Дузина стилно облечени двойки танцуваха танго на площада пред операта в стил арт деко в Марсилия в една приятна вечер в навечерието на парламентарните избори във Франция в неделя.

„Този ​​град е пълна бъркотия и никой не знае какъв хаос идва, но ние забравяме всичко това, докато танцуваме“, казва 57-годишната Кристин. Някои от предимно белите танцьори на средна възраст казват, че ще гласуват за "Националният фронт" на Марин Льо Пен. Други подкрепят лявото. Но малцина споделят добра дума за президента Макрон и неговата центристка група.

„Омръзна ни да ни ограбват“, казва 40-годишният Валентин. „Имигрантите обикновено създават проблеми. Ето защо хората гласуват за "Националния фронт". Казват, че ще намалят имиграцията, престъпността и данъците."

Вторият по големина гранд на Франция и нейната врата към Средиземно море пое последователни вълни от имигранти от Южна Европа, Северна Африка и Близкия изток. Това е един от най-мултикултурните градове в страната, но крие някои от най-големите проблеми във Франция. Равнищата на престъпността са до пет пъти по-високи, отколкото във всеки друг френски град и напрежението нараства.

Елегантните жилищни сгради в южната част на Марсилия контрастират с порутените, често гъмжащи от плъхове многоетажни блокове на предимно имигрантските северни квартали, където тийнейджъри наркобарони се бият във войни за територия с автомати. Около 50 души бяха застреляни в гангстерските битки в града миналата година, подхранвайки общественото мнение, че престъпността се разраства.

Макрон е посещавал Марсилия няколко пъти, като всеки път е обявявал, че ще се вземат мерки срещу разпространението на наркотици и престрелките. Той е налял милиони евро в проекти за градско обновяване, но те не са попречили на популярността му да падне рязко тук.

„Хората не забелязаха никаква промяна след това, така че просто се ядосаха повече“, казва 28-годишната фармацевтка Стефани. „Не се чувствам в безопасност, когато вървя по улицата. Мъжете подсвиркват и ме тормозят. Не винаги са имигранти, но през повечето време са.”

60-годишният Филип казва, че имигрантите са изкупителна жертва. „Те не са виновни. Липсата на работа и бедността са истинските проблеми.“

Сабрина Агрести-Рубаче, депутат в оставка от Марсилия, която е близка приятелка на Макрон и неговия министър по гражданството, вече признава поражението си. Тя се отказа от надпреварата, след като беше победена на първия тур от кандидатите на Льо Пен и Новия народен фронт. Тя призовава поддръжниците си да подкрепят левицата в неделя. „Нито един глас не трябва да отива на митинга“, казва тя. „Те нямат решения, само опростена реторика.“

Амин Кесачи, 20-годишен студент по право, която е кандидат на " Новия народен фронт" в северната част на Марсилия, обвини Макрон, че е изоставил бурния пристанищен град. „Нуждаем се от по-добри жилища и транспорт, както и от нов подход към полицията“, казва той. Кесачи, чиито родители са емигрирали от Алжир, е израснал в трудния 13-ти район. Брат му беше убит при гангстерска вражда преди четири години.

„Влязох в политиката, за да дам на децата в бедните квартали по-добър шанс“, казва той пред The ​​Times на една от последните срещи на кампанията преди вота. „Националният фронт" играе със страховете на хората. Ако спечелят, ще бъде като Германия през 30-те години на миналия век.

Жизел Льолуис, депутат в оставка и кандидат на "Националния фрот", която победи Кесачи на първия тур, отхвърли предупреждението. „Това, което е важно за мен, е да защитавам французите, дори тези от имигрантски произход, които работят, плащат данъците си и уважават Франция“, казва майката на четири деца.

Мнозина в избирателния район, който включва озеленена жилищна част, както и общински блокове, изглеждаха готови да я подкрепят отново. „Не можете да отделите имиграцията от престъпността“, споделя Жорж, управител на магазин за кухненски уреди. „Това не е расизъм, просто е така.“

„Подобно на Доналд Тръмп, "Националният фронт" се научи как да използва емоциите в политиката. Ние сме горещи в Марсилия и хората се чувстват като аутсайдери в сравнение с тези в по-богатите градове като Париж, Лион или Бордо, така че тук работи", на мнение е Филип Пужол, местен журналист.

Мари-Жан, 35-годишна медицинска сестра, казва, че е съгласна с партията на Марин Льо Пен по някои въпроси, но иска да види „правителство на всички партии“.

Проучванията на националното обществено мнение показват, че е вероятен парламент, но формирането на коалиционно правителство може да създаде огромни трудности в поляризирания политически пейзаж на Франция. Друг вариант би бил Макрон, който може да остане на поста до 2027 г да се опита да назначи служебно правителство от технократи. Той обаче трябва да бъде одобрен от мнозинството от депутатите и процесът може да доведе до затъване в политически спорове.

Льо Пен и Жан-Люк Меланшон, лидерът на "Непреклонената Франция", твърдолявата партия, която доминира в Новия народен фронт, призоваха Макрон да подаде оставка. Той настоя, че ще остане, въпреки че се очаква неговите центристи да загубят много от парламентарните си места.

Някои от неговите министри и помощници обаче казаха пред вестник Le Parisien, че се страхуват, че той може да промени решението си и да предизвика предсрочни президентски избори точно както свика парламентарни избори три години преди датата им. „Той става все по-непредсказуем“, казва източник от Елисейския дворец. „Ако той внезапно напусне, Льо Пен ще спечели, както стоят нещата сега.“