?
– Ето тук е разковничето! Абдул Хамид II, който тогава е султан, така или иначе е разбрал, че превратът е станал и цялата ни армия е струпана на турската граница. Но той нищо не прави. И войната започва от Сърбия, а не от Турция. Ето как цялата тази армия трябва да се върне почти на бегом до сръбската граница, за да защитава родината в Сливница. А какво щеше да стане ако бяха влезли султанските войски? България щеше да изчезне, а Великите сили да ръкопляскат.

– Но каква може да е причината султанът да не предприема никакви действия?
– Знаете ли, не е само това. Султанът дори обявява нападението на сръбския крал Милан за вражески акт срещу Османската империя. Защото и Княжеството, и Румелия, са васални на султана. Затова той оказва логистична подкрепа на българите. Ето това е истината. Абдул Хамид II обявява сръбския крал за агресор.

– Защо Великите сили и Русия, които всъщност са против Съединението, не предприемат реални действия?
– Около Съединението има доста неясни неща. То е феноменален случай в историята на Европа. Този, който е натоварен да възстанови статуквото – султанът, се прави на разсеян. Предполагам, че той е бил много озлобен заради решението на Берлинския конгрес, на който му отнемат остров Кипър от дружеската империя на Великобритания. Тогава те уж помагат на Турция, а й вземат острова. Великите сили и Русия не предприемат реални действия, защото те разчитат на султана, който обаче ги изненадва. И те трябва да се бият, но не искат, защото не са готови за война.

– Но защо Русия е против обединението на Княжеството с Източна Румелия?
– Русия винаги е била двойнствена. Едно е правителството начело с царя, друго са славянофилските групировки. Граф Игнатиев с Аксаков и другите около тях са винаги против царя, те са за славянството, православието, искат си старата Русия. И когато царят изтегля руските офицери, оставят славянофилите. Русия официално е против Съединението, но дефакто опозицията й е „за“ и тя е тук. Опозицията организират гимнастическите дружества, което значи въоръжената милиция. А тя се командва от генерал Данаил Николаев, който е русофил и много близък на Гаврил Кръстевич. Бунтовниците до такава степен се опиянили и дори смятат, че трябва да убият Кръстевич, понеже бил представител на султана. Но Николаев казва: „Не, няма да го закачате“. Кръстевич обаче пострадал – Чардафон (Продан Тишков) го качил на един файтон, сложил до него бъдещата си съпруга Делка с една сабя и така го развеждали за майтап по улиците на Пловдив да го обругават. Вижте какво душевно страдание е изживял този човек, а той е абсолютен български патриот, който милее за България и има огромни заслуги за нея.

– Това не е ли част от българската драма през всичките тези години?
– Това е абсолютно вярно. Но искам и друго да кажа – за Русия. За губернатор след войната най-напред е назначен синът на Стефан Богориди – Александър (Алеко) по предложение на руския цар Освободител Александър II. Мандатът му изтича през 1884 г., но тогава царят е убит. На трона се качва Александър III, който не иска Алеко Богориди, защото е свързан със славянофилите, и назначава Гаврил Кръстевич. Царят обаче не знае, че той ще продължи делото на Богориди. Това е една щастлива ситуация.

– А защо не успяваме да вдигнем въстанието в Македония, нали това все пак е била една от основните задачи на Съединението?
– Защото Великите сили не могат да допуснат това, а и султанът не дава – все пак това е в рамките на самата империя. Когато изработват фермана и султанът го приема, поради интригите на Цариградската патриаршия три епархии остават спорни – Охридската, Скопската и Битолската. Тогава Кръстевич решава да включи член 10 във фермана, според който трябва да се проведе референдум, плебисцит – за да решат хората какви са. И такова нечувано явление за първи път се провежда през 1872 година и ? от населението се обявяват за българи. Така по силата на референдума тези три епархии се присъединяват към Екзархията.

– Значи истината е, че нашият регион винаги е бил подвластен на международната политическа конюнктура, така ли да ви разбирам?
– Да, тук най-напред господари са турците, които стигат чак до Централна Европа, след това са германците, които завладяват цяла Европа, вкл. и България, след това идват руснаците, които съгласно споразуменията печелят Втората световна война както и цяла Източна Европа. Сега са американците – те диктуват положението. А ние сме все разделени. Ето, българските момчета трябва да се бият за американците в Афганистан. Но от кого ни пазят американските кораби в Черно море – от Русия ли?! И кой въобще ги е извикал? САЩ днес са хегемон. На шега казвам: „Пригответе се да посрещаме на Орлов мост китайците!“ Защото печелившия винаги го посрещаме на Орлов мост с цветя и рози. И сега се очертава нещо такова, но кога ще стане – не зная.

– Какво ни пречи, за да решим вътрешния си проблем – националното единство?
– Пречи ни това, че този, който добие надмощие в дадения случай, той си създава слугинажа в България. Слугинажът сега е много ясен – това са така наречените соросоиди. Ние сме точно на Балканите – геополитическия регион, където всички искат да имат сфери на влияние. Сега е „Разделяй и владей“. Така наречената компрадорска прослойка – хората, които много бързо усещат кой е господарят и бързо искат да му сервилничат, защото чрез него се докопват до властта, а чрез властта до богатството. И това го запомнете добре. В малка страна като България, само чрез властта можеш да трупаш богатство.

