На 16 ноември 2018 г. да почерпят

Тереза Мей: Вярвам, че курсът, която съм поела, е правилният за нашата страна

Митко от „Фермата“ разказа шокиращи детайли за мутренското си минало

Цветан Цветанов: Системната политическа атака на БСП към нас е изградена с фалшиви новини

Технология запазва косата при химиотерапия Лекувани са над 100 000 пациенти в 35 различни държави

Родители алармират: Охранител на училищен автобус обижда и бие деца

САЩ може да изгубят война срещу Русия Иран и КНДР са новите заплахи

Свалят цените на горивата с нови мерки Фирмите от сектора ще продължат да работят с минимална печалба

Бутонът за бдителност във влака-убиец на Хитрино бил включен

Тайните на ръката – хиромантия Купи утре заедно с „Труд“ само за 14.90 лв. уникалната книга

Премиерите Борисов и Ципрас дискутираха проекти в секторите транспорт и енергетика

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 16 ноември 2018

До 5 г. затвор за тормоз вкъщи И роза върху колата можела да доведе до убийство или самоубийство

Петър Иванов: Проблемът на американския бизнес е, че той идва в Европа през дружества в Холандия или в Ирландия

Самоубиец скочи от виадукт „Бебреш”

Как българската прокуратура заработи по румънски

„Никой не е над закона” – под тази максима две години от нашия живот сме свидетели на ПР кампания по презентиране на успехите в борбата с корупцията на румънската прокуратура. Успешните разследвания срещу бивши и действащи властимащи в северната ни съседка се превърнаха в основен мотив на авторите на т.нар. съдебна реформа, за да настояват за драстични промени и в българското държавно обвинение.

Като удобно се пропускаше, че за разлика от българския съд, чиято запазена марка е да оправдава депутати и министри, румънските съдии са тези, които издават ефективни присъди на силните на деня, всекидневно ни се натрапваше тезата, че за да ги стигнем румънците, трябва да се създаде постът на “независимия” заместник главен прокурор, който да се занимава единствено с разследвания срещу политиците.

Авторите на плана се надяваха, че така ще обезвластят главния прокурор, без да се налага да правят персонални промени. Надцениха себе си, но най-вече подцениха търпението и волята не само на обитателя на последния етаж на Съдебната палата, но и на стотиците редови следователи и прокурори. А когато осъзнаха, че над 15-годишните властови апетити за обезглавяване на прокуратурата и назначаването на върха на удобен за тях обвинител №1, или поне обвинител № 1/2, и този път няма да се реализират – сценаристите изтеглиха марионетките си от властта.

На хунвейбините не им остана нищо друго, освен да започнат да атакуват фронтално главния прокурор. Отговор на провокациите не последва. Докато политическите марионетки на подсъдими и доскоро недосегаеми олигарси обикаляха телевизионните студиа и градяха предизборните си кампании на гърба на прокуратурата, тя просто работеше – по румънски.

Изобщо не е изненадващо, че радетелите на реформата първи забравиха как ни натрапваха над две години мантрите си за нуждата от антикорупционна революция и кардинална реформа на правосъдието – едните просто се скриха, а другите изпуснаха разклатените от провалите им нерви. Фактите обаче са налице – обвинени са двама действащи министри, макар и в оставка – Петър Москов и Николай Ненчев, както и трима бивши министри на енергетиката – Делян Добрев, Петър Димитров и Румен Овчаров.

“Не се радвайте на повдигнатите срещу разните министри обвинения.” Този призив отправи някогашният аспирант в Института по история при ЦК на БКП Евгений Дайнов, показвайки за пореден път двойствения морал на олигархията и нейните марионетки. И тъй като университетският кабинет на Дайнов гледа точно към входа на следствието, където тепърва ще се вижда как българските прокурори и следователи действат по румънски, то не му остава нищо друго, освен да си припява “Ъпсурт” и да съжалява, че докато едни правеха “реформи” на думи, други са работили и резултатите са видими.

С колективно решение към колективна безотговорност

Много е наивно да се очаква, че здравният и военният министър ще признаят вината си, макар да беше ясно, че с действията си по аферата с турските ваксини и ремонтите на МиГ-овете Москов и Ненчев действаха с ясното съзнание, че се движат по ръба на закона и отвъд него. Двамата доста самонадеяно изповядваха максимата, че “корупцията е онази далавера, в която не участват”. Заради това Москов и Ненчев се скриха зад Министерския съвет и зад Народното събрание, за да издействат решения на колективен орган, с което да пробват да избегнат отговорност при евентуално търсене на наказателна такава.

Зад паравана на колективната безотговорност поне веднъж се скри и проваленият бивш министър на правосъдието Христо Иванов, когато заедно с политиканстващия съдия и бивш негов заместник Петко Петков набързо решиха в полза на частна фирма казус с т.нар. Военно НДК на софийския бул. “Скобелев”. Защото действията на Иванов и Петков бяха в противоречие с предишни разпореждания на Министерството на правосъдието, за да споделят отговорността си, двамата успяха да прокарат решение на правителството.
Факти, които няма как да не карат Москов да се чувства “обиден” на прокуратурата, Ненчев да се прави, че му е “смешно”, а Иванов за пореден път да си изпуска нервите и грубо да обвинява държавното обвинение, което така и не успя да унищожи.

