Десислава Радева заяви, че никога не е управлявала сама автомобил на НСО

Пилот загина, след като изтребител се разби при кацане в Украйна

Порошенко обяви създаването в Украйна на автокефална православна църква

Цветан Цветанов се срещна с кмета на Банско Георги Икономов

Вижте от птичи поглед как върви строежът на хотел Hyatt Regency в София

Апокалипсис с древните зверове Нов плакат на „Годзила: Кралят на чудовищата”

Диона провокира с Барби визия Рапърката вдъхновена от идола си Ники Минаж

Първи сблъсъци между „жълтите жилетки“ и полицията станаха по Шанз-Елизе

Жена в мозъчна смърт спаси живот на двама тежко болни мъже

Антонио Лопес към Бойко Борисов: Приемането на ГЕРБ в Центристкия демократичен интернационал е признание за усилията на всички хора в партията

Временно затварят за движение пътя Своге-Нови Искър в понеделник

Петя Дикова очаква първото си дете

Сузанита върти бизнес с голи снимки

АПИ плаща над 9200 лв. за аквапланинг на „Хемус“ Ауди с лоши гуми самокатастрофирало в наводнен участък

Президентът Румен Радев пристигна в Йордания

Как изнесохме “неолитната революция” Откритият край село Оходен добре запазен скелет на „първата европейка“ е истинска сензация

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

В Казанлък е намерен истински „арсенал“ от около седемдесет сърпа

Понятието „революция“ принадлежи на модерната наука, да не говорим за бомбастичния израз „износ на революция“, рожба на пропагандата през XX в. И все пак, въпреки че става дума за процеси отпреди хиляди години, няма никакво преувеличение. В продължение на повече от две хилядолетия „походът на цивилизацията“ върви от нашите земи към Средна, Западна, Източна и Северна Европа. Струва си, за да се замислим върху това фундаментално историческо явление, което остава познато на ограничен кръг учени и любители на праисторическото минало.

„Неолитната революция“ е грандиозен скок в развитието на човечеството – тя ни прави онова, което сме през последните десет хилядолетия („малък“ отрязък от цялостната история на човешкия род!), включително и днес. От ловци и събирачи на плодове „наготово“ от природата, хората започват сами да осигуряват своето житие-битие, да планират поне близкото си бъдеще… „Революцията“ има своите огнища по света, а едно от най-важните е в Близкия Изток. Тя започва през деветото – осмото хилядолетие пр.Хр. в Палестина и Сирия, по-късно в целия ареал на т.нар. „плодороден“ или „благодатен полумесец“.

Праисторическите земеделци създават насаждения от зърнени и други култури, постоянни селища, опитомяват животни – овце и кози, после говеда, и т.н. През седмото хилядолетие пр. Хр. настъпват климатични промени, които принуждават част от „носителите на революцията“ да се прехвърлят на Балканите, което се осъществява главно през Егейско море. Нивото на моретата в онази епоха е било с цели 35 м по-ниско от сегашното, водната площ по-малка, с много острови, полуострови и т.н. „Мигрантите“ изработват кораби и салове, с които транспортират своите семейства, семена, инвентар, добитък… „Почти Ноев ковчег!“ – възкликва проф. Хенриета Тодорова, един от водещите изследователи на епохата. Да припомним, че според някои учени идеята за библейския Потоп отразява паметта за тези природни катаклизми, вкл. свързването на сладководното дотогава Черно море със Средиземно. Под напора на водите от топящите се ледници в голяма част от Европа се стига до екстремно заливане на старите брегове – не само в Черно, но и в Средиземно море и световния Океан.

