Страната все още може да разчита на финансиране от Европейската централна банка

Необслужваните кредити на банките са 9,7% от общите

Дискусията относно бюджета на Италия за 2019 г. продължава. Правителството реши да приложи на практика предизборните идеи и на двете основни партии, които го съставиха. Докато „Лига“ иска намаляване на данъците, Движението „Пет звезди“ настоява за универсален базов доход. Това означава едновременно намаляване на приходите и увеличаване на разходите. Непосредственият резултат е разхлабване на фискалната политика. Очакваният бюджетен дефицит от 2,4% от брутния вътрешен продукт обаче нарушава ангажиментите, поети от предходното правителство пред европейските институции, и затова те реагираха остро.

Управляващите твърдят, че предложените от тях мерки ще ускорят реалния икономически растеж, който през 2018 г. се очаква да бъде едва 1,1%, т.е. ще бъде най-ниският сред страните от Европейския съюз при 2,1% средно за евро зоната и за ЕС. Европейската комисия обаче очаква през 2019 г. той да се запази почти непроменен – 1,2% и отново да бъде най-нисък в ЕС.

Проблемите на италианската икономика, чийто номинален размер през 2018 г. се очаква да достигне около 1,76 трилиона евро, обаче са структурни и всъщност са налице още преди присъединяването към валутния съюз. Посочените мерки няма да ги решат, а опитът от други страни с безусловния базов доход показва, че той намалява стимулите за активно участие в пазара на труда или за предприемачество за сметка на непродуктивни дейности.

Реакцията на пазарите

Италия е държавата с най-голям размер на държавния дълг в абсолютно изражение в Европейския съюз. Към края на юни той надвишава 2,32 трилиона евро (133,1% от брутния вътрешен продукт на страната). Новината за повишаването на бюджетния дефицит не беше посрещната добре. При тази политика и поради ниския номинален растеж на икономиката дългът няма да се свие дори в относително изражение. Освен това необходимото дългосрочно финансиране през следващите месеци се очаква да бъде около 250 млрд. евро, което може да представлява сериозно изпитание за управляващата коалиция.

Пазарите реагираха негативно. Рисковата премия по италианските 10-годишни ДЦК спрямо германските вече е около 290 базови точки. На 21 ноември стойността на застраховката срещу фалит на Италия през следващите пет години достигна 286,1 базови точки, като след това се понижи до 247,1 на 29 ноември. Тези стойности показват, че годишната застрахователна премия срещу фалит струва 2,47 млн. евро за всеки 100 млн. евро номинал от притежавани италиански ДЦК. За сравнение, при Германия, която се приема като база за сравнение в ЕС, тази стойност е 13,3 базови точки. Тоест застрахователна премия от 130 хил. евро при 100 млн. евро номинал на облигациите, което означава, че застраховката за Италия е над 18 пъти по-скъпа от тази за Германия. Тези показатели отразяват пазарната оценка за риска от неплатежоспособност на италианското правителство.

Ситуацията в Италия обаче засяга и други държави от ЕС. Цената на финансиране за Гърция и Испания също се повишава, което променя характера на проблема от локален към системен. Възниква въпросът дали това няма да постави началото на нова криза, както се случи преди време с Гърция. Размерът на италианската икономиката обаче е значим както за еврозоната, така и за ЕС. Тя е много важна и за България, тъй като е вторият най-голям вносител на стоки от страната, а освен това е източник на инвестиции.

Засегнати от спада в цените на италианските ДЦК са и други банки от еврозоната. Експозициите на френските кредитни институции надвишават 40 млрд. евро, тези на испанските са почти 30 млрд. евро, а на белгийските – над 15 млрд. евро. Така заразата може да се разпространи и през държавните финанси, и през кредитните институции.

Банковата система на Италия

Към края на полугодието капиталът от първи ред на италианските банки е 12,7% спрямо рисково претеглените им активи при 14,5% средно за ЕС, като с по-ниска стойност на този показател е единствено Испания (11,5%). Те обаче държат значително количество облигации (18% от общите им активи), от които около 375 млрд. евро са италиански държавни ценни книжа. По този начин тези ДЦК са приблизително колкото капитала от първи ред на италианския банков сектор. Това означава, че всеки 1% спад на цените на тези инструменти води до понижаване на капитала на италианските кредитни институции също с 1%. Така тенденцията стойността на тези дългови инструменти напоследък да намалява непосредствено влияе върху платежоспособността на банките. Това е още един фактор за намаляването на собствения им капитал като ги изправи пред перспективата да не изпълняват изискванията на надзорните органи за минимална адекватност.

