Книгата ще помогне на хората да подобрят практическите си умения при управление

Монографията пояснява прехода от “икономика на информацията” към “икономика на вниманието”

Какво е репутация? Как тя се създава, упрявлява, измерва, защитава и губи? Как настъпват репутационните кризи? Защо трябва да разбираме, управляваме и предотвратяваме този тип кризи в задръстения от всякаква информация свят?

Отговорите на тези въпроси читателите ще намерят в новата колективна монография на специалисти от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет “Управление на репутационни кризи”.

Книгата обединява научни резултати от изследванията в докторските програми на Софийския университет “Кризисен мениджмънт – управление на репутационни кризи” и “Кризисен пъблик рилейшънс”, ръководени от проф. д-р Чавдар Христов.

“Управление на репутационни кризи” представя в цялост кризата на репутацията – явление, обострено от три агресивни социално-икономически фактора – медиатизацията, дигитализацията и интернет.

Колективната монография е първото издание в България, което обединява познанието за кризите, базирано на теренни изследвания върху реални критични ситуации от съвремието. Авторите разглеждат актуални теми като слуховете, фалшивите новини, троловете и хакерските атаки, терористичните атентати над Шарли Ебдо (2015 г.) и концерта на Ариана Гранде в Манчестър (2017 г.), Брекзит и финансовата криза в Гърция, казусът с Кеймбридж Аналитика и употребата на лични данни. Разгледани са и примери от българската действителност. Специално внимание е отделено на кризата на институционалната репутация, до която доведоха протестите от 2013-та и бежанската криза от периода 2011-2015 г. Авторският екип използва иновативен начин за измерване на кризисните ситуации посредством алгоритъм, като така очертава пиковете и етапите в тяхното развитие.

Монографията пояснява прехода от “икономика на информацията” към “икономика на вниманието” и е дава отговор на въпроса защо в наши дни именно репутацията на публични и частни организации е по-ценна от материалните активи, а репутационните кризи са една от най-големите заплахи за доверието на публиките към икономически, образователни, политически, правителствени, неправителствени и други организации.

Очакваният научен ефект от книгата е, че ще запълни една недостатъчно изследвана у нас област от комуникационния мениджмънт. Тя ще помогне на хората да подобрят практическите си умения при управлението на репутационни кризи. Монографията е публикувана онлайн и е достъпна на български език за свободно ползване не само в България, а и в световен мащаб чрез специализирани платформи.

Цитат

Организацията с авторитет е надежда

На първо място доверието към дадена организация се дължи на нейната експертност, т.е. на възможностa є да решава всякакви предизвикателства в полето си на дейност. Тази експертност създава увереност в масовата аудитория, че решенията, които взема, са обществено полезни и се възприема като надеждна. Експертната релевантност на предприетите действия не рядко прераства в авторитет, който по принцип отключва йерархичните отношения на власт и подчинение. Последното може да премине в автоматична лоялност, подкрепа дори в трудни моменти за организацията, тъй като е доказала своята обществена полезност и надеждност.

На второ място доверието се дължи на предсказуемо поведение. В повечето случаи това означава изпълнение на поетите от нея обещания. Поетите обещания са натоварени с очаквания, в някои случаи прекомерни в зависимост от социалната ситуация, които създават напрежение и безпокойство в масовата аудитория. Тяхното неизпълнение може да доведе до ескалация на напрежението, протестни или други деструктивни действия с дългосрочна рефлексия в масово недоверие. Възможно е и задействането на механизма на отлъчване, който да изхвърли организацията от обществената система. В подобни случаи тя се етикира като нерешителна, неадекватна, двулична. Същевременно изпълнението на поетите обещания засилва лоялността на масовата аудитория, а организацията се определя като почтена и благонадеждна. Опасността за организацията тук е в преценката за адекватност между поетите обещания и реалните й възможности за изпълнението им, проблем, който най-често се пренебрегва в отговор на обществените нужди.

На трето място доверието към дадена организация се дължи на способността й да споделя ресурсите си с обществото. И тук не става въпрос само за материални ресурси, а и за безкористни, със социален характер грижи спрямо нуждаещите се обществени прослойки. Добър пример в тази посока са доброволческите организации. Разбира се, не трябва да се изключват някои от държавните институции или основно корпорации, които са ориентирани към практиките на КСО (корпоративната социална отговорност). Споделянето на ресурси рефлектира в социалния механизъм на задължението да дадеш и да върнеш дължимото. Масовата аудитория най - често “връща дължимото” като подкрепа и лоялност към организацията – изключително важни в ситуации на криза.

Не на последно място, когато липсва информация за дадена организация, хората се ориентират в нейната репутация съобразно съществуващите вярвания в общността, тоест тук се задейства конформния механизъм – каквото другите правят/вярват, е най-правилно. Така се формира и общественото одобрение или неодобрение.

Към тези възприятия трябва да се добави и въздействието на индивидуалния опит, както и влиянието на медиите. Следователно репутацията е сложен социален конструкт, който се формира предимно по евристичен перцептивен път, но подлежащ на оценка върху основата на придобития опит и медийна информация.

Биография

Проф. Чавдар Христов е доктор по социология и специалист в областта на убеждаващата комуникация и кризисния PR. Професор е в катедра “Комуникация и аудиовизуална продукция” в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава Убеждаваща комуникация, Комуникационен мениджмънт, Кризисен мениджмънт и PR.

Издал е монографиите “Как да победим кризата”, “Секретните служби и преходът”, “Убеждаване и влияние” и др. Член е на Българската социологическа асоциация (БСА), Съюза на българските журналисти, Съюза на учените в България (СУБ) и на Международната журналистическа федерация.