Реформите са като отношенията между пациент и зъболекар – колкото по-късно отидеш при него, толкова по-скъпо и болезнено става

На 4 декември 1890 г. вдовицата на свещеника Димитър Здравков, който е служил 17 години – 15 години в Горна Джумая (Благоевград, днес, б.р.) и 2 години в Дупница получава първата пенсия в България (“Изгубената България“). Размерът на тази първа пенсия е бил 10 лева и 50 стотинки. Вдовицата на свещеника е получавала пенсия в продължение на 27 години... И от ей това време, та до днес се правят пенсионни реформи у нас без много справедливост.

Някой може да мрънка, че преходът от комунизъм към демокрация се изгубил в сивите канали на пазарната икономика, но я си представете: 129 години реформи и накрая... пак Бойко Борисов трябва да оправя нещата. Значи аномалията е сериозна.

За да бъде ясно колко страшен е един гаф на управляващите в наше време, може да се съди единствено по времето за реакция за включване на задната скорост. А това във вторник стана много бързо.

След като стана ясно, че натъкмяваната от пет години нова реформа заплашва десетки хиляди бъдещи пенсионери от унижението да получават трохи, вместо достойна трапеза в края на дните си, трябваха час-два, за да се задейства командата „Пълен назад!“. Или може би „В ляво на борд!“

Идеята да се изчисляват доходите на бъдещите пенсионери от деня, в който има индивидуален регистър, сигурно има логика. Знаете преди това колко далавери се случваха. Особено, където има шанс да получиш миньорска заплата, корупцията си вървеше със страшна сила.

Съвсем наскоро, след като излезе една от тези схеми – в Силистра, един от най-големите специалисти в областта – Хасан Адемов, обясни по някоя от телевизиите защо новата реформа е полезна. Тъкмо с изключване на възможността куцо и сакато да се възползва от липсата на индивидуални регистри и да източва с фалшиви документи пенсионната система.

Като споменахме куцо и сакато, реформите на управляващите докараха и друга несправедливост – тази в ТЕЛК. Там също има много сериозно източване на пари и хора, които заслужават да лежат на тъмно, се излежават на меко. Корупцията обаче не се бори с методи от средновековието – има крадец в селото, избиваш цялото село. Огромна част от хората в неравностойно положение вече получават много по-ниски социални пенсии, а корупцията не е спряла. Самата идея, че ако си глухоням трябва да избираш дали си нечуващ или неговорещ е отвратителна. Не може и двете.

Много експерти предупреждаваха още през 2015 година за капаните, които управлението на ГЕРБ поставя пред себе си.

Хасан Адемов е един от тези, които е предупредил какво ще се случи (поне по думите му).

Финансистът Любомир Христов заяви малко след приемането на промените в пенсионно-осигурителния модел, че е ненормално да се променя система, която касае милиони хора на крак, в рамките на няколко дни. Това се случва през януари 2015 година, като той дава диагноза на втория и третия стълб на пенсионното осигуряване като болни.

Извън начина на изчисления на пенсиите на родените след 1960 година, в новата система прозират още много дефекти, които тепърва ще гърмят. Най-големият проблем в пенсионната реформа е липсата на достатъчно средства, които да я обезпечат. Парите не достигат и изглежда орязването на бъдещите пенсионери не е грешка. Така, както не е грешка недостига на пари за други отрасли.

В деня, в който стана скандалът с ощетените пенсии, стана ясно, че се очаква вълна от протести на медицински сестри. В здравното министерство анализират какъв е недостига на средства, за да се изпълни поне договорения минимум с медицинските сестри. Никога в историята на България държавата не е отделяла толкова много пари за здраве, но резултатът е печален, защото не се прави реформа. Освен за частните търговски дружества – болници, фармацевтични компании и прескъпи операции, парите изглежда не стигат за друго. Общинските болници умират, а тези, които нямат достъп до скъпо лечение – също са обречени.

Също като в здравеопазването е и в силовите сектори. Вярно, няма да намерите в обявите за работа вакантно място за катаджия, но полицията се задъхва от липса на кадри, на качествено оборудване и обучение (спомнете си лютивия газ).

Вярно е, управлението на една държава става с умели завои, крачка напред, две назад, но за да е успешно то, трябват ето тези малки неща – да се направи качествена реформа в социалната политика – все пак имаме над два милиона пенсионери и десетки хиляди хора, нуждаещи се от инвалидни пенсии. Имаме милиони, които трудно плащат режийните си, плащат наемите си, камо ли да си купят апартамент с асансьор. Твърде много изречения, за да се каже, че просто са нужни достойни доходи и справедлива социална среда. Липсата на реформа – кажете къде, създава една крайно несправедлива държава.

Реформите в една държава са като грижите за здравето. Колкото по-късно отидеш на зъболекар, когато се появи проблем, толкова по-болезнено и по-скъпо става. Те и протезите са решение, но едва ли мечтаното решение.

Първи – държавните служители

В Търновската конституция от 1879 г. се предвижда право на пенсия за държавните служители. Впоследствие това право се разширява от специални закони. На 11 ноември 1886 г. е приет Закон за пенсиите за инвалидност на военните лица, но тъй като той е смятан за доста несъвършен, за първи специален закон за пенсиите у нас се възприема Така с него се въвеждат първите държавни пенсии в България и започва изграждането на осигурителната система.

(“Изгубената България“)