Забравете Северна Корея (0:1) през 1966, забравете Южна Корея 2002 година. Забравете Нова Зеландия 2010. Ако Италия не се класира за Световното в Русия, това ще бъде най-голямата издънка в историята на страната. Каквото и да се случи в понеделник срещу Швеция, ясно е, че футболът в Италия е повален. Нужна е революция. За големия виновник е сочен селекционерът Джампиеро Вентура и с право.

Този човек доказа, че няма никаква дълбочина в тактически план и в подбора на играчите. Редуцира състава, считан за приятна изненада на Евро 2016, до отбор, който не може да бие Македония и Швеция.

Но големият въпрос е кой по дяволите му даде този пост? Италия е създала най-много треньори от световна величина. През изминалия сезон трима наши наставници станаха шампиони в първенствата от топ 5 на Европа. Четирима различни италианци спечелиха Висшата лига през последните 7 години. А федерацията на Италия връчи ключовете на човек, който този януари ще навърши 70 години. Възрастен мъж, който никога през кариерата си не е водил голям клуб. Спечелил е единствено веднъж Серия С (трета дивизия) и два пъти Серия Д. Вентура е провинциален футболен треньор, а назначението му е типичен пример за остарялото италианско управление.

Но не трябва да се изненадваме. След като президентът на федерацията, назначил Вентура, Карло Тавекио, е друг динозавър. Това е и човекът, който се замеси в расистки скандал, след като нарече халфа Жозеф Минала „човекът, който в миналото си ядеше банани, а сега е титуляр на „Лацио“.

Вместо да бъде наказан сурово за това си изказване, той получи най-високият пост в италианския футбол.

Адриано Галиани, тогавашният изпълнителен директор на „Милан“ и вицепрезидент на Серия А, определи въпросния цитат като несполучлива шега и защити Тавекио.

Не е изненада и това. Заедно със Силвио Берлускони, 70-годишният Галиани вече бе завладял „Милан“ и егоистично се придържаше към властта.

Италианският футбол трябва да претърпи пълна революция. Вкаменелости като Тевекио и Галиани трябва да бъдат изгонени, както и гнилата политическа система, която ги предпазва.

Има толкова много неща, които трябва да бъдат поправени. Виждаме полупразни стадиони, расизмът сред феновете расте, а клубовете са толкова невежи в PR и маркетинг, че не могат да продадат спасителна жилетка на Титаник.

На терена резултатите също не са позитивни, а италианските играчи губят позиции. Погледнете най-добрите 5 клуба в момента. „Наполи“ загуби от „Манчестър Сити“ с 1:2, а в стартовия състав имаше само един италианец. В същата нощ „Рома“ направи 3:3 с „Челси“ без нито един роден играч. Дори „Ювентус“ - традицонният отбор от Серия А попада в тази графа. В срещата със „Спортинг“ (Лисабон) същата седмица имаше трима играчи от Италия – Джанлуиджи Буфон (39), Андреа Бардзали (36) и Джорджо Киелини (33). „Интер“ и „Лацио“, които летят високо през настоящата кампания, използват средно по двама или трима италианци всеки уикенд.

Италианските фенове обичат да се подиграват на Висшата лига, за начина по който чужденците унищожават националния отбор на Англия. Но ситуацията на „адзурите“ е по-мрачна от тази на „трите лъва“. Англичаните вече си гарантираха място в Русия, а освен това спечелиха световното за юноши при 17 и 20-годишните.

Когато Италия се класира за световното във Франция през 1998 година нападателите, с които тимът замина, бяха Роберто Баджо, Алесандро дел Пиеро, Кристиян Виери, Филипо Индзаги и Енрико Киеза. Извън групата пък останаха имена като Джанфранко Дзола, Роберто Манчини, Франческо Тоти, Джозепе Синьори, Фабрицио Раванели, Винченцо Монтела, Пиерлуиджи Казираги и Паоло Ди Канио.

20 години по-късно в предни позиции играят резервата на „Интер“ Едер, борещият се за място в „Саутхямптън“ Маноло Габиадини. Недостигът на качество в атака стига до там, че феновете са принудени да се надяват на нещо от Чиро Имобиле, доказал се като провал във всеки един голям отбор, в който е играл.

А през последните 12 месеца повиквателни получаваха още Леонардо Паволети, Джанлука Лападула, Роберто Инглесе и Никола Сансоне.

Шампионската лига не е печелена от италиански отбор от 2010 година, когато „Интер“ стана шампион, но с 11 чужденци. „Златната топка“ пък не е печелена от роден футболист от 2006 година, когато Италия стана световен шампион. От триумфа „адзурите“ спечелиха само 1 мач на финали на Мондиал. Нито един от тези изброени факти не е съвпадение.

Ако Италия иска да се върна на върха, цялата система трябва да бъде изкоренена. А всичко това трябва да започне с изритването на динозаврите Вентура и Тавекио.

Карло Гарганезе, Goal.com