„Битка“ под водата САЩ-Русия – 0:1 Американците се самоуспокоиха като победител след края на Студената война

17 мигранти са в неизвестност, след като лодка се преобърна край Либия

Общинските съветници от БСП питат Фандъкова защо не прилага мерките срещу замърсения въздух

„Левски“ тръгна с хикс срещу руснаци, Стоянович доволен от промените в клуба

Отмениха и забавиха около 6 700 полета заради снежните бури в САЩ

Меркел заяви, че ще направи всичко възможно Великобритания да напусне ЕС със споразумение

България екстрадира в САЩ руски хакер, обвинен в компютърни измами

Броят на загиналите при пожара около мексиканския горивопровод достигна 66

Пожар обхвана три къщи в центъра на Габрово

Съдът остави в ареста убиеца от „Банишора“ Престъплението, за което е обвинен, е умишлено

63-годишен мъж е загинал при пожар в столичния квартал „Христо Ботев“

Серина Уилямс утеши съперничката си след мача на Откритото първенство в Астралия (ВИДЕО)

Петър Захариев: Въвеждането на тол такси за автобусите може да оскъпи билетите за междуградски превози

Шофьор на ТИР е загинал на място при катастрофа

Обвиняемият за убийството в „Банишора” се разплака в съда

Какво се таи под върха на айсберга „Ледената” роднина на марулята е рекордьор по съдържание на витамини и микроелементи

Айсбергът наподобява на малки зелчици.

Хрупкавият сочен зеленчук е един от най-обичаните, въпреки че у нас стана популярен сравнително скоро. За сравнение – вече повече от 100 години се е превърнал в кулинарна икона за САЩ. Според Джеймс Биърд – бащата на американската гастрономия, сериозен плюс за айсберга е по-голямата хрупкавост и трайност в сравнение с останалите видове салати.

Айсбергът е тип главеста кочанна салата, т.е. е с по-прибрани в „глава“ листа. Думата салата идва от Италия и означава „храна от зелените листа на градински зеленчуци със зехтин, сол и оцет“.

Откъде иде странното име

В началото на 20-те години в САЩ нараства търсенето на салати, които се отглеждат на големи площи на Запад, а после се разпространяват и в други области. През 1923 г. сортът Батавия (с отворена глава и къдрави листа) е лидер на пазара, но хората искат разнообразие. Според легендата незнаен американски земеделец отгледал в градината си маруля със закрита „глава”, която имала невероятна хрупкавост и приятен вкус. „Откривателят” започнал да я произвежда със свои колеги.

По онова време още не е имало хладилни жп вагони за транспортирането на зеленчука на дългите разстояния между щатите. Ето защо малките „зелчици” били съхранявани върху ледени блокове и покривани с натрошен лед, за да останат свежи след хиляди километри пътуване до Източното крайбрежие. Така те заприличвали на малки айсберги.
Логично е, че тази салата е единствената измежду всички останали видове, която изобщо не се страхува от студа и може продължително време да се съхранява в хладилника.

Малко калории, много витамини

Освен отличните вкусови качества и голямата трайност, под върха на айсберга се крият много ползи за организма.
„Ледената” салата е много добър източник на фолиева киселина, по-тъмните външни листа са богати на бета каротин. При нея количеството на витамините Е и К е по-голямо, отколкото при другите видове, съдържа още калций, витамини В и РР.

В 100 г се съдържат само 15 ккал и 0,2 г мазнини, сред които няма наситени. За сметка на това пък натрият е 28 мг, калият – 194 мг, протеините – 1,4 г, въглехидратите – 2,9 г.

Редовната консумация на айсберг намалява риска от някои ракови заболявания (особено на стомаха), понижава риска от развитие на анемия и сърдечносъдови заболявания. Препоръчва се в менюто и на бременни жени.

Почетно място в кулинарията

При обработката на айсберга се препоръчва листата да се накъсват, вместо да се режат, за да се запазят полезните вещества в тях. Чери доматчета, различни видове сирена, крутони, варени яйца, пилешко, морски деликатеси, някои месни продукти – всички те са чудесно допълнение към свежата и хрупкава салата. Тъй като листата са плътни, но крехки, често се използват като малки чинийки за сервиране на салата и студени закуски.

Ниската калоричност прави айсберга извънредно подходящ за разтоварващи дни.

 

Шедьовърът „Цезар” няма нищо общо с императора

37-4Можете ли да си представите Гай Юлий Цезар да хрупа маруля по цял ден? Някъде дори писаха, че бил издигнал статуя на зеленчука – това вече е прекалено! Още повече че във всеки ресторант сервират различни смески, тържествено титулувани „Цезар”. Вярно че повечето от тях са много вкусни, но името е присвоено с рекламна цел. Все пак да оправдаем това – ако в заведението си поръчате оригинала, ще трябва да платите десетина лева за няколко цели, леко подправени листа от маруля с пармезан и крутони.

Прочутата салата е съвсем обикновена и лека, днес традиционно се приготвя с айсберг заради хрупкавостта му. Но защо „Цезар”?

След Първата световна война италианецът Цезар Кардини емигрира в Америка, Сан Диего. Сухият режим го принуждава да развива бизнеса си извън пределите на САЩ и през 20-те години той стопанисва малък хотел и ресторант„При Цезар” в мексиканския град Тихуана.

Точно в Деня на независимостта неговото заведение се оказва препълнено с холивудски дейци, нетърпеливи да полеят обилно празника. Пиене има достатъчно, но мезето… Магазините са затворени, налице са малкото налични продукти в склада – зелена салата, зехтин, хляб, яйца, масло, сирене, лимони.

Цезар си спомня как неговата майка италианка го е учила, че яйцето, варено точно 60 секунди, покрива зелената салата като чудесна подправка. Той счуква няколко скилидки чесън, накисва ги в смес от зехтин и лимонов сок (1:1), оставя ги на студено за известно време и вари яйцата по начина на майка си. След това отцежда течността от чесновата подправка и я смесва с разбитите рохки яйца. Накъсва салатата, залива я с получената яйчена смес, добавя крутони и настъргано сирене. Получава се нещо феноменално!

В Тихуана започват да прииждат специално заради салатата. Сред почитателите й са холивудските звезди, както и съпругата на принц Едуард VIII Уелски, с чиито усилия това блюдо е представено на Европа.

По-късно в салатата се появяват и други съставки, между които аншоа и сос „Уорчестър”. Те са добавяни в рецептата, както гласи легендата, от Алекс Кардини, бивш италиански военен летец и брат на Цезар. Той нарича този вариант „Салатата на авиатора” в чест на летците, служещи в Сан Диего.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.