На 23 април 2019 да почерпят

Британка беше убита в Нигерия след отвличане

Започна аварийното укрепване на пътя за Рилския манастир

Двумоторен самолет се разби в Тексас, загинаха шестима души

Льо Пен влиза в съюза на Салвини Коалицията вече обединява формации от 7 евродържави

Топло време с облаци и дъжд ни очаква утре

Цената на бензина се повишава преди Великден

Заловиха 36 мигранти, опитали да прекосят Ламанша с малки лодки

Всеки втори готов да нарушава закона Хората с по-високи доходи са по-склонни да влязат в сивата икономика

Осмокласник зове за интересно преподаване със стари помагала Георги от Шумен подреди изложба с над 300 експоната

Трябва ли работодателят да освободи служител с право на пенсия

Пиян полицай предизвика катастрофа на пътя Пловдив-Карлово, задържаха го

Тостер за снимки и ходещо кошче създадоха БГ ученици

Порожанов обеща реформи, за да си запази поста (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 април 2019

Как изглежда прегръдката на Китайския дракон? „Един пояс, един път“ или „Пътят на коприната“

Осем трилиона долара са само за Европа

През 2013 г. китайският лидер Си Дзинпин стартира една огромна програма – рисков проект, който да обвърже азиатските икономики и направи нови търговски пътища до Европа. Причината – заради огромните си дългове и икономикa, разчитаща главно на износ, Китайската комунистическа партия иска да си гарантира, че няма да зависят от САЩ и трусове като финансовата криза от 2008 г. Крайната й цел доста наподобява на това да си създаде Евразия (доминирана от Китай) – икономическа и търговска зона, която да може да се съревновава с трансатлантическата.

Интересно изглежда, обаче, как на практика Китай започва постепенно да „превзема“ държави от Африка, Близкия Изток, а напоследък и такива от Европа. Този проект се казва Тhе Belt and Road Initiative“, в превод – „Един пояс, един път“. Спечели си и прозвището „пътя на коприната“. Той минава през над 80 държави, които народната република икономически започва да превзема. Нека започнем от Африка – „Черният континент“.

Инвестициите на Китай в до голяма степен неразвитата инфраструктура на африканските държави са особено силни и обхващат ключови области като комунални услуги, телекомуникации, изграждане на пристанища и транспорт. Инвестициите на Китай са в добра позиция да се възползват от продължаващото икономическо развитие в Африка. Много китайски фирми, инвестиращи в Африка, са държавна собственост. Това им дава забележително конкурентно предимство, например когато се търгуват договори за обществени поръчки в африканските страни, тъй като компаниите могат да получат значителни субсидии от китайското правителство.

Навлизането на Китай в африканските икономики го поставя в пряка конкуренция за влияние със Съединените щати, а от 2015 г. Китай е на върха. Китайско-африканската търговия, която се очаква да се удвои до 2020 г., вече възлиза на над 200 млрд. долара, което е два пъти повече от нивото на търговията между САЩ и Африка. През 2014 г. САЩ поемат ангажимент да инвестират 14 млрд. долара в африканска помощ през следващото десетилетие, но това е само част от ангажимента на Китай да вложи още 175 млрд. долара за същия период от време. Почти половината от общата външна помощ на Китай отива в африканските държави. Залозите там са високи заради богатото изобилие от суровини на континента. Смята се, че Африка съдържа 90% от цялото световно предлагане на платина и кобалт, половината от световното злато, 2/3 от световния манган, 35% от световния уран, както и почти 75% от колтана на Земята – важен минерал, който се използва в електронните устройства, включително и в мобилните телефони. Минните инвестиции пък представляват близо 1/3 от общите ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции на Китай) или ПЧИ в африканските държави.

Китай е на първо място в развиващия се пазар и благоденствието на икономиката на страната оказва и значително влияние върху световните пазари. Тъй като най-голямата нация в света продължава икономическата си експанзия, китайските лидери признават нарастващата нужда от природни ресурси, хранителни и продуктови пазари, необходими за непрекъснатия икономически растеж. Фокусът върху богатата на ресурси Африка е логичен ход за Китай, която се стреми и да разшири геополитическото си влияние. Ако страната се издигне до положение, където упражнява значителен контрол над важни икономически елементи като сектора на комуналните услуги и телекомуникациите в африканските страни, то тогава тя ще има и значително политическо влияние в тези държави. А нека вземем предвид и последните проучвания, според които темпът на възвръщаемост на чуждестранните инвестиции в Африка е по-висок от този на която и да е друга голяма развиваща се област в света.