По нашите земи новокаменната епоха продължава от около 6200 до към 4900 г. пр. Хр. Откритите селища (т.нар. селищни могили), особено онези в Тра­кия, рисуват картината на ново, „произвеждащо общество“. Нашите археолози праисторици са изследвали стотици неолитни селища. Някои от тях, например селищната могила при село Караново, Новозагорско (тамошният културен пласт е с близо 18 метра височина!), се ползват със световна известност. Силен интерес будят и поселенията в районите на Търговище (Овчарово и Поляница), Попово, Казанлък, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Кюстендил, Перник, Враца, Велико Търново, Русе и т. н., включително на територията на София. Проучванията в столичния район Слатина са ръководени от чл.кор. проф. Васил Николов и дават изключително интересни резултати.
Натрупаните знания за не­о­ли­та по нашите земи раз­к­ри­ват раз­ви­ти за времето сто­пан­с­т­во и ду­хо­вен жи­вот. Предците ни отглеждат пшеница (особено едрозърнест и двузърнест лимец), ечемик, бобови растения, дори лози. Разбира се, най-важна е била реколтата от житните култури, прибирана със сърп. Неолитните сърпове са изработвани от рог на елен, на който в специални жлебове са монтирани зъбци от кремък, здраво закрепени със смола от иглолистно дърво. Такива са открити в Караново, Азмашката могила при Стара Загора, с. Чавдар, Софийско, и на други места. Най-мащабната находка е от Казанлък – истински „арсенал“ от около седемдесет сърпа! За времето си това оръдие на мирния труд е „висока технология“, слабо разпространена дори и в съседните балкански земи, да не говорим за по-отдалечените региони на Европа… Зърното е смилано с хромел (ръчна каменна мелница), а от брашното е печен хляб, правени са каши и други ястия. Находките от овъглено зърно, сърпове и други сечива показват, че се създава силно развито земеделие още в ранната новокаменната епоха. Семената на житните растения, опитомените породи домашни животни, сърпът и други сечива се разпространяват в Европа от нашите земи. Как тогава да не говорим за „износ на революция“?!

Ловът и риболовът все още заемат съществено място в бита на хората, като навлизат и нови оръжия като лъка и стрелата. През VІІ-VІ хилядолетие горите са пълни с дивеч, включително зубри, турове, елени, диви магарета – т. нар. кулани (в Добруджа)… Имало е и едри хищници, вкл. евразийският лъв, оцелял днес само в Индия… Нараства ролята на дърводобива, като освен дърва за огрев и за гориво на керамичните пещи горски участъци се изсичат за ниви и пасбища. В бита на хората особено значение придобива ке­ра­мич­ното про­из­вод­с­т­во, заражда се тъ­ка­чес­т­во­то, а върху някои статуетки е показано тогавашното облекло. Жилищата, изградени от плет и глина, понякога са на два етажа. Две жилища от неолитната епоха (от средата на VІ хилядолетие пр.Хр.) са експонирани в Стара Загора – те са с най-добре съхранената покъщнина на нашия континет. В софийския район Слатина са разкрити няколко големи къщи, една от които е с площ от 160 квадратни метра.

Нео­лит­ния чо­век обо­жес­т­вя­ва при­род­ни­те сти­хии, Слън­це­то и Лу­на­та, съз­да­ва светилища в тях­на чест. В култ е из­диг­на­та идеята за пло­до­ро­дието, ко­я­то е силно застъпена в идол­на­та плас­ти­ка. В много от неолитните селища са открити женски фи­гу­рки от глина и мрамор, съ­до­ве – идо­ли и т. н., изоб­ра­зя­ва­щи же­ни в напред­на­ла бре­мен­ност. Оформя се образът на „Великата богиня майка“… В селището при Оходен е открит олтар от еленови рога – еленът е символ на Слънцето и плодородието. Символично изображение на Слънцето са нефритените свастики от Слатина и Кърджали. Родовата община, оглавена от старейшина (може би и жрец), е основен регулатор в човешките взаимоотношения. Въпреки високата и често ранна смъртност, в края на неолита настъпва демографски „взрив“. Според безспорен познавач на епохата, какъвто е Анета Бакъмска, хората в неолита са водели мирен и спокоен живот, в хармония помежду си, както и с майката природа… Дали бленуваният столетия по-късно „Златен век“ не е отрицание на благородния метал и не отразява наследения от хората мъгляв спомен за последната каменна епоха?!