Този проблем засяга най-вече големите банки в Италия. Например, при двете най-големи Unicredit и Intesa Sanpaolo експозициите към италианското правителство представляват около 145% от капитала им от първи ред, като при следващата по размер на активите банка, Banco BPM, съотношението е над 320%, а при някои други големи банки надвишава 150%.

Така обвързаността между банковия сектор и държавата създава рискове и за двете страни. Спадът на цените на облигациите може да стимулира банките да намалят държането на тези активи чрез продажбата им, но това може допълнително да намали цените. Това обаче означава повишаване на доходността по тях и съответно по-високи разходи за лихви за държавата при емисия на нов дълг. Състоянието на банките зависи от доброто представяне на държавите-емитенти, докато последните имат нужда от купувач на облигации им. Така възниква затворен кръг, където затрудненията в една от страните водят до системни проблеми.

Качеството на кредитните портфейли също не е високо. Необслужваните кредити са 9,7% от общите при 3,6% средно за ЕС, като само страни със сериозни проблеми в банковия сектор като Гърция (44,8%), Кипър (34,1%) и Португалия (12,4%) са с по-лошо представяне спрямо Италия. Въпреки това възвръщаемостта на собствения капитал (7,4%) и на активите (0,6%) е малко над средната за ЕС – съответно 7,2% и 0,5%. Динамиката през последните тримесечия обаче показва спад на тези показатели въпреки подобрението при необслужваните кредити.

Ситуацията се усложнява от състоянието на строителния сектор в Италия. Три от най-големите шест италиански строителни компании са неплатежоспособни или се преструктурират, докато най-висок дял на фалитите към края на месец юни (7,1%) се регистрира именно в този сектор. Един от факторите е намаляването на обществените поръчки, като държавните разходи за инфраструктура са понижени значително през последните години.

Експозициите на италианските банки в строителството надвишават 100 млрд. евро, докато общият размер на кредитите е над 2 трилиона евро. Така влошаването на състоянието в сектора ще добави още към наличните вече 260 млрд. евро необслужвани кредити. Също така фалитите на строителните компании ще допринесат за повишаване на нормата на безработица и понижаване на доходите в страната, което ще влоши представянето и при клиентите на дребно.

Според действащите регулации банките са задължени да начисляват провизии върху загуби предварително при очаквания за фалити на техни кредитополучатели. Това означава, че те скоро ще започнат да станат видими в балансите им. Така освен бюджетния сектор реалната икономика също може да стане катализатор за криза в Италия.

Предвид това италианското правителство обсъжда подкрепа за банковата система. Такава е възможно да бъде поискана и от Европейския стабилизационен механизъм, но засега тази опция не е поставена на публично обсъждане.

Очаквания

Структурните реформи изглежда не стоят на дневен ред, тъй като в краткосрочен период те биха могли допълнително да забавят растежа, а нагласата на партиите в управляващата коалиция не предполага наличието на търпение и воля за постигане на по-дългосрочни ефекти. Периодично в страната се дискутира излизането от еврозоната или въвеждането на алтернативна валута, която да улесни управлението на ликвидността, но до момента се пази статуквото.

Въпреки несъгласията с Европейската комисия Италия все още може да разчита на финансиране от Европейската централна банка. То е от ключово значение както за правителството, чийто най-голям кредитор е ЕЦБ, така и за банковата система, която разчита на евтина ликвидност. ЕЦБ официално обяви, че ще започне да повишава основните лихвени проценти през 2019 г. Предвид затруднената ситуация в Италия, а също така в Испания, е възможно намеренията за прекратяване на програмата за изкупуване на активи да не се сбъднат.

Проблемът на европейските политици и ЕЦБ е, че при възникване на криза в еврозоната тя не разполага с други инструменти освен изкупуването на активи, тъй като лихвите остават исторически ниски. Не трябва да се забравя обаче, че през 2019 г. предстоят избори за Европейски парламент, който трябва да определи състава на новата Европейска комисия, както и избор на нов управител на ЕЦБ. Тези събития ще създадат стимули сред настоящите управляващи на европейските институции да се опитат да спечелят време до изтичането на мандатите им. Освен това президентът на ЕЦБ неслучайно е италианец.