Автомобил блъсна пешеходец в Търново

Горски педагози преподават в градини и школа

МВР хвана измамници, събирали дарения от името на зам.-министър

Проф. Пимпирев: Резките промени на времето влияят на климата на Антарктида, тази година почти няма сняг

Премиерът на Косово: Само ние имаме юрисдикцията да разследваме убийството на Оливер Иванович

Близо 7500 участници ще събере 27-мото издание на фестивала „Сурва“

Движението при км 262 на АМ „Тракия“ при с. Кермен в посока Бургас се извършва в изпреварващата лента заради ремонт

Григор Димитров пречупи Рубльов в четири сета

Полицията издирва мъж във връзка с тежко криминално престъпление

Митничари се правят на купувачи на ракия Съставиха 1000 лв. акт на шуменец

Продължава акцията по събиране на стри гуми в София

Остава в сила бедственото положение в Смолян

Австрия създава нова структура за охрана на границите, за да не се допускат мигрантски потоци

Биячите на 3-годишния Христо искат оправдателни присъди

Тръмп още вярва, че може да получи пари от Мексико за граничната стена

Казусът с гетото на Гърмен се върти в омагьосан кръг

Едва 14 от 124 къщи са съборени

Условията за живот са недопустими, пламна епидемия от хепатит
Хората се оплакват от постоянни кражби и набези на ромите по домовете им

„Представете си, че някой българин си хареса една китна ливада или място където и да било и започне да строи незаконна къща, какво ще стане – веднага ще пристигне патрулка, чиновници, багери. Лицето ще бъде арестувано и съдено, глобено и гонено до дупка по всички закони на страната. И така трябва да бъде. Но защо всички тези мерки не се отнасят до ромите, те от години строят и никой не ги спира.“ Ето този казус поставят хората от Гърмен, част от които са членове на учреденото сдружение „Бъдеще за община Гърмен“ след големите протести на жителите от 2015 година срещу незаконното ромско гето, известно под името „Кремиковци“ .

Покъщнината остава под открито небе, но не се пренася в осигурения от социалните служби подслон.
Покъщнината остава под открито небе, но не се пренася в осигурения от социалните служби подслон.

Преди коледно-новогодишните празници гърменци отново напомниха за проблема и биха камбаната, за да чуят политиците, че очакват от тях да си изпълнят обещанията и да съборят незаконно изградените бараки, за които има издадени заповеди от ДНСК.
„Хората се чувстват излъгани и забравени вече година и половина. Ромското гето се разраства, никнат нови бараки, условията за живот там са нетърпими, пламна епидемия от хепатит сред децата. Затова гърменци пак излязоха на протест пред общината, за да напомнят за обещанията, казва Иван Кременлиев, председател на сдружението.

А всички помнят какво се случи през май 2015-а. Гърмен буквално изригна срещу ромите, след като 200 цигани, въоръжени с камъни и тояги, нападнаха осем българи заради една забележка за силна музика. Битовият скандал бе само повод за последвалите бунтове с искания ромите да се изселят, а незаконното гето да се събори. Хората се оплакаха от постоянни проблеми с кражби и набези на ромите по домовете им.

„Писна ни от двойните стандарти на държавата, за едни – законите са задължителни, за други – не. Повече няма да търпим това положение, това казаха гърменци и с невероятна упоритост цяла година протестираха.
Това активира тогава държавата. Изсипаха се в Гърмен министри и чиновници и всички до един заявиха, че желаят да помогнат и да решат законно проблемите.
Издадени бяха 124 заповеди на ДНСК за премахване на незаконните къщи и бараки. Багери сринаха 10 от тях.

Но се намесиха правозащитни организации и Хелзинкския комитет и процедурата бе спряна с изискването да се намерят първо жилища на ромите, а след това да се събаря.
И оттук нататък казусът попадна в омагьосан кръг.

Обитателите на гетото упорито отказват да го напуснат.
Обитателите на гетото упорито отказват да го напуснат.