Изследването на неолитната култура в България води до сензационни открития. Доскоро се приемаше, че първото „истинско“ селище в Европа е онова в столичния район Слатина (приблизително от 6000 г. пр. Хр.). През 2004 г. стана ясно, че селището при Оходен, Врачанско, е по-старо поне с около едно столетие. В него също са открити полуовъглени зърна от култивирана пшеница, най-древната до момента в цяла Европа. Истинската сензация обаче е добре запазеният скелет на „първата европейка“, която археологът Георги Ганецовски нарече шеговито „неолитната Тодорка“. Малко по-късно проучвателят Недко Еленски при разкопки край село Джулюница, Великотърновско, попадна на още по-древно селище, датирано към 6300-6100 г. пр. Хр. И тук е намерен човешки скелет, както и ритуални масички, керамика, каменен жезъл на местен вожд…

В резултат на протичащите стопански и социални процеси по нашите земи постепенно се „ражда“ древен етнос, на който поне в известна степен сме далечни потомци. Формирането на този „неолитен народ“ включва както преселници от юг, така и местно население. Това личи от проучванията в Дуранкулак и Оходен, Врачанско, където средиземноморският тип е по-ясно изразен при жените, а автохтонният при мъжете. Изследванията показват, че в нашите гени е запечатана наследствена информация, идентична с онази на хората от неолита. Археологическите проучвания със сигурност ще ни зарадват с нови открития, а дискусиите ще продължат. Ясно е обаче, че именно от нашите земи върви „неолитизацията“ на Европа, с други думи – пътят на цивилизацията.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Hudozhestcen prerazkaz na Bibleiskata istoria na covechestvoto – ot Sotvorenieto do Noe / potopot, I negovite 3-ma sina I snahi – Sim, Ham I Yafet . Ot Yafet sa evropeicite I nekoi aziatci , ot Sim sa evrei I arabi, ot Ham sa chernite liude . A kogato Noe se napi – fermentacia na grozdov sok za 1-vi pat I Ham vide golotata na bashta si – be ,nakazan’ naslednicite mu da sluguvat na tezi na bratiata mu . Nie sme ot Yafet I estestveno potomcite mu sa trgnali ot Balkanite !

  2. Като цяло написаното отговаря на вероятните събития, но има според мен и неточности. Много по-вероятно е първата „земеделска“ цивилизация да е възникнала по западния полегат и покрит с плодородни наноси от най-големите европейски реки бряг на сладкото езеро Черно море. Нивото му тогава е било около 120 м по-ниско от сегашното. В него се намирала около 80-85% от цялото количество сладка вода на планетата при условие, че през следващите до днес 7500г- от Потопа в Черно море, няма друг такъв колосален „потоп“ при който соленият океан залива голям сладководен басейн. Другите брегове на Черно море са скалисти, отвесни или неподходящи за натрупване на наноси. По-голямата част от истината за първата след последната ледникова епоха цивилизация се намира под водата на Черно море на ивица широка до 80 км. Откъде са дошли част от древните ни предци тепърва трябва да се уточнява. Факт е, че в нашите жили тече кръв от 5 основни човешки групи. Факт е, че ние/и хората от съседни народи/ сме преки наследници на създателите на тази цивилизация. Това, че по-късно тези хора са наречени траки от дошлите от Етиопия семитски, „гръцки“ племена е друг въпрос. Тук е люлката на цивилизацията, земеделие, колело, металургия, първите писмености, първата човеколюбива религиозна доктрина на Орфей. Та самият Христос е наричан „Вторият Орфей“. Има много доказателства, че след потопа в Черно море преди 7500г част от населяващите залетите земи са мигрирали, както в Междуречието, така и в Египет. По много причини, изучаването на тази цивилизация изостава. Вложените в това средства са хиляди пъти по-малко, отколкото в Египет например. Всъщност в Египет това е станало доходоносен бизнес. Колко фалшификати са продали например англичаните?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.