Историята не прощава

Какъв е този странен опит за отбелязване на 100-годишнината от Брест-Литовския договор?

Тази 2018-а година се очертава да бъде в защита на народната памет и на историческата истина. Показателна е ситуацията, която се създаде около 140-годишнината от Освобождението на България, с което се поставя началото на Третата българска държава. Потресаващо е желанието на хора, далече от историята или без доказана експертиза по темата, но близки до парите и властта, да преиначават или да премълчават фактите. Думи като освобождение и Русия се превърнаха в мръсни думи, а надпреварата в обезличаването на събитията, в пример за подражание.

След края на Студената война традиционно в България около датата 3 март започва политическа истерия, в която активно се включват политически обвързаните с определени поръчки хора, но и историци, които не са чели документи, не са правили анализи, но имат предвзетата теза, че Русия и руска политика трябва да се коментира негативно. Явно, това са хора, които използват неистините като политически инструмент освен за обществена заблуда, но и за финансово обезпечаване, а защо не и за професионален или политически просперитет.

В публичното пространство звучаха познатите от близкото минало тези за унижението на народа да обявява за национален празник окупацията си от чужда държава или за Руската империя, която не ни е освободила, а ни е поробила. Разбира се, това вървеше с познатите моралистични изявления, че всеки, който признава, че освобождението е дошло с руското оръжие, е едва ли не национален предател. Друга истина няма, само това, което днес и сега се казва и пише от хора, които не се интересуват от истината, а от облагите и похвалите на своите нови (поостарели за последния близо четвърт век) господари. Новото тази година в познатата нихилистична риторика е не толкова познатото отричане на Санстефанския договор, колкото започналото след Берлинския конгрес българско чудо, превърнало България в просперираща държава. Сериозен проблем за идеолозите на псевдоисторията ще бъде да аргументират това чудо, предвид факта, че както Санстефанският договор, така и Берлинският конгрес регламентират руски окупационен режим първоначално от 2 години, които бяха сведени до 9 месеца в Берлин. Това е решение на Великите сили, което създава условия през следващите месеци да се изградят всички институции на българската държавност, както и изработването на Търновската конституция. Всяка една от българските институции през следващите месеци навършва 140 години от своето съществуване. Сериозен проблем за правителството, което на практика игнорира, а по-точното е, избяга от националните тържества.

Втори нов момент в овехтелите и изпразнени от съдържание идеологеми е, меко казано, странното отбелязване на 100-годишнината от Брест-Литовския договор. Псевдоисториците по една медия неадекватно, но ентусиазирано обясняваха как България е разгромила своята „освободителка” Русия с подписването на договора, заедно с Германия, Австро-Унгария и Османската империя. Добре би било да прочетат внимателно документите и да си припомнят военната и дипломатическата история на Първата световна война, за да обяснят първо на себе си, а след това - ако са разбрали - на обществеността, че това е сепаративен договор, който регламентира бъдеща колониална зависимост от кайзерова Германия на Украйна и Прибалтика. Продължава да е актуален принципът – не е важно да спечелиш битката, а войната. Германия и нейните съюзници, между които и България, губят войната.

Това може да се приеме като неуспешен опит да се приложи модела Девети май. Това е денят на победата на СССР над фашистка Германия, но също така се обяви и за ден на Европа. В това няма нищо лошо, стига да не се използва за елиминиране на едно от най-важните събития на XX век.

Ще е много жалко да се сравняват Трети март от Сан Стефано с Трети март от Брест-Литовск. Едното е победоносен договор, а другото – сепаративен мир. Наслагваната омраза към една държава не означава да се елиминират важните и нужни за България резултати. Поставянето под въпрос на държавността предвид съмнения в нейното създаване може да се приеме, че активните русофоби работят за отричането на държавата, в която живеят, и на нейната история. Актуализирането на измислената и овехтяла с времето дискусия за историческите факти и тяхната интерпретация в учебниците по история са поредно доказателство за целенасочена атака срещу историята и държавата България.

Безсмислен е и спорът за датата. Опитите за обявяване за национален празник на Шести септември (Съединението) или 22 септември (Независимостта) на България, или 24 май - не издържат на фактите. Първите два празника са резултата от 3 март, а празникът на славянската писменост включва българската просвета и култура, но това не е само български, той е славянски празник. Не може да се елиминира и фактът, че Великото народно събрание след дълги спорове единодушно гласува 3 март за национален празник на Република България. За активните русофоби това може да се превърне в сериозен мотив – Велико народно събрание не само за обявяване на президентска република (обявена за цел на сдружение „Кубрат”, в което без мое съгласие съм включена), но и за промяна на датата на националния празник на българите.

Бум от проекти

за нови партии

Безсилието на политиците и партиите породи бум от проекти за движения и нови партии. Едно от тях е сдружение „Кан Кубрат”, което се базира на Боянския интелектуален клуб. Неговият учредител историкът Божидар Димитров свободно говори за професорска партия, за президентска република. Обединението на движението с партия означава според него ред и дисциплина, което за интелектуалците е бич божи. Не мога да престъпя принципите си на експерт и да вляза в усмирителната риза на партийната ограниченост.

Коментари

Задължително поле