Помните ли коя бе една от страните, символизиращи беднотия и мизерия в световен мащаб? Етиопия. Глад, суша, ад на Земята. Днес обаче Етиопия далеч не е това, което беше. Бедността е смъкната от над 70% до под 30%. БВП на глава на населението бележи впечатляващ годишен ръст – един от най-високите в момента. В Адис Абеба могат да се видят вече и небостъргачи. Китайците им дадоха ноу-хауто и финансираха огромни инфраструктурни проекти. Строят им железопътна мрежа, която ще възлезе на 4 млрд. долара, както и гигантски язовир, който ще разреши голямата част от енергийните проблеми на страната и който ще струва около 6 млрд. долара – един от най-широкомащабните проекти в историята на Африка. Китайците вече изнасят (аутсорсват) заводи в Етиопия, отварят нови производства и общо взето превръщат Африка в… нов-стар работнически Китай.

Това разбира се не е безцелно. Китай финансира тези проекти като отпуска огромни безлихвени заеми, но получава ресурси и готова стока на по-ниски цени. Създава си и политически васали. Ако проверите как гласуват африканците на Асамблеята на ООН, ще забележите, че почти всички африкански страни вече са действително „васали“ на Китай. Нищо чудно. Китайците построиха в Кения жп линия от Найроби до Момбаса, която се изминава за 4 часа и половина. Само за сравнение: същото разстояние между Филаделфия и Бостън с влак се изминава за доста по-дълго време. Построиха и язовир в Гвинея за 526 млн. долара.

Сред източните държави, които не могат да финансират проекти за трилиони долара по китайския „път“, е Шри Ланка, в която КНР има амбициозни проекти и срещу които държавата даде на концесия едно пристанище за 99 години на Китай. Пакистан е друг пример, който участва в проект за 62 млрд. долара, 27 от които вече са текущи и Международният валутен фонд предупреждава, че не може да си позволи тези заеми, защото няма как да ги върне. Държавите Лаос и Камбоджа са в същата зависимост. За строителството на железопътна линия Лаос е взел заем от Китай на стойност повече от половината от брутния си вътрешен продукт, който не може да върне. По този начин азиатските държави стават „дъщерни дружества“ в икономическия план на Китайската народна република.

Ако не сте виждали как изглежда „прегръдката на китайския дракон“, нека погледнем и Европа. Инвестицията ще е над 8 трилиона долара. Малта се присъедини към него. Италия е на път.

Италия обмисля вземането на заеми от Азиатската инвестиционна банка, която се ръководи от Китай, за инфраструктура. Част от плановете са да стане първата страна от Г-7, която подкрепя спорната глобална инвестиционна програма на Пекин. Двете страни планират да „проучат всички възможности за сътрудничество“ в Италия и „трети страни“. Широкообхватното споразумение ще включва области, включително политически, транспортни, логистични и инфраструктурни проекти. В отклонение от предишните споразумения за инициативата, двете страни ще работят заедно с Азиатската инвестиционна банка. Досега огромното мнозинство от заемите за инфраструктура на пътя на коприната идват от Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай – двама двустранни кредитори отпускат заеми в тайна, като почти винаги са обвързани с договори за строителство за китайските компании. Този подход е проблематичен в случая с планираната железопътна линия от Белград до Будапеща, която е забавена, докато ЕС настоява унгарската част на железниците да се открие за публичен търг в съответствие с правилата на Съюза. Според проекта на споразумението страните следва да се съгласят да премахнат всички пречки пред инвестиционните и търговски бариери. Планът е да се подпише основно споразумение, плюс редица други сателитни договори.

Рим вярва, че по-тясното сътрудничество с Китай може да помогне за разрешаването на проблемите, включително с високия им държавен дълг и нелегалната миграция от Африка. Италия се противопоставя на натиска от Вашингтон и Брюксел. САЩ и големите европейски страни са загрижени, че то благоприятства китайските компании, създава капани за дълга на държавите-получатели и се използва за по-нататъшно стратегическо и военно влияние на Пекин.

България попада като територия в проекта. За момента обаче, нищо по темата не става ясно. Какъв ще е „пътят на коприната“ и ще мине ли той през страната ни, тепърва ще става ясно.

*Георги Найденов е икономически анализатор в бизнес телевизията Bloomberg TV Bulgaria. Той има сериозен опит в сферата на предприемачеството, финансите, администрацията и развитието на проекти.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Може доста да се пише по въпроса… от ес искащ от унгария да обяви публичен търг докато самият този ес построи сграда за еп за 1 милиард еврос без търг… през украйна, която преди преврата (а може и сега) беше обещала хиляди кв. км. на китай за земеделие до изродите около луканов, които ноември 89та откраднаха от нашата външнотърговска банка 500 000 000 долара, за да ги инвестират в австрия.. с които вече десетилетия се подхранва родната ни демокрация…
    Факти.

  2. Конкретно за нас… да не се окаже, че всъщност китайци ще финансират газопровода дет ние ще го строим?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.