Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Мъж насъска питбула си срещу професор в столичния кв. „Овча купел”

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Менте намаления дебнат този Черен петък Ако на витрината пише “- 70%”, всички стоки трябва да са със 70 на сто по-ниски

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 ноември 2018

Дворът на кирилицата посрещна висши държавници от Бурятия, Калмикия и Чечня Откриха още 4 бюст-паметника в Алеята на писателите

Бумащина спира 30 млн. лв. за лекарите Всяка година касата пренасочва огромна сума от перо на перо

Искрен Веселинов: Оставката на Каракачанов не е актуална, той е изключително ефективен

Скандал с личния имейл на Иванка Ползвала го за служебна кореспонденция

Ердоган: Решенията на Европейския съд за правата на човека не обвързват Турция

Марияна Николова ще е новият вицепремиер Депутатите гласуват номинацията й утре по предложение на премиера Борисов

Данък за гледане на мач в кръчма Целта е да се защитят авторските права на телевизиите

Какво да очакваме от срещата Тръмп – Путин? САЩ да разглеждат „Русия като супердържава, като конкурент, но не враг“

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Тръмп е с развързани ръце на домашния си фронт за нестандартни ходове в чужбина

Читателите си спомнят, как в началото на септември 2016 г., когато всички предричаха триумф на Хилари, прогнозирах победа на Тръмп на президентските избори през ноември. Без радост, разбира се, просто като факт. И сега прогнозирам, че от срещата на Тръмп и Путин на 16 юли може да очакваме положителен за света резултат.

Защо? Преди десет месеца с уволнението и на Стив Банън всички помислихме, че превратът на хиларистите и „дълбоката държава“ (американските разузнавателни служби) срещу Тръмп успя. Но напоследък нещата изглеждат съвсем различно. Разследването за „руската връзка“ продължава безрезултатно и омръзна на всички, макар либералните медии все така да се заливат с „руски“ карикатури за „оранжевия“ и дори „Ню Йорк Таймс“ го изобрази как си разменя хомосексуални ласки с Путин – срещу която хомофобска пропаганда веднага протестираха ЛГБТ организации.

Тръмп трупа пирови икономически победи у дома – пирови, но победи. Бизнесът реагира добре на данъчните му съкращения, Дау Джонс значително надвишава равнището от времето на Обама. А зад кулисите Тръмп одобри и всички социални програми, които лидерката на демократите в Конгреса Нанси Пелоси му поиска. Безработицата е под 4%, спаднала е и сред чернокожите, инфлацията е ниска.

Това, разбира се, става с цената на увеличен бюджетен дефицит, който тази година ще надхвърли 800 млрд. долара. Правителството ще трябва да заеме още 2,4 трлн. долара в следващата година и половина. Но лихвите не растат, курсът на долара не помръдва много – т.е. пазарите не наказват Тръмп. Пропагандата срещу него губи сили и той се чувства независим във външната политика и способен да се върне към първоначалните си приоритети от 2016 г.

Според пропагандистите на Хилари сега се оказва, че с напускането на бившия държавен секретар Тилърсън (някога спряган за най-близкия човек на Путин във Вашингтон), съветника по националната сигурност Макмастър, икономическия съветник Кон и маргинализирането на шефа на Пентагона Матис нямало вече възрастни да контролират Тръмп, т.е. неговата враждебност към западните му съюзници и симпатията му към диктатори като Путин. В това има и рационално зрънце – национализмът на Тръмп, както и на Путин, и на другите националистически лидери, които печелят влияние в Европа, е и съпротива срещу диктата на глобализираните елити, чието любимо дете е Хилари.

Срещата на Тръмп с Путин в Хелзинки на 16 юли е само поредната брънка от веригата срещи на руския президент на най-високо равнище със западни лидери през последните седмици – с Меркел, Макрон и австрийския канцлер Себастиан Курц. Това е третата среща на двамата след миналогодишните две, в Хамбург в кулоарите на Г20 и във Виетнам на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.

Но сега има интересни новости – на срещата на Г7 в Квебек миналия месец Тръмп каза, че „Крим е руски, защото всички там говорят руски“, и че Западът няма какво толкова да се занимава с „Киев – един от най-корумпираните режими в света“. И че в балтийските страни има многобройно руско население. За кримската криза, смята Тръмп, въобще е виновен Барак Обама – и според мене е доста трудно това да бъде опровергано. Русия трябва да се върне в Г8, добави държавният секретар Майк Помпео, без задължително връщане на Крим на Украйна. В същото време в Москва ястребът-русофоб и съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън договори с Путин хелзинкската среща на двамата. В началото на седмицата ръководителят на делегация на американския Конгрес в Москва Ричард Шелби каза, че САЩ трябва да разглеждат „Русия като супердържава, като конкурент, но не враг“.

