Чаено-опиумни войни

Британците превземат Хонконг и поробват местните

Русия осигурява военна помощ на империята Цин

Между 1840 и 1860 г. Великобритания провокира две войни на китайска територия. Затворен от повечето външни контакти, за европейците Китай е най-големият пазар за всички съществуващи стоки. За да доминира над пазарите на империята Цин и да печели, Великобритания започва да продава опиум в азиатската страна.

Има две така наречени „опиумни войни“: първата е от 1840-1842 г., втората - от 1856-1860 г. Първата се води между империята Цин и Великобритания. Основната причина е „изкривяването“ на търговския баланс в полза на Китай, тъй като азиатската страна се опитва по всякакъв начин да ограничава чуждото влияние върху империята.

Китай, чиято икономика по онова време е „в най-добрия си вид“, успешно търгува с Европа с ексклузивни стоки като чай, коприна, тамян, порцелан и подправки. Чужденците могат да закупят много от тези неща само ако плащат в сребро и изключително на едно място - пристанището на Кантон (Гуанджоу). Останалата част е затворена за достъп от „отвъдморските варвари“.

Великобритания е силно зависима от китайските доставки на чай през 18 век. Именно тази напитка се превръща в „здравословна“ алтернатива на бирата и спиртните питиета, консумирани в британските кръчми. Популярността на чая не намалява от факта, че китайците доставят на европейците нискокачествен черен чай, а британците изобщо не опитват елитни сортове зелен, слабо ферментирал или оолонг чай.

Забранен със закон

Политиката на Китай е "максимален износ, минимален внос". В тази ситуация продажбата на опиум в страната може да даде на британците значителни печалби и да изравни силите, но употребата на наркотици в Китай е забранена със закон. Въпреки това между 1821 и 1837 вносът на опиати в голямата азиатска страна се увеличава 5 пъти, не зачитайки забраната датираща още от 1729 г. Алармирани за намаляването на вноса на сребро и за повече от 2 милиона зависими, правителството на Цин се опитва да прекрати търговията с опиум, но усилията са напразни заради корупцията на местните власти, включително и на вицекраля на Кантон.

Великобритания харчи баснословно количество сребърни монети за чай и  страната започва да търси продукт, който да компенсира разходите. Опиумът се превръща в такава стока, която по това време престава да бъде изключително лекарствен продукт.

Контрабандата на чист опиум започва през 1775 г. Наркотикът е успешно продаван за сребро: Източноиндийската компания има монопол върху закупуването на бенгалски опиум и в същото време върху доставката на чай за Великобритания. През 1839 г., за да се защити от нелегалната дрога, китайският пазар е затворен от императора, което неудовлетворява контрабандистите и търговците от Индия и Англия.

На 4 септември 1839 г. се провежда битка между британския и китайския флот близо до полуостров Коулун. През 1840 г. Великобритания обявява война на империята Цин. Президентът на САЩ подкрепя това решение. От Англия в битката влизат около 4000 войници и 40 кораба. На китайската армия от 880 000 души й липсват необходимите оръжия и боен опит. Макар във войната да влизат около 90 000 китайски войници, численото предимство не им помага: поради по-модерните оръжия, обширните възможности в морето, високата маневреност и добрия морал, британците претърпяват незначителни бойни загуби, въпреки че много нейни войници загиват от местни тропически болести и горещия климат.

Легална продажба

През 1840 г. британците се приближават все повече до Пекин и затова император Даогуанг се съгласява на преговори и някои отстъпки. Боевете скоро се подновяват, но през май 1841 г. китайският флот е победен и е подписано примирие. По-късно френски и американски военни кораби се появяват в китайски води. На 29 август 1842 г. Великобритания излиза победител от войната, като буквално легализира продажбата на опиум в Китай. Империята Цин трябва да плати обезщетение на Англия, да се откаже от остров Хонконг и да отвори пристанищата си за британците. Междувременно голяма част от китайското население се пристрастява към опиума и често умира от него, което значително отслабва икономиката.

В началото на първата война опиумът достига такова ниво на пречистване, че вече може да се счита за хероин. Дори когато се смесва с тютюн (както традиционно се пуши), той прави консуматора апатичен наркоман само след няколко употреби. На фона на общия упадък и британските опити да проникнат на пазара във вътрешните провинции на Китай, започва гражданска война. На териториите на империята възниква държавата Тайпин, която е враждебна към Китай.

От 1854 г. Англия, САЩ и Франция настояват за право на неограничена търговия с опиум в Китай. През октомври 1856 г. започва нова война. Русия предоставя военна помощ на империята Цин, като в замяна получава региона Усури, който преди това принадлежи на династията Манджур. До 1860 г. англо-френската армия унищожава град Кантон и вече заплашва Пекин, принуждавайки го да подпише капитулация при изключително неизгодни условия, което се случва през октомври 1860 г. Китай се задължава да плати значителни обезщетения, да отвори пристанището Тиендзин за търговия с чужденци и да позволи населението на огромната империя да работи в колониите на Франция и Великобритания. Британците, съгласно условията на договора, преминават на юг от полуостров Коулун.

Известно е, че някои членове на съвременния политически елит във Великобритания са преки потомци на контрабандистите от Източноиндийската компания. Остров Хонконг, превзет от англичаните по време на Първата опиумна война, се връща под китайско влияние едва през 1999 г.