Как отговарят някои момичета на въпроса „Колко ти е часа“?

Между тийнейджъри:
– Мама ми обеща, че ако слушам, ще ме заведе в Италия да видя “Айфеловата кула.”

***

Банкомат ми е отказвал, но жена – не…

***

Не казвам, че бая потъмнях това лято и вече приличам на циганин, ама кат си мъкна хладилната чанта пълна с бира по плажа и децата ма обикалят за царевица…

***

– Вчера питам едно момиче колко ти е часа. И тя ми вика “Един час ми е 150 лв.”.

***

– Митко, чакам бебе от теб!
– Ма, как, мила… ние още не сме спали с теб?!
– Ми, ако знаеш аз пък как съм шокирана…

***

Току-що си проверих разплащателната сметка. Някой има ли нужда от бъбрек?

***

Баща към дъщеря си:
– Миличка, настройваш ли се вече за училище?
– Да, тате, разбира се. Всяка вечер преди да заспя плача…

***

– Красавице, как се казваш?
– Гери.
– Гери.. съкратено от?
– Георги!

***

Мъже си говорят:
– Като ме питат колко е голяма раната и по навик добавям няколко сантиметра!

***

– Докторе, имам проблем. Не мога да се откривам пред хората…
– Може ли по-подробно?
– Не.

***

Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса – дали да има стриптийз в хотел Русия.
– Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! – казва млад служител.
– Доообре, но на кого да възложим тази задача? – пита полковник Судаев.
– Да я възложим на Зина Ивановна! – предлага Никанор.
– Млада е, нека се развива!
– Не, не! Баща й е с неясно минало…
– Тогава Полина Фьодоровна!
– Луди ли сте? Чичо и е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам – Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена “Ленин.” Тя е нашият човек!
Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийз бара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани килоти! Пълна тишина в залата.
Накрая полковник Судаев въздъхва и казва:
– Аз не разбирам – какво му харесват на това американците…

***

Дълбок соц… Студент на изпит по история на БКП. Не знае нищо.
Професорът отчаяно пита:
– Знаеш ли поне какво е станало на 9 септември 44-та?
– Не.
– А за Маркс чувал ли си?
– Не.
– За Ленин?
– Не.
– А бе, ти от къде идваш бе?!
– От Каспичан.
Професорът въздъхнал тежко:
– Ех, как искам да плюя на всичко и да отида да живея в Каспичан…

***

Иванчо пита учителката си:
– Госпожо, химикалката е от женски род нали?
– Да! – отговаря тя.
– Госпожо, пълнителя е от мъжки род нали?
– Да.
– Добре защо тогава като щракам с химикалката не падат малки химикалчета?
Учителката се скарала на Иванчо, че говори само глупости. Но той продължил да търси отговор на въпроса. Питал и майка си и баща си, но никой не му отговарял, а само му се карал. Седнал Иванчо разочарован на една пейка и се чуди. Тогава минал един полицай и го попитал какво му е? Той пак задал въпроса, а полицая се зачудил, защо наистина не падат малки химикалчета. Разглобил химикалката, разглеждал я докато накрая не паднала пружината отвътре. Тогава той казал:
– Елементарно – тя е със спирала!

***

Жена ми замина. Отначало ми беше тъжно и самотно, но после си взех куче, купих си мотор, за който мечтаех отдавна и най-накрая преспах със съседката, която ми харесва от много време. Животът почна да се подрежда! Само дето сега седя и си мисля, като се върне довечера жената от работа, какво да разправям?

***

Не се сещам за нищо по-нелепо от това да се събудиш в неделя без махмурлук.

***

– А чувате ли гласове?
– …(Кажи му НЕ)…
– Не, докторе!

***

– Парфюмът ти направо лекува!
– В смисъл?
– Мирише на Реванол.

***

Някъде в Габрово…
– Гоше, айде да си купим нов телевизор!
– Що ти е, ма? Още не сме изгледали стария.

Статията е редактирана на: September 10, 2018, 3:54 pm

Този уебсайт използва "бисквитки"