„Един пояс, един път“ или „Пътят на коприната“

Осем трилиона долара са само за Европа

През 2013 г. китайският лидер Си Дзинпин стартира една огромна програма – рисков проект, който да обвърже азиатските икономики и направи нови търговски пътища до Европа. Причината - заради огромните си дългове и икономикa, разчитаща главно на износ, Китайската комунистическа партия иска да си гарантира, че няма да зависят от САЩ и трусове като финансовата криза от 2008 г. Крайната й цел доста наподобява на това да си създаде Евразия (доминирана от Китай) - икономическа и търговска зона, която да може да се съревновава с трансатлантическата.

Интересно изглежда, обаче, как на практика Китай започва постепенно да „превзема“ държави от Африка, Близкия Изток, а напоследък и такива от Европа. Този проект се казва Тhе Belt and Road Initiative“, в превод – „Един пояс, един път“. Спечели си и прозвището „пътя на коприната“. Той минава през над 80 държави, които народната република икономически започва да превзема. Нека започнем от Африка - „Черният континент“.

Инвестициите на Китай в до голяма степен неразвитата инфраструктура на африканските държави са особено силни и обхващат ключови области като комунални услуги, телекомуникации, изграждане на пристанища и транспорт. Инвестициите на Китай са в добра позиция да се възползват от продължаващото икономическо развитие в Африка. Много китайски фирми, инвестиращи в Африка, са държавна собственост. Това им дава забележително конкурентно предимство, например когато се търгуват договори за обществени поръчки в африканските страни, тъй като компаниите могат да получат значителни субсидии от китайското правителство.

Навлизането на Китай в африканските икономики го поставя в пряка конкуренция за влияние със Съединените щати, а от 2015 г. Китай е на върха. Китайско-африканската търговия, която се очаква да се удвои до 2020 г., вече възлиза на над 200 млрд. долара, което е два пъти повече от нивото на търговията между САЩ и Африка. През 2014 г. САЩ поемат ангажимент да инвестират 14 млрд. долара в африканска помощ през следващото десетилетие, но това е само част от ангажимента на Китай да вложи още 175 млрд. долара за същия период от време. Почти половината от общата външна помощ на Китай отива в африканските държави. Залозите там са високи заради богатото изобилие от суровини на континента. Смята се, че Африка съдържа 90% от цялото световно предлагане на платина и кобалт, половината от световното злато, 2/3 от световния манган, 35% от световния уран, както и почти 75% от колтана на Земята - важен минерал, който се използва в електронните устройства, включително и в мобилните телефони. Минните инвестиции пък представляват близо 1/3 от общите ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции на Китай) или ПЧИ в африканските държави.

Китай е на първо място в развиващия се пазар и благоденствието на икономиката на страната оказва и значително влияние върху световните пазари. Тъй като най-голямата нация в света продължава икономическата си експанзия, китайските лидери признават нарастващата нужда от природни ресурси, хранителни и продуктови пазари, необходими за непрекъснатия икономически растеж. Фокусът върху богатата на ресурси Африка е логичен ход за Китай, която се стреми и да разшири геополитическото си влияние. Ако страната се издигне до положение, където упражнява значителен контрол над важни икономически елементи като сектора на комуналните услуги и телекомуникациите в африканските страни, то тогава тя ще има и значително политическо влияние в тези държави. А нека вземем предвид и последните проучвания, според които темпът на възвръщаемост на чуждестранните инвестиции в Африка е по-висок от този на която и да е друга голяма развиваща се област в света.

Помните ли коя бе една от страните, символизиращи беднотия и мизерия в световен мащаб? Етиопия. Глад, суша, ад на Земята. Днес обаче Етиопия далеч не е това, което беше. Бедността е смъкната от над 70% до под 30%. БВП на глава на населението бележи впечатляващ годишен ръст - един от най-високите в момента. В Адис Абеба могат да се видят вече и небостъргачи. Китайците им дадоха ноу-хауто и финансираха огромни инфраструктурни проекти. Строят им железопътна мрежа, която ще възлезе на 4 млрд. долара, както и гигантски язовир, който ще разреши голямата част от енергийните проблеми на страната и който ще струва около 6 млрд. долара - един от най-широкомащабните проекти в историята на Африка. Китайците вече изнасят (аутсорсват) заводи в Етиопия, отварят нови производства и общо взето превръщат Африка в... нов-стар работнически Китай.

