Как не трябва да си кръщавате WiFi мрежата?

По случай 80-годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтяли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
- Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
- Има, кажете!
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини...
Отвътре се чуло:
- А-а-а вярно бе! С червен кант?
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!

***

Петроград. 18-та година. В Путиловския завод идва младеж и моли да го назначат на работа.
- А, какво умеете? - питат го.
- Ами, всичко. Мога да работя на струг, на фреза, шлосерска работа....
- Добре, напишете молба за работа!
- Ама, аз не умея да пиша!!
- Е, нищо, тук зад ъгъла имаме училище. Отидете в него, научете се да пишете и тогава елате. Ще ви назначим на работа.
Минали много години. През 30-те години, в един от щатите на Америка в магазин за бижута, влиза дама придружена от достолепен господин. Тя си избира украшения, продавачът казва цената. Сумата е огромна. Господинът отваря портфейл и започва да вади долари.
Продавачът:
- Господине, не е ли по-лесно да напишете чек?
Джентълменът:
- Ех, ако можех да пиша, сигурно щях да работя в Путиловския завод.

***

- Извинете, да имате икони?
- Не.
- А свещи?
- Не.
- А кандила?
- Господине, намирате се в данъчното. При нас няма нищо свято!

***

Мъж звъни в Топлофикация:
- Не ми пращайте повече заплашителни писма, че ще ви извадя от семейната томбола.
- Каква семейна томбола?
- Ами пускам всички сметки в един буркан, после разбърквам и която извадя - нея плащам.
Снощи си кръстих Wifi мрежата “Хакни ме ако можеш”, а тази сутрин видях, че е преименувана на “Готово!”

***

Мъж направил беля и престоял седем години в затвора. В деня на освобождаването му го посрещат жена му и синът му. Сядат в колата и мъжът просъсква през зъби:
- П. Е.
Жената го поглежда и казва /пак през зъби/:
- П. Я.
Тръгват с колата и по време на пътя мъжът пак процежда през зъби:
- П. Е.
Жената непоклатимо отговаря:
- П. Я.
- Мамо, тате, - обажда се синът. - Какви са тия закодирани работи, които си говорите?
- Какви, какви, - възмущава се бащата. - Майка ти иска първо да ядем!

***

- Защо не ме поканиш да излезем да пийнем по нещо тази вечер?
- С удоволствие, но не излизам с омъжени жени.
- Но аз съм жена ти, глупако!
- Съжалявам, не правя изключения.

***

Знаете ли, че...
Ако всеки ден заделяте настрани някаква съвсем дребна сума, то само след пет години ще се смаете колко малко пари сте събрали!

***

Ходил един пич на екскурзия в Азия - Южна Корея, Виетнам, Тайван, Тайланд... Навсякъде правил безразборен секс, изглежда без много предпазни средства. Две седмици след като се върнал, оная му работа започнала да отича и придобила морав цвят със зелено-жълти петна.
Отишъл веднага при специалист, който го прегледал, направил всички необходими изследвания, консултирал се и с колеги и накрая казал:
- Слушай, приятел! - хванал си някаква много рядка болест, съчетание от монголски трипер и сиамски сифилис, за която лек няма. Трябва да ти ампутираме члена.
- А, не! Ама как така бе, докторе!? Не, не давам! Ще искам мнение и от друг лекар.
И отишъл при един китайски специалист по близко и далечно-източни болести, който също го прегледал и попитал:
- И цека, какво тлевожи?
Нашият му разказал всичко - за екскурзията, за доктора, за прегледа, за ампутирането също. Китаецът казал:
- Какфи бългаски лекали, фсе да лъжи, фсе опелация - пали да земи! Цабува банталон, цабува гасти... Хатъка... Скаца сека с двети клака... Скаца, скаца! По-високу, по-цилно... Скаца, скаца, скаца... Ха, фидя ли, фидя ли? - цам падна!

***

Хубаво е да съм пълничка... Докато слабите половин час пълнят ваната, аз хвърлям няколко шепи вода и влизам, а водата ми е до брадичката.

Коментари

Задължително поле