Как Вашингтон си търси белята

Протест срещу Тръмп в САЩ. Снимка ДПА/ТАСС

В обозримо бъдеще няма да има възобновяване на приятелските отношения между САЩ и Русия

Коментарите на сенаторите съдържат силни преувеличения

Обезсърчавам се, като гледам как САЩ се превръщат в империята на злото. Служил съм в американската армия по време на Виетнамската война и в ЦРУ през втората половина на Студената война. Тогава имах възможността да наблюдавам отвътре как по същество прагматичната политика за национална сигурност постепенно се превръща в двупартийна доктрина и в необходимо условие за доминацията на Вашингтон. За съжаление, когато Съветският съюз се разпадна, веднъж завинаги беше пропусната възможността да се сложи край на биполярната ядрена конфронтация, която ни застрашава с глобално унищожение. Това стана, защото президентът Бил Клинтън вместо да се възползва от тази възможност, реши да унижи вече деморализираната и практически без никакъв лидер Русия, използвайки НАТО, за да я сдържа.

Лозунгът на „Американската Изключителност“ стана бойният вик на федералното правителство, което ставаше все по-неосведомено, както и за обществеността, манипулирана от медиите. Когато дойде 11 септември 2001 г., страната беше готова да се нахвърли върху останалия свят. Президентът Джордж Буш изръмжа: „В града има нов шериф - и вие или сте с нас, или сте срещу нас“. След това дойде Афганистан, след това Ирак и в дух на двупартийността демократите организираха разпада на Либия и първите сериозни битки в Сирия.

Днес, ние виждаме САЩ, как почти всяка седмица заплашват Иран и нарушават споразуменията за контрол над въоръженията с Русия, като същевременно подкрепят разполагането на американски сили в Сирия, Ирак, Афганистан, Сомалия и на места като Мали. 800 американски военни бази са разпръснати по целия свят, докато основните врагове на Вашингтон - Русия и Китай - имат съответно само една и нито една.

Никога досега в живота ми САЩ не са били толкова войнстващи. При това, те нямат нито един враг или комбинация от врагове, които действително да заплашват територията на САЩ или техните жизнени интереси. Венецуела е заплашена от инвазия, главно защото се намира в западното полукълбо и следователно подлежи на проконсулската власт на Вашингтон. Вицепрезидентът Майк Пенс обяви в Съвета за сигурност на ООН, че Белият дом ще свали от власт президента на Венецуела Николас Мадуро, за предпочитане чрез дипломация и санкции, като заяви, че „всички възможности са на масата“. Пенс предупреди, че Русия и другите приятели на Мадуро трябва да напуснат страната или да приемат последствията.

Развитието на САЩ като враждебна и донякъде непредсказуема сила не остана незабелязано. Русия призна, че войната идва и подобрява въоръжените си сили. Според някои оценки, армията й е по-добре оборудвана и по-боеспособна, отколкото армията на САЩ, която харчи почти десет пъти повече за отбрана.

Иран също модернизира отбранителните си способности и те са впечатляващи. Сега, след като Вашингтон се оттегли от ядреното споразумение с Иран и наложи на тази страна още по-жестоки наказателни санкции, наскоро обяви, че иранските въоръжени сили са „чуждестранна терористична организация“, която следователно подлежи на нападение от американските военни по всяко време и е ясно, че следващата стъпка ще е война. Сега САЩ искат глобална забрана за всякакви покупки на ирански петрол. Редица страни, включително и номиналният съюзник на САЩ - Турция, заявиха, че ще игнорират тази забрана. И ще бъде интересно да видим какво възнамерява да направи американският флот, за да я гарантира или какво ще направи Иран, за да наруши тази блокада.

Но дори и с всички тези ужасни решения, взети в Белия дом, има една организация, която е много по-луда и може би дори по-опасна. Това е Конгресът на САЩ, който е законодателен орган, и положително се възприема само от 18% от американците.

Един от проектозаконите, който от самото начало беше озаглавен „За защитата на американската сигурност от Кремълските Актове на агресия през 2019 г. (Defending American Security from Kremlin Aggression Act, DASKA)“, е с номер S-1189. Този законопроект беше внесен в Сената, който „... ще изисква от държавния секретар да определи дали Руската федерация трябва да бъде определена като спонсор на тероризма и дали спонсорираните от Русия въоръжени сили в Украйна трябва да бъдат признати от чуждестранни терористични организации“. Законопроектът се спонсорира от републиканския сенатор Кори Гарднър от Колорадо със съавтор демократа Робърт Менендес от Ню Джърси.

