Форумът за климата зацикли след спорове Несъгласие за пазара на въглеродни емисии

Гласуват сделката за Брекзит преди Коледа Приоритет №1 е излизане от ЕС на 31 януари

Зоран Заев: Върнахме Македония отново на картата на света

Мода и сексапил в новия клип на Есил Дюран

Никола Стърджън към Борис Джонсън: Не можете да задържите Шотландия насила

В Италия извършиха най-голямата мирновременна евакуация Причината - авиобомба от Втората световна война

Катастрофи близнаци с децата в София “Труд” представя схемите на двете произшествия по свидетелства на очевидци

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 16 декември 2019

Хванаха шефа на пътното в Перник да кара пиян

Таван от 6100 лева за лидерската кампания в БСП

Шофьорът, блъснал две деца с джипа си в София, е криминално проявен

40% увеличение на пенсиите в Румъния Ще струва на хазната над 5 млрд. евро

Проф. Ганчо Ганчев: София изостава от Букурещ и от страните от Източна Европа

Иззеха опасни светещи гирлянди и пиратки Проверени са 587 продукта в над 300 търговски обекта

Млади архитекти проектират атракциони по света Увеселителните парковете са комбинация от спорт, забавление и здравословна доза адреналин

Как Виктор Хара стана Балканджи Йово В „Чилийска фиеста” певецът е латиноамерикански вариант на нашия юнак

Още преди Орлин Орлинов да сложи финалната точка на поемата плъзва мълвата, че готви нещо екстраординарно

Превъплъщение, пред което бледнеят и най-авангардните опити в поетическото изкуство, извърши Орлин Орлинов. Със замаха на гения той вгради българския героичен епос в Южна Америка. Командирова Балканджи Йово отвъд океана, за да го откопира като Виктор Хара. Един латиноамерикански вариант на нашия юнак!

Това се случва в поемата „Чилийска фиеста”, която отразява военния преврат през 1973 г. В центъра на творбата е китарата на Хара. Персонифицирана, върху нея са прехвърлени мъките на Йово. На балканджията му режат снагата, на певеца от Андите издевателстват върху китарата му. Палачите питат:

Даваш ли, даваш, Виктор Хара,
своята песен и свойта китара?
Китарата ти, седемструнната,
ако звънне в подкрепа на хунтата,
ще имаш долари цяла камара,
жив ще останеш, Виктор Хара!
Йово не дава сестра си на турска вяра, Хара също здраво стиска китарата. Започва касапницата… Крайник след крайник секат при Йово, струна по струна късат при Хара.
Скъсаха му първата струна –
китарата пееше,
както пееше Чили.
Скъсаха му втората струна –
китарата плачеше,
както плачеха майките.
Скъсаха му третата струна –
китарата стенеше,
както стенеха любимите в тъмното…
Иде четвъртата стоманена корда, но музикалният инструмент е още жив. След петата китарата вика за мъст. Лишена от шестата, пали огън в сърцата на нови борци. Ето и сюблимието, в което диша космически катаклизъм.
Скъсаха му седмата струна,
но и безструнна
китарата свиреше марш,
китарата викаше смелите,
китарата будеше плахите,
китарата стягаше строя –
вдигнете челата за боя!
„Отрязаха му ръцете – и двете!”, финализира поетът с цел да следва съдбата на Балканджи Йово.

Орлин Орлинов дълго се труди над поемата. Една седмица нахвърля основните щрихи. Други две грубо обработва материала. Най-сетне шлифова езика, като инкрустира най-удачните рими. В историята на българската поетическа мисъл той е майстор римотворец. Открива за мерената реч съчетанието „полковник” с „подполковник”. В „Чилийска фиеста” находката е „Хара” с „китара”.

Още преди Орлинов да сложи финалната точка плъзва мълвата, че готви нещо екстраординарно. Издателствата наострят слух, започва съревнование кой ще грабне ръкописа и зарадва жадния за изящна словесност български читател. С едни гърди напред излиза варненското издателство „Георги Бакалов”. Редакторът Петър Алипиев получава поръчение да преговаря с автора. В столичния бар „Хавана” срещу чаша мохито Орлин скланя да бъде обнародван от варненци.

„Чилийска фиеста” е дадена за набор на 25 юли 1974 г. Веднага става ясно, че Орлинов е направил грешен избор. Вместо да бързат и прескочат други средностатистически заглавия, чиновниците подписват книгата за печат чак на 30 ноември. Най-лошото обаче предстои.

Сигналните бройки свидетелстват как е опропастена една класика в националната съкровищница на словото. Само хартията е лъскава, инак изданието е пример за невзрачно изпълнение. Мека корица, между която са събрани едва 40 страници. Художникът Иван Кенаров направо се е изложил. Скалъпил е някакви графики в траурно черно, вместо в сигнално червено. Цветът на кръвта на героите, за които пее китарата. Дори коректорката Жулиета Койчева е объркала страниците.

Скандал!

Орлин Орлинов среща Петър Алипиев и изповядва мъката си: „Щом излезе поемата, оставих един екземпляр на бюрото на председателя на СБП академик Пантелей Зарев, подарих я на всички, дето ръководят литературния ни живот. Вече година и половина мина, а някой да е чул нещо за нея? Мълчание! Все едно, че нищо не се е случило. Ако тази поема бе излязла във Франция или в Италия, щеше да развълнува целия свят. А у нас – нищо! Но то и изданието бе едно никакво. Много беше тънка тази поема и не можа даже да се подвърже.”

„Ами тънка ще е, като си взел китара само със седем струни…”, сочи къде е бедата редакторът.

По идеологически съображения Виктор Хара свири на руски строй, който е със струна повече от испанския. Това спъва поетическия изказ. Спасителното решение са китарите на американския музикант и лютиер Уилям Итън. Той е конструирал инструмент с 26 и дори такъв с 31 струни. С подобна китара „Чилийска фиеста” щеше да натежи и да стигне до читателя в луксозен том с твърда подвързия. Орлин Орлинов обаче не може да допусне американска инсинуация!

Макар и само със седем струни поемата попива сред масите, завладява ги, фолклоризира се, появяват се варианти. Малко не є достига да се изравни по популярност с драмата на Балканджи Йово. Димитър Бозаков, актьор и режисьор, разказва:

„Като студенти във ВИТИЗ бяхме подготвили спектакъл по мотиви от „Чилийска фиеста”. Изнасяхме го пред трудови колективи из цялата страна. Хем вземахме някой лев, хем държахме будна съвестта на народа. Никой не биваше да забравя, че в Чили тъпче кървавия ботуш на хунтата.

Понеже приличам на Пиночет, аз изпълнявах ролята на генерала. На една милиционерска фуражка бях откъснал кокардата и залепил пиратския символ с черепа и костите. Така рисуваха тогава диктатора по вестниците. С тази шапка, със слънчеви очила и по потник рецитирах неговите реплики.

Спектакълът имаше оригинален финал. Накрая се пръскахме между публиката. Всеки си избираше зрител, заставаше срещу него, посочваше го с пръст и питаше: „Какво направи за Чили ти?”

Няма да забравя едно представление в Перник. В Профсъюзния дом бяха докарали миньорите направо след смяна. Хората бяха капнали, но нямаше как – трябваше да гледат фиестата. Всичко мина гладко до смесването с работническата класа.

Изправих се пред моя миньор, свалих си очилата и го погледнах право в очите. Поех дълбоко въздух и изригнах: „Какво направи за Чили ти?” След трисекундна стратегическа пауза въглекопачът изстреля в лицето ми: „Я си е…, бе келеш!”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.