Това разбира се не е безцелно. Китай финансира тези проекти като отпуска огромни безлихвени заеми, но получава ресурси и готова стока на по-ниски цени. Създава си и политически васали. Ако проверите как гласуват африканците на Асамблеята на ООН, ще забележите, че почти всички африкански страни вече са действително „васали“ на Китай. Нищо чудно. Китайците построиха в Кения жп линия от Найроби до Момбаса, която се изминава за 4 часа и половина. Само за сравнение: същото разстояние между Филаделфия и Бостън с влак се изминава за доста по-дълго време. Построиха и язовир в Гвинея за 526 млн. долара.

Сред източните държави, които не могат да финансират проекти за трилиони долара по китайския „път“, е Шри Ланка, в която КНР има амбициозни проекти и срещу които държавата даде на концесия едно пристанище за 99 години на Китай. Пакистан е друг пример, който участва в проект за 62 млрд. долара, 27 от които вече са текущи и Международният валутен фонд предупреждава, че не може да си позволи тези заеми, защото няма как да ги върне. Държавите Лаос и Камбоджа са в същата зависимост. За строителството на железопътна линия Лаос е взел заем от Китай на стойност повече от половината от брутния си вътрешен продукт, който не може да върне. По този начин азиатските държави стават „дъщерни дружества“ в икономическия план на Китайската народна република.

Ако не сте виждали как изглежда „прегръдката на китайския дракон“, нека погледнем и Европа. Инвестицията ще е над 8 трилиона долара. Малта се присъедини към него. Италия е на път.

Италия обмисля вземането на заеми от Азиатската инвестиционна банка, която се ръководи от Китай, за инфраструктура. Част от плановете са да стане първата страна от Г-7, която подкрепя спорната глобална инвестиционна програма на Пекин. Двете страни планират да „проучат всички възможности за сътрудничество“ в Италия и „трети страни“. Широкообхватното споразумение ще включва области, включително политически, транспортни, логистични и инфраструктурни проекти. В отклонение от предишните споразумения за инициативата, двете страни ще работят заедно с Азиатската инвестиционна банка. Досега огромното мнозинство от заемите за инфраструктура на пътя на коприната идват от Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай - двама двустранни кредитори отпускат заеми в тайна, като почти винаги са обвързани с договори за строителство за китайските компании. Този подход е проблематичен в случая с планираната железопътна линия от Белград до Будапеща, която е забавена, докато ЕС настоява унгарската част на железниците да се открие за публичен търг в съответствие с правилата на Съюза. Според проекта на споразумението страните следва да се съгласят да премахнат всички пречки пред инвестиционните и търговски бариери. Планът е да се подпише основно споразумение, плюс редица други сателитни договори.

Рим вярва, че по-тясното сътрудничество с Китай може да помогне за разрешаването на проблемите, включително с високия им държавен дълг и нелегалната миграция от Африка. Италия се противопоставя на натиска от Вашингтон и Брюксел. САЩ и големите европейски страни са загрижени, че то благоприятства китайските компании, създава капани за дълга на държавите-получатели и се използва за по-нататъшно стратегическо и военно влияние на Пекин.

България попада като територия в проекта. За момента обаче, нищо по темата не става ясно. Какъв ще е „пътят на коприната“ и ще мине ли той през страната ни, тепърва ще става ясно.

*Георги Найденов е икономически анализатор в бизнес телевизията Bloomberg TV Bulgaria. Той има сериозен опит в сферата на предприемачеството, финансите, администрацията и развитието на проекти.