Слой от биомаса от тези гъби с дебелина 2,3 метра върху купола на жилището ще намали нивата на радиация до безопасните условия на Земята

Безсмислено е да ходите за тези гъби в гората с кошница. За да ги съберете, по-скоро ще ви трябва костюм за химическа защита и противогаз. Защото става дума за радиотрофни гъби, които не използват фотосинтезата като източник на енергия за своя растеж, както го правят другите уважаващи себе си растения, а само от йонизиращо лъчение. Тези гъби са склонни да растат в екстремни условия. Например, няколко години след аварията в атомната електроцентрала (АЕЦ) в Чернобил, те бяха открити по стените на реакторната зала на четвърти енергоблок. На повърхността на конструкциите на електроцентралата, в силно радиоактивните охладителни езера, както и в почвата, са открити общо около 200 вида гъби, които съдържат в изобилие меланин, пигмент, който е способен да абсорбира радиацията. И учените се замислиха: а защо да не използват тези суперспособности на тези биологични организми за мирни цели. И по-специално, като радиационен щит, който да защитава астронавтите по време на колонизацията на Луната, а след това и на Марс.

Трябва да се каже, че това е въпрос за много близко бъдеще. Американците планират да кацнат на Луната през 2024 г. като част от своята мисия Artemis. А през 2028 г. НАСА ще започне изграждането на своята постоянна база на Луната – плацдарм, от който ще започне подготовката за пилотиран полет до Марс. Самата транспортна система - ракетата и космическият кораб - са във висока степен на технологична готовност. Проблемът е, че има изоставане в системите за поддържане на живота и защитата на здравето на екипажа.

Най-сериозната заплаха за здравето на астронавтите по време на полетите в дълбокия космос е космическата радиация. На Земята ние сме защитени от този поток от заредените частици от магнитното поле на планетата. Затова през годината един човек на Земята получава средна доза от йонизиращото лъчение от около 6,2 милисиверта (mSv). Но жителите на Международната космическа станция, която се намира на височина от 408 километра (където магнитното поле е отслабнало), получават около 144 mSv. За една година, прекарана на Червената планета, марсианският колонист ще получи около 400 mSv, главно заради галактическата космическа радиация. За сравнение, ликвидаторите на АЕЦ в Чернобил получиха доза от 250 mSv, и те вече нямаха право да работят в опасни ситуации и бяха изпратени извън зоната на бедствие.

Оказва се, че след 3 години на Марс астронавта без надеждна защита, ще заболее от лъчева болест
През 2019 г. на Международната космическа станция (МКС) беше изпратена автономна лаборатория с проби от Cladosporium sphaerospermum, за да види как се държат тези организми в условията на орбиталната станция. Експериментът продължи 30 дни. Оказа се, че на борда на МКС гъбите от Чернобил са натрупали тегло с 21% по-бързо, отколкото в земни условия. Учените приписват това на факта, че високото ниво на йонизиращо лъчение е полезно за Cladosporium sphaerospermum и грубо казано те се хранят от него. Но най-важното е, че сензорите, напълно защитени от тънък слой от тези гъби, са получили средна доза на радиация с 4,34% по-ниска от тази на контролните устройства.

Не изглежда ли много? Но трябва да се вземе предвид, че дебелината на "ливадата" от тези гъби беше само 1,67 мм!

„Нашият експеримент демонстрира значителната способност на гъбичките Cladosporium sphaerospermum да защитават екипажа от космическа радиация“, казва Греъм Шунк, професор по физика в Университета на Северна Каролина. Резултатите от този експеримент на научната работа е публикуван в изданието BioRxiv.
Учените изчисляват, че един слой от меланизираната гъбична биомаса с дебелина приблизително 2,3 метра (с 8,6 % съдържание на меланин) ще бъде необходим за намаляването на нивата на радиация на Марс до безопасното ниво на Земята.

Според плана ще бъде възможно да се създават живи композитни материали за радиационно убежище с помощта на 3D биопринт точно на Марс.

Гъбите Cladosporium sphaerospermum могат да използват почти всяка въглеродна биомаса за своя растеж. Например органичните отпадъци от колонистите или цианобактериите (наричани още синьо зелени водорасли). Последните ще бъдат откарани до Луната и Марс, за да произвеждат кислород и ядлива биомаса.

Според учените гъбите от Чернобил могат ефективно да работят като един от елементите на радиационна защита по време на изследването на дълбокия космос. Освен това този радиационен щит е способен да се самовъзстановява и да се съпротивява на повишеното въздействие на радиацията.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)