– Значи съдбата ни е да останем разделени?
– Има стремеж за обединение, но няма обективни условия. Щастливите събития са малко. Фундаментът на нашата съвременна държава е споен с руска кръв. И не можем да избягаме от това. Макар руският цар да се е чудил как да воюва с тези допотопни пушки, но накрая славянофилите и Бисмарковци го карат да започне тази рискована война. Вижте кюрдите – 20-30 милиона са, а и досега нямат държава. Няма кой да им помогне и още се лутат. А при нас има щастливо обстоятелство. Съединението е продължение на Априлското въстание при щастливи обстоятелства. Като че ли и Господ е бил на наша страна. Другото щастливо обстоятелство е през 1908 г., когато обявяваме Независимостта без да е гръмнала пушка. И кой плати? Платиха го руснаците. Защото трябва да се плащат компенсации в преговорите, които водят с турците. Ние сме задължение на руснаците 42 милиона златни франка – сума, която ние не можем да платим. Но идва Октомврийската революция през 1917 г. и така те отпадат. Минаваме метър.

– И какъв е изводът, който политиците ни не бива да забравят?
– Съдбата ни е да лавираме между великите сили. Не може да се забрави руската кръв, дадена за освобождението, няма как – това е факт. Трябва винаги да се балансира умно и практично в условията на външно-политическата конюнктура. Малката държава е орисана винаги от тази съдба – да бъде свързана с Великите сили и да лавира в свой интерес. Затова соросоидите не могат да победят. Те и така наречените сини си въобразиха, че ще се повторят условията след Втората световна война. Мислеха си, че Америка ще ги защитава вечно. Та САЩ изоставиха цяла Европа, нас ли ще защитават! Затова сега казваме, че ще чакаме китайците. Бъдещето е в тяхна полза и вече са си изработили и пътя – Пътят на коприната. Той ще бъде главният път и ние пак сме вътре.

Нашият гост
Акад. Константин Косев е роден през 1937 г. в Дупница. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Мюнхен и Бон. Заместник-директор на Института по история на БАН и на Единен център по история на БАН (1973-1978). През 1990 година е министър на народната просвета и вицепремиер. Депутат във ВНС. Заместник-председател на БАН (1996-2007).

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. Всеки сам решава дали да е -п-у-т-ь-о- или мъжкар и за народите важи това правило.

  2. Ванко, не си мери пишката с Академика. Мънък си, да си знаеш!

    1. Много правилно го е казало велето… но има и една междинна категория комплексирани отрепки – виж поръчковия дисидент на луканов плевнелиев…

  3. Дори и академиците ни историци изопачават историческата истина и пишат откровенни глупости. Каква Санстефанска България е искал граф Игнатиев, бе аланкоолу, след като преди години Русия е подписала договор с Австрия за подялба на Балканите и разпокъсване на България и Игнатиев много добре знае, че е подписал временно примирие, без никакво значение за бъдещето. Основната цел на Русия е завладяване на проливите и ако може да няма българи наоколо. А „много глупавия“ по-добре да не си размахва късата „глупост“ и да не защитава назначени от БКП академици, откровени лъжци.

    1. Академикът е написал абсолюгната истина. А мястото наупотребените дамски превръзки на Рубин Зубин е в контейнера за боклук Капиш, свиньо?

    2. Така е. Не са искали българи около проливите, а слабоумни опетковчета… и за мая някой турчин да ги клеца да им подобрява гена.

    3. опетков не за пръв път се проявява като верен лакей на западноевропейските потомци от края на 19 и началото на 20 век . Само , че не може да се промени факта – Третото Българско царство се пръкна благодарение жертвите и кръвта на около 160 000 войници на Русия /и естествено кръвта на около 3000 опълченци българи/ . Австроунгария , Англия , Франция гледат отстрани и се надяват Русия да не победи протежето им Турция . И когато вече е ясно , че Турция губи войната , Англия се намесва съвсем активно срещу българите и Русия – праща военна помощ на Турция . А това се случва не от любов към Турция , а от любов към интересите на Англия – да не би Русия да получи достъп до Босфора и Дарданелите . А академик Косев е изяснил съвсем конкретно ролята и на граф Игнатиев , и на Русия , и на патриота Гаврил Кръстевич – а този патриот са го малтретирали такива като „опетков“ .

  4. Колко хубаво щеше да бъде, ако Русия бе завладяла Цариград, Босфора и Проливите.
    Сега тяваше да имаме проблеми с турки, бурки, фереджета, яшмаци, забулени
    момичета в училищата, нито пък с арабски бежанци.

  5. Никога не съ вярвал на български историк. Може някой да е казал нещо вярно, но „Покрай сухото гори и мокрото“. Огромното болшинство бългаски историци изопачават историята, премълчават неудобни факти и твърдят 100% лъжи като червени фашисти. Всичко това се прави с цел руският агресор да поддържа заблудата, че русия е свършила нещо в наша полза. А истината е точно обратно – българският народ няма по-голям враг от русия – в цялата руска история.

    1. яко лозунги!
      абе ти да не си скучаещия поръчков дисидент на луканов – росен плевнелиев?
      и по акъла и по наглостта си приличате.

      1. абе ти да не си на щат към ГРУ? Щото досега ръсиш само проруски и профашистки лозунги (за руския червен фашизъм става дума).

        1. ц.
          пп. проруски и тнт лозунги е носил изрода дет те е изпуснал и след това не е пуснал водата.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.