Русия – супердържава, четири години след като Обама каза, че тя е регионална държава с опърпана икономика! А след срещата на Тръмп с Ким Чен Ун в Сингапур през юни е ясно, че американският президент е склонен на резки обрати на настроението и на сделки с досегашните си врагове.

По отношение на Русия такава възможност би трябвало да радва всички разумни хора на Запад – с изключение на лагера на Хилари в САЩ и, разбира се, на британските тори. След като в Сингапур Тръмп обеща на Ким да прекрати съвместните си учения с Южна Корея край бреговете на КНДР, нищо чудно да предложи на Путин да съкрати военното присъствие на НАТО по руските граници, в Норвегия, и, разбира се, в Германия. Нещо, за което Тръмп винаги е говорил с оживление, както и за съкращаване на американското военно присъствие и разходи в Европа по принцип. Но кабинентът Мей, който направи всичко възможно да отрови отношенията си с Москва, не се радва на перспективата да остане насаме с Путин.

Възможността Тръмп да признае в някаква форма Крим за руски ужасява Киев, западната периферия на бившия СССР и тези фактори в ЕС, които се компрометираха непоправимо с антируска злост от 2014 г. насам. Но то ми изглежда неизбежно, след като Путин няма да обсъжда Крим, а срещата все пак ще се проведе. Дали и как Полша, балтийските страни и Румъния ще могат да убедят Тръмп да не ги оголва напълно от американско военно присъствие срещу Русия, дали са готови да плащат цената на оставането, или ще имаме и там постепенна смяна на режими и отказ от твърдата линия към Москва, предстои да видим.

Дали ще има сделка Сирия срещу Украйна? Според мене – не.

Положението в Сирия е неспасяемо за САЩ поне от септември 2016 г., но толкова повече в последно време, и там не е останало какво да се изтъргува срещу Украйна. Тръмп иска да се изтегли от Сирия колкото може по-бързо. Миналата седмица в разговор с йорданския крал Абдула II казал, че САЩ ще позволят на Дамаск да си върне контрола на йорданската граница – което вече става факт – в замяна на евакуация на бунтовниците от района, и че Русия ще може да създаде нова зона на деескалация в югозападна Сирия при условие да не допуска там проирански сили. Това е, което САЩ се надяват да получат срещу изтеглянето си от Сирия.

Самата възможност да се постигне смекчаване на конфронтацията плаши силите и хората по цял свят, които бяха заложили всичко на тази конфронтация, включително и в България. Да бъде напълно размит в съзнанието така нужният образ на руския враг може да се окаже непосилна участ за мнозина. В това отношение голямо е значението и на световното първенство по футбол, на телевизионните кадри от препълнените с ликуващи хора от цял свят модерни стадиони в руските градове, цялата празнична атмосфера на шампионата.

„Тръмп иска да финландизира САЩ“, оплака в събота във в. „Вашингтон пост“ колумнистът Макс Буут. Разбира се, преди това искал да финландизира Европа. В петък журналистката Ан Гиърън писа в същия вестник, че „Тръмп се надява да се разберат с Путин. Експертите по Русия се страхуват, че ще се разберат“.

Експертът по руските гранични войни и замразени конфликти Джеймс Койл в коментар за популярния политически сайт „Дъ Хил“ е съгласен, че едно договаряне между Тръмп и Путин ще е външнополитически провал за САЩ. То ще предполага, че „руската намеса“ в изборите от 2016 г. ще бъде заметена под килима, както и руската национална доктрина от 2015 г., идентифицираща САЩ като враг на Русия. За Сирия то ще значи, че Асад остава на власт, за Иран – че американските санкции след оттеглянето от ядрената сделка ще бъдат отслабени.

С приемането на Русия в Г8 въпросът за Донецк и Луганск ще бъде фактически снет от дневен ред, а въпросът за Молдова, Грузия и др. никога не е бил и поставян. В Турция САЩ ще анулират сделката за изтребители F-35, докато Русия строи газопроводи, ядрени централи и продава модерни ракети С-400. Във Венецуела Путин ще продължи да помага на Мадуро, включително с криптовалутата петро, с която да избягва американските санкции. Само по отношение на Северна Корея Койл вижда шанс, че Русия може да даде гаранции за сигурността на Пхенян, които може да допринесат за ядреното му разоръжаване.

На мене обаче всичко това ми изглежда по-скоро доста оптимистично. Надявам се поне част от него да се сбъдне.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Русия има само газ,нефт и атомни бомби.Нищо друго.Суровинен придатък на света.Джудже с бомби.

  2. Естествено, че уродите обама и хилари са виновни за крим.
    Всеки нормален човек го вижда това.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.