В арабската коалиция изглежда има разрив

Сепаратистите превзеха пристанището на Аден

От 5 години Йемен е в условията на гражданска война. Напрежението отново ескалира, след като сепаратистки милиции превзеха сега ключовото пристанище Аден, след няколкодневни боеве с правителствените войски. Аден беше временна столица на силите на президента Абдрабух Мансур Хади, след като бунтовниците хути превзеха столицата Саана през 2014 година. Правителството нарече случилото се в Аден „преврат“.

Конфликтът между управляващите в Йемен и Преходния съвет има и външнополитически последици. Защото Преходният съвет е обвързан с Обединените арабски емирства (ОАЕ), докато йеменското правителство има тесни връзки със Саудитска Арабия. Повече от четири години двете влиятелни държави от Персийския залив ръководят съвместно международна коалиция, която се стреми да контролира свързаните с Иран хути. Хутите на свой ред се опитват да свалят редовното правителство на премиера Маен Абдулмалик Саед. Така властите в Йемен са изправени едновременно срещу две сепаратистки движения. Правителството се опитва да не се поддава на техния натиск и да запази единството на страната.

Изглежда обаче, че в международната коалиция вече се проявят първите признаци на разрив. Преди седмици ОАЕ намали драстично присъствието си в Йемен. Основните причини за тяхното отдръпване от региона бе напрежението в Персийския залив, предизвикано от конфликта между Иран и САЩ. Изданието „Ал-Монитор“, което се занимава с политиката в Близкия изток, съобщава, че военното присъствие на ОАЕ в Йемен предизвиква нарастваща враждебност сред населението, главно поради факта, че войските, изпратени от Емирствата, са отговорни за много случаи на нарушаване на човешките права в страната.

От гледна точка на арабите обединените сили са необходими единствено при пролива Хормуз, при евентуален пряк военен конфликт с Иран. Следователно има много признаци, че тясното сътрудничество между ОАЕ и Саудитска Арабия ще продължи, но вероятно при малко по-различни обстоятелства.

*Текстът е публикуван на сайта на „Дойче веле”