Евродепутатът Ангел Джамбазки: Премахването на двойните стандарти ще бъде българската битка в ЕС

Арестуваха пенсионер пироман

Радев пристигна в Сочи

Манифестация с духова музика стягат за 24 май в Монтана

МВР задържа шестима при наркооперация във Врачанско

Апартаментите стават по-малки Поне още 10 години ще има голямо търсене в столицата и големите градове

Словенската полиция откри нелегални мигранти в български камион

Мтел става А1 Представиха ребрандирането на телекома

Двама от всеки трима българи са прочели поне една книга през 2017 г., един е бил на театър Софиянци, пловдивчани и русенци са най-доволни от културния си живот

Повдигнаха обвинение на рецидивист за използване на фалшиво свидетелство за съдимост Извършителят използвал документа пред държавна институция

Лиляна Павлова: Срещата ЕС-Западни Балкани очерта проектите за свързаност в региона

Йорданка Фандъкова: За 8 години реконструирахме близо 200 км ВиК мрежа

Елена Йончева: Присъдата за Борисов показва, че политиците в България не могат да си позволяват да лъжат

Лиляна Стефанова: Има ли троскот, има Господ! Откровен разговор с видната поетеса за живота, любовта и звездните срещи

Лъжлив сигнал за зверски побой над бебе вдигна на крак полицията в Павликени 37-годишен е автор на сигнала, оправдал се, че искал да се пошегува

Йордан Стойков-Бумбо: Китайците бяха като пленници, течеше им кръв от петите

Йордан Стойков-Бумбо е легендарен защитник на “Локомотив” (Сф), за който играе от 1970 до 1983 г. Записва 336 мача и става шампион през 1978 г. , а през 1982 г. е носител и на купата на България. Бил е треньор на много места по света. Водил е „Итихад“ (Триполи, Либия), „Малинди“ (Танзания), ДПММ (Бруней), ЕЕPCo (Етиопия) и „Ню Рейдиънт“ (Малдивски острови). Печелил е купата и суперкупата на Танзания. Шампион на Малдивите с „Ню Рейдиънт“. С този тим записва най-големия успех в историята на клуба, а именно трето място в турнира за азиатската купа. Бил е начело и на „Шенхуа“ (Китай). Тимът, който привлече Карлос Тевес и го направи най-скъпоплатения футболист в света. Точно преди 20 години на треньорското кресло на този клуб е именно Йордан Стойков.

Йордан Стойков-Бумбо: Китайците бяха като пленници, течеше им кръв от петите

– Г-н Стойков, в момента Карлос Тевес е най-скъпоплатеният играч в света. Той премина в китайския „Шанхай“, където ще получава 40 млн. евро годишно. Преди 20 години вие бяхте начело на този отбор. Какъв беше тимът тогава?
– Три години преди да отида в Китай, тъкмо бяха организирали професионалния футбол. Аз бях част от „Шанхай“ през 1996-1997 година. Бях третият чуждестранен треньор в историята на китайския футбол. Преди мен там бяха Клаус Шлапнер, бивш треньор в Бундеслигата на Германия, и един кореец.

– Тогава имаше ли предпоставки за това, което се случва днес?
– Разбира се! Не съм изненадан от това, което става сега. Да не забравяме, че там построяват един небостъргач за две седмици. Китайците каквото кажат, става. Хвърлят много пари, но това е държавна политика.

– Повечето клубове в Китай са финансирани от държавни предприятия. И преди 20 години ли беше така?
– Дори тогава се изсипваха повече пари. Сега обаче китайците се научиха на футбол. Когато бях там, техните треньори не възприемаха играта така, както ние. Футболистите им също. Покриваха теста на Купър всеки сезон. Който не го издържи, не получава лиценз и няма право да играе. Тестът се покриваше с директно излъчване по телевизията. Събират всички отбори на националната база „Кунмин“ и всички тичат. Сутрин по 10 км за време по изискване на федерацията в първите три седмици. Следобед аз и другите треньори водим занимания, но играчите се връщаха като пленници от това бягане. От петите им течеше кръв. Чули-недочули, това беше преди 20 години в Китай. Постепенно навлязоха чужди треньори и вече се развиват на световно ниво.

Йордан Стойков-Бумбо: Китайците бяха като пленници, течеше им кръв от петите

– Искат да стават световна сила. Това как ви звучи и възможно ли е?
– Това им е желанието. Обаче обръщат внимание и на детско-юношеския футбол. Там правят 350 000 школи, за да могат децата на великия китайски народ да тренират. Спортът, не само футболът, е държавна политика. Те са на принципа „спортът ще прослави страната“. Парите не се броят, само и само да се правят постижения. Не вярвам обаче да станат световни шампиони. Нали това казват? Може да се подобряват и да конкурират силите в Източна Азия, но чак световни шампиони? Какво да правят Германия, Бразилия, Аржентина, Франция, Холандия? Китайците си вярват и имат това право. Трябва да опитат. Представянето на националния отбор не отговаря на инвестициите, защото не се класират никъде. През 2002 година играха за първи път в историята си на световно с Бора Милутинович. Всичко, което им трябва, ще си го купят.