Община Гърмен няма жилищен фонд, но въпреки това намери няколко къщи и сгради на бивши училища. Предложи на ромските фамилии да се задомят там. Но срещна небивал отпор. Ромите подписаха доброволно, че няма да отидат да живеят в тези нови домове, а законът не можел да ги задължи.
„Няма да напуснем квартала, тук сме родени, никъде няма да ходим. Не искаме общината да ни търси и намира алтернативни жилища в други населени места. Защото няма да изоставим бараките си в квартал „Кремиковци“, инатят се обитателите на гетото.

„Искаме да сме си накуп, а не да ни разселват по селата и да ни разделят. Няма да мръднем от махалата, не щем други жилища. Да ни построят тук къщи, пък тогава ние сами ще бутнем незаконните постройки. Нали от Европа казват, че не може да ни оставят без покрив над главите, ако не ни предложат други жилища“, непреклонни са тарторите на махалата.

Те са силни, защото са много и знаят, че държавата няма как да намери домове за 750 души. Нещо повече – даже говорят като за стопани на ливадата от 60 дка, на която са се заселили и подозират за „далавера“.

„Махалата ни се намира на хубаво място, на път за архитектурните резервати Ковачевица и Лещен. Вероятно има апетити към терена. Напуснем ли веднъж домовете си, друг ще сложи ръка върху тях, затова е цялата битка, подозират ромите.

А всъщност 60-те дка са общински терен, който не е в регулация. Някогашни собственици на част от земите са завели дела да си върнат градините в реални граници и са ги спечелили. Имат дори въвод за владение, но заради незаконното ромско гето не могат да си ползват имотите.

Тази година общината се опита да прокара и друг сценарий – да състави ПУП на гетото, да го вкара в регулация и да даде на ромите права да си платят и строят законно. Но и това не стана.

Нещо повече, този опит пак разбуни жителите на Гърмен, които пък поискаха с референдум да се реши съдбата на ромското гето. Такъв не бе допуснат и сдружението вкара в съда забраната им за провеждане на допитването.

И така в края на 2016 година процедурата отново е стигнала доникъде.

„Ние няма да се откажем, ще се борим докрай, докато се съборят всички незаконни постройки в циганския кв. „Кремиковци“, искаме да спре заселването на роми от други краища на страната и да се ограничат кражбите и посегателствата, настояват от „Бъдеще за община Гърмен“.

Първият сигнал за незаконно строителство в района е от 2001-ва. Тогава ДНСК прави проверка и установява, че има 14 незаконни строежа. Издават заповеди за спирането им и толкоз. Чиновниците обясняват, че не откривали години наред на кого да ги връчат, прехвърлят топката на общината. До 2015 година обаче постройките никнат като гъби и стават 124. Когато е могло да се реши проблемът в зародиш, не е станало, затова бъркотията е пълна, разказват местните хора. Според тях ромите са търпяни само заради изборите. Гласовете им са купувани и насочвани където е изгодно на политиците. А сега ние търпим последствията, гневят се гърменци и заявяват, че се готвят за нови протести.

Постройките са опасни за живота

Според официалната позиция на МРРБ по казуса в Гърмен “незаконните строежи, чието премахване е разпоредено с издадените и влезли в сила 124 заповеди, представляват строежи, които са опасни и реално застрашават живота и здравето на техните обитатели, сред които има малолетни и непълнолетни лица. Тези постройки не отговарят на нормативните изисквания за жилище, в тях липсват нормални хигиенни условия, санитарни възли и водоснабдяване, като обитаването им по своята правна същност е противоправно поведение, от което никой, в т.ч. и извършителите на незаконните строежи, не може да черпи права.

В ДНСК е постъпила информация, че шест семейства са отказали настаняване в социални жилища. Важно е да се отбележи и обстоятелството, че социалните услуги се предоставят след заявено желание от гражданите, а не като принудителна административна мярка”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.