На 16 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 16.12.2019

Търг за реликви от „Междузвездни войни“ Предишен подобен аукцион събра 500 000 долара

Розовите болшевики скочиха и на Клинт Истууд Либерални журналисти искат бойкот на новия му филм

Инцидент с лифта на Сопот, сблъскаха се две седалки с хора (ВИДЕО)

Ердоган заплаши да закрие авиобазата „Инджирлик“, ако САЩ продължат със санкциите

Форумът за климата зацикли след спорове Несъгласие за пазара на въглеродни емисии

Гласуват сделката за Брекзит преди Коледа Приоритет №1 е излизане от ЕС на 31 януари

Зоран Заев: Върнахме Македония отново на картата на света

Мода и сексапил в новия клип на Есил Дюран

Никола Стърджън към Борис Джонсън: Не можете да задържите Шотландия насила

В Италия извършиха най-голямата мирновременна евакуация Причината - авиобомба от Втората световна война

Катастрофи близнаци с децата в София “Труд” представя схемите на двете произшествия по свидетелства на очевидци

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 16 декември 2019

Хванаха шефа на пътното в Перник да кара пиян

Какво се таи под върха на айсберга „Ледената” роднина на марулята е рекордьор по съдържание на витамини и микроелементи

Хрупкавият сочен зеленчук е един от най-обичаните, въпреки че у нас стана популярен сравнително скоро. За сравнение – вече повече от 100 години се е превърнал в кулинарна икона за САЩ. Според Джеймс Биърд – бащата на американската гастрономия, сериозен плюс за айсберга е по-голямата хрупкавост и трайност в сравнение с останалите видове салати.

Айсбергът е тип главеста кочанна салата, т.е. е с по-прибрани в „глава“ листа. Думата салата идва от Италия и означава „храна от зелените листа на градински зеленчуци със зехтин, сол и оцет“.

Откъде иде странното име

В началото на 20-те години в САЩ нараства търсенето на салати, които се отглеждат на големи площи на Запад, а после се разпространяват и в други области. През 1923 г. сортът Батавия (с отворена глава и къдрави листа) е лидер на пазара, но хората искат разнообразие. Според легендата незнаен американски земеделец отгледал в градината си маруля със закрита „глава”, която имала невероятна хрупкавост и приятен вкус. „Откривателят” започнал да я произвежда със свои колеги.

По онова време още не е имало хладилни жп вагони за транспортирането на зеленчука на дългите разстояния между щатите. Ето защо малките „зелчици” били съхранявани върху ледени блокове и покривани с натрошен лед, за да останат свежи след хиляди километри пътуване до Източното крайбрежие. Така те заприличвали на малки айсберги.
Логично е, че тази салата е единствената измежду всички останали видове, която изобщо не се страхува от студа и може продължително време да се съхранява в хладилника.

Малко калории, много витамини

Освен отличните вкусови качества и голямата трайност, под върха на айсберга се крият много ползи за организма.
„Ледената” салата е много добър източник на фолиева киселина, по-тъмните външни листа са богати на бета каротин. При нея количеството на витамините Е и К е по-голямо, отколкото при другите видове, съдържа още калций, витамини В и РР.

В 100 г се съдържат само 15 ккал и 0,2 г мазнини, сред които няма наситени. За сметка на това пък натрият е 28 мг, калият – 194 мг, протеините – 1,4 г, въглехидратите – 2,9 г.

Редовната консумация на айсберг намалява риска от някои ракови заболявания (особено на стомаха), понижава риска от развитие на анемия и сърдечносъдови заболявания. Препоръчва се в менюто и на бременни жени.

Почетно място в кулинарията

При обработката на айсберга се препоръчва листата да се накъсват, вместо да се режат, за да се запазят полезните вещества в тях. Чери доматчета, различни видове сирена, крутони, варени яйца, пилешко, морски деликатеси, някои месни продукти – всички те са чудесно допълнение към свежата и хрупкава салата. Тъй като листата са плътни, но крехки, често се използват като малки чинийки за сервиране на салата и студени закуски.

Ниската калоричност прави айсберга извънредно подходящ за разтоварващи дни.

 

Шедьовърът „Цезар” няма нищо общо с императора

37-4Можете ли да си представите Гай Юлий Цезар да хрупа маруля по цял ден? Някъде дори писаха, че бил издигнал статуя на зеленчука – това вече е прекалено! Още повече че във всеки ресторант сервират различни смески, тържествено титулувани „Цезар”. Вярно че повечето от тях са много вкусни, но името е присвоено с рекламна цел. Все пак да оправдаем това – ако в заведението си поръчате оригинала, ще трябва да платите десетина лева за няколко цели, леко подправени листа от маруля с пармезан и крутони.

Прочутата салата е съвсем обикновена и лека, днес традиционно се приготвя с айсберг заради хрупкавостта му. Но защо „Цезар”?

След Първата световна война италианецът Цезар Кардини емигрира в Америка, Сан Диего. Сухият режим го принуждава да развива бизнеса си извън пределите на САЩ и през 20-те години той стопанисва малък хотел и ресторант„При Цезар” в мексиканския град Тихуана.

Точно в Деня на независимостта неговото заведение се оказва препълнено с холивудски дейци, нетърпеливи да полеят обилно празника. Пиене има достатъчно, но мезето… Магазините са затворени, налице са малкото налични продукти в склада – зелена салата, зехтин, хляб, яйца, масло, сирене, лимони.

Цезар си спомня как неговата майка италианка го е учила, че яйцето, варено точно 60 секунди, покрива зелената салата като чудесна подправка. Той счуква няколко скилидки чесън, накисва ги в смес от зехтин и лимонов сок (1:1), оставя ги на студено за известно време и вари яйцата по начина на майка си. След това отцежда течността от чесновата подправка и я смесва с разбитите рохки яйца. Накъсва салатата, залива я с получената яйчена смес, добавя крутони и настъргано сирене. Получава се нещо феноменално!

В Тихуана започват да прииждат специално заради салатата. Сред почитателите й са холивудските звезди, както и съпругата на принц Едуард VIII Уелски, с чиито усилия това блюдо е представено на Европа.

По-късно в салатата се появяват и други съставки, между които аншоа и сос „Уорчестър”. Те са добавяни в рецептата, както гласи легендата, от Алекс Кардини, бивш италиански военен летец и брат на Цезар. Той нарича този вариант „Салатата на авиатора” в чест на летците, служещи в Сан Диего.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.