– Колко зрители имаше по стадионите тогава? Сега средната посещаемост на елитните тимове варира между 20 и 40 хиляди души.
– Играли сме пред 80-100 хиляди зрители. Чудо беше.

Йордан Стойков-Бумбо: Китайците бяха като пленници, течеше им кръв от петите

– А защо футболни клубове има само по Източното крайбрежие в Китай?
– Защото това е най-богатата част на страната. Само там има футбол. Във вътрешността е
XVI век. Помощи им се дават на китайците, които живеят по тези места. От дрехи до храна.

– Вие сте работили на много места по света. Там как се финансират клубовете? Държавата ли помага отново?
– Държавата помага според силите си, защото си дава сметка, че футболът е феномен и много хора го следят и обичат. Трябва обаче да има контрол. Ако загине футболът и почнат протести, на другия ден правителството си отива. В Китай са луди по футбола. Стотици милиони хора следят спорта. С това лягат и с това стават. Как ще работят 12 часа, ако през останалото време се задълбочават в проблемите си.

Йордан Стойков-Бумбо: Китайците бяха като пленници, течеше им кръв от петите

– Това ли е пътят, тъй като българските клубове са затънали в дългове?
– Държавата може индиректно да помогне. Пътят е този, който пое „Лудогорец“, а сега и ЦСКА. Трябва да има развитие и на детско-юношеските школи. И там трябва да има инвестиция. Харесвам политиката на Венцеслав Стефанов, който дава път на младите в „Славия“. След време това ще даде резултати. Не може да надскочиш възможностите си. Едно е да искаш, друго е да можеш. Държавата? Нали после някой ще каже: защо се помага на футбола, а не на конния спорт? Който няма средства, трябва да тръгне по пътя на „Славия“. Голям футбол се прави с големи играчи. Като нямаш, ще си направиш.

– Последно бяхте в Малдивите? Как се работи в такава райска страна?
– Условията се подобряват. Строят изкуствени терени, макар че имат географски ограничения. Разполагат с много бързи и леки футболисти. Като снаряди са. Звездата им е Али Ашвак, който бе номиниран в първите десет за най-добър играч в цяла Азия. Той е на 31 години, има 52 гола в 77 срещи за Малдивите. Капитан е. А шампионатът се играе на националния стадион, който е от естествена трева. Всички мачове от първенството са на него.

Йордан Стойков-Бумбо: Китайците бяха като пленници, течеше им кръв от петите

– Работили сте и в Бруней, Етиопия, Либия, Танзания…
– За треньора е трудно да работи в тези държави, отколкото в една футболна страна. Там трябва първо да ги учиш, а после да играят. Колкото е по-надолу футболът, толкова по-трудно става. Трябва да се съобразяваш с хиляди неща – езикова култура, навици, религия… Трябва да станеш един от тях и да ги водиш.

– По тези места знаят ли нещо за България?
– Интересуват се много. Преди десетина години всички знаеха състава ни от САЩ ’94.

Йордан Стойков-Бумбо: Китайците бяха като пленници, течеше им кръв от петите

– С какво се препитават играчите там?
– Всички се издържаха от футбола. В Етиопия например футболистите получават трансферните суми. Дават им няколко хиляди долара за 2-годишен договор и момчетата ги прибират в банката. След това започва да ги мързи. Това ме боли, онова ме боли, баба ми умря… Заплатите не са големи, но те взимат парите от трансферите. 100% от сумата и не разчитат на месечното възнаграждение. Аз исках да им се плаща на траншове, защото не мога да ги накарам да играят.

– Как се празнуват победите и успехите в тези страни? Тук е ясно…
– Пиянски изцепки няма. Скромничко… Има много религиозни футболисти. Мюсюлманите поне официално не пият.

– Споменахте САЩ ’94, защо националния ни отбор не се представя в онази светлина, в която го познаваме от недалечното минало?
– Качеството на футболистите не е това, което беше. Футболът на българите се отдава, но нямаме нищо общо с онова поколение от ’94. Много се радвам на „Лудогорец“, макар че българите са малцинство в отбора. Все пак става въпрос за наш отбор. Сериозен и успешен проект. Там обаче не се страхуваха да инвестират и сега логически им се връща всичко вложено. Гриша Ганчев също ще направи нещо подобно.

– А вашият любим „Локомотив“ (София)? Или това е болна тема за вас?
– Защо да е болна тема? Случват се и такива неща. Стъпка по стъпка. „Локомотив“ рано или късно ще се върне там, където му е мястото.

– Не ви ли се работи в България?
– Дълго време не съм бил в родината си, но ако получа покана, ще седнем на масата да говорим. Преди 26-години за първи път излязох от България и с кратки прибирани прекарах повече време в чужбина.

– През ноември навършихте 65 години. До колко смятате да работите?
– До 90 години ще поработя, след това като се изморя ще си взема отпуска.

Свързани статии:

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.