Премиерът Бойко Борисов единствен подходи държавнически и не видя нищо нередно в провеждането на разпитите. Та нали точно това искахте – прокуратурата да работи, припомни им Борисов и препоръча всеки да си извлече поуките.

Затъмнените стъкла на борба с корупцията

Разпитите на министри в столичното следствие показаха тоталното двуличие и на друг от борците за справедливост – вицепремиерката Меглена Кунева. От 2014 г. Кунева настоява Народното събрание да приеме антикорупционен закон, който да направи доходите на политиците напълно прозрачни и проверими, като дори плашеше с напускане на правителството, ако това не се случи. И изведнъж при посещението си при следователите предпочете да се скрие зад тъмните стъкла на министерската лимузина. И все пак Кунева бе призована само като свидетел. Какво ли ще се случи, ако прокуратурата провери как се разходват европейските пари за наука и образование?

Предателството на един министър

За разлика от юристката Кунева социологът министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова поне прояви смелост и застана пред репортерите. Друг е въпросът, че от коментара й се разбра, че министрите изглежда не са били много наясно под какво точно решение за турските ваксини слагат подписите си. Бъчварова си остави “вратичка”, че ако все пак има нещо нередно, то отговорността е по веригата от чиновници от МЗ и МВР, които са подготвили и прегледали документацията, за да я парафира накрая политическият ръководител на ведомството. Да се оправдаваш с държавните служители, при положение че в ресора ти като вицепремиер влиза и отговорността за управлението на държавната администрация, може да значи само едно – очевидно така и не си се научил как функционира държавният апарат. А когато един министър тръгне да предава служителите, които ръководи, то той повече не може да разчита на подкрепата им в работата си, с което се обрича на тотален провал. Бъчварова трябва да помни, че капитанът е този, който последен напуска потъващия кораб.

Депутатски натиск над разследващите

Освен кавалкадата (по Христо Иванов) от министрите в сряда в следствието дойде юридически стаж да трупа и неуспелият реформатор Радан Кънев. Пред лидера на разпадащата се партия на “жълтите павета” очевидно все повече стои въпросителната – какво ще прави, ако олигархът Иво Прокопиев и “агнешката главичка” Никола Николов вземат, че се откажат от финансирането на поредния политически провал (проект) на Кънев. И макар правото да не му е силната страна, Радан Кънев се яви като адвокат на Николай Ненчев. “Хибридният” опит на Ненчев отново да се представи като жертва на “дългата ръка на Кремъл” дори не заслужава внимание, още повече че говорителят на Върховната касационна прокуратура Румяна Арнаудова даде да се разбере, че с действията си военният министър в оставка е довел военната авиация до колапс.
Друг въпрос, освен престъпните действия на Николай Ненчев, изисква обаче особено внимание.

Присъствието на лидер на политическа партия, съпредседател на все още юридически съществуваща коалиция, на депутат с имунитет и законодателна инициатива в качеството му на адвокат на представител на изпълнителната власт, би представлявало най-голямата провокация срещу върховенството на закона във всяка нормална държава. И тук изобщо не става въпрос просто за конфликт на интереси, с който трябва да се заеме едноименната комисия или нереализираното българско ФБР на отиващата си от властта Кунева. А за груб политически натиск над независимата съдебна власт. От една страна, Радан Кънев се явява като адвокат на разследвано лице, а от друга – като депутат внася законодателни промени, с които иска ограничаване на независимостта и правомощията на разследващите органи, чието задължение е да разследват и обвинят клиента му. Разбира се, Кънев не е първият депутат, който се явява като адвокат, но неговото отношение към съдебната система и опитите му да я превърне в политически зависима поставят отново необходимостта от подновяване на дебата за нуждата от закон за лобизма, а така също и за реална реформа на правосъдието, с която да се изключи възможността за партиен натиск над Темида.

Присъствието на Кънев в следствието има и своята позитивна страна: така проваленият политик ще е подръка на следователите, в случай че след края на мандата му като депутат проверяват и неговата роля по управлението на военните заводи “Терем” или “Интендантско обслужване”. А може пък лидерът на олигархичния проект на “Капитал” и “Агнешките главички” да се окаже онзи властимащ, за когото от трибуната на Народното събрание Радан Кънев на 21 януари 2015 г. пророчески обяви: “Целта на реформата е част от нас да влязат в затвора.”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Тези дела срещу министрите ще бъдат оправдателни, за да не може никой да ги пипне после, защото в противен случай те ще пропеят и така бойко ще бъде осъден също.

  2. Така бойко си спасява кожата, а оня бастун с името на мезе за бира му помага.

  3. Ето така цензурират трудоваците коментарите под статиите когато трябва да запушат устата на истината. Не може да напишеш няколко изречения заедно.

  4. В конкретния случай пироманът обвинява пожарникаря и му приписва собствените си безобразия.

  5. А Бисеров, Цонев, бат’Сали м Доган и цяла плеяда знайни и незнайни деятели – светци,…

  6. И Р.Овч., Хамстера, Батко и Братко, Лупи, Виденoff – момини сълзици?! Некой виновен за КТБ? А за Цанков Камък и за Гьола на Белене? НЕ НАМ, СМЕШНИЦИ!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.