Текущата версия на законопроекта беше представена на 11 април и съвсем не е ясно каква подкрепа може да спечели. Но фактът, че този законопроект изобщо се появи, трябва да засяга всеки, който смята, че основният интерес в света е да се избегне директното военно противопоставяне между САЩ и Русия.

В съобщение за пресата Гарднър, който отдавна настоява Русия да бъде включена в списъка на държавите, спонсориращи тероризма, описва февруарската версия на законопроекта като „... всеобхватно законодателство, което се стреми да засили икономическия, политическия и дипломатически натиск върху Руската федерация в отговор на руската намеса в демократичните процеси в чужбина, върху злонамереното влияние в Сирия и върху агресията срещу Украйна, включително в Керченския проток. Законодателството създава всеобхватна политическа реакция за подобряване на позицията на американското правителство в борбата срещу агресията на Кремъл чрез създаване на нови политически органи за координиране на киберзащитата и санкциите. Законопроектът подкрепя НАТО и не позволява на президента на САЩ да напусне Алианса без това да е гласувано в сената. Това също така увеличава санкционния натиск върху Москва за намесата й в демократичните процеси в чужбина и продължаващата агресия срещу Украйна“.

Съавторите на февруарската версия на законопроекта са Менендес, демократката Жан Шахин от Ню Хемпшир, демократът Бен Кардин от Мериленд и републиканката Линдзи Греъм от Южна Каролина. Това показва, че за днешния Вашингтон провокирането на война наистина е двупартийно.

Гарднър отбелязва, че „Русия на Путин е престъпен режим, който е обсебен от подкопаване на международното право и унищожаването на либералния глобален ред под ръководството на САЩ“. Менендес отбеляза, че „преднамерената парализа на президента Тръмп пред лицето на агресията на Кремъл достигна точката на кипене в Конгреса“. Греъм добави, че „нашата цел е да променим статуквото и да въведем смислени санкции и мерки срещу Русия на Путин. Неговата задача е да изгради бариера пред намесата в изборния процес в САЩ и да спре тази намеса, да спре кибератаките върху американската инфраструктура, да премахне Русия от Украйна и да спре усилията й в създаването на хаос в Сирия“. Кардин добави: „Конгресът продължава да играе водеща роля в защитата на националната сигурност на САЩ от продължаващата руска агресия срещу демократичните институции у нас и в чужбина“. А Шахин отбелязва, че „този законопроект се основава на предишни усилия на Конгреса да привлече Русия пред правосъдието за нейното войнствено поведение към САЩ и за нейната решимост да дестабилизира нашия глобален световен ред“.

Коментарите на сенаторите, разбира се, съдържат силни преувеличения, а понякога и напълно неверни твърдения за това, което се случва в света, но те показват колко невежи могат да бъдат американските законодатели. Освен това сенаторите пренебрегват факта, че определението за предполагаемите „сили на Кремъл“ за „чуждестранни терористични организации“ е равносилно на обявяване на война срещу тях от страна на американските военни. Като се има предвид, че лицемерното определяне на Русия като „държавен спонсор на тероризма“ е достатъчно лошо само по себе си, въпреки, че то не е вярно. Но истинската вреда идва от самото съществуване на законопроекта. Той ще засили подкрепата на твърдите привърженици от двете страни, и ще гарантира, че в обозримо бъдеще няма да има възобновяване на приятелските отношения между Вашингтон и Москва, което е лошо и за двете страни.

Остава да се отговори на въпроса, дали този законопроект може да се приеме като непреднамерена и непредсказуема последица от вземането на неразумни решения. Или може би е нещо по-зловещо, в което участва корумпираният конгрес и президентската администрация.

 

* Авторът Филип Джиралди (Philip M. Giraldi) е бивш сътрудник на военното разузнаване и ЦРУ, експерт в областта на борбата с тероризма, работи около 20 години в Турция, Италия, Германия и спания. От 1989 до 1992 г. той е бил ръководител на резидентурата на ЦРУ в Барселона. Той е един от първите американци, които влизат в Афганистан през 2001 година. Говори испански, италиански, немски и турски. В момента е изпълнителен директор на Съвета за национални интереси (Council for the National Interest).

(От svpressa.ru, превод за Труд – Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари