Как от “умен и красив” станах “грозен и глупав”

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Никога няма да ми простят, че излязох от обувките само на човек с увреждане

Върху герба на САЩ се намира една римска сентенция, която се е превърнала в нещо повече от девиз на Америка. Тя е верую, смислова матрица, служеща за разбиране самото същество на американската нация. Изразът е „E Pluribus Unum“ - „От многото - единствен“. Сентенцията, приписвана на Цицерон, има за цел да подчертае, че американската нация е създадена от многообразието, но се е трансформирала в единна нация, в общ народ. Всеки е дошъл от родното си място, но стъпвайки в Америка става американец, запазвайки собствената си идентичност, но и надграждайки я с невидимата нишка на единната нация. Многообразието се превръща в единство. Идентичностите се претапят, за да се изгради устойчива нация.

В последните години в Америка върви един зловреден процес, който се опитваше да демонтира философията зад E Pluribus Unum. Слава Богу, с идването на Доналд Тръмп, този процес е спрян. Дали ще бъде преобърнат и изоставен завинаги - предстои да видим. Но инерцията, която демонтирането на „От многото - единствен“ набра, се усеща по целия свят. Включително и у нас. На крилете на неолиберализма и у нас се появи и пусна корени онази зловредна и унищожителна „политика на идентичностите“, която цели да преобърне разбиранията за народ и нация. Вместо да търси единство в многообразието, политиката на идентичностите цели да търси многообразие в единството. Да трансферира „От многото - единствен“ в „От единствения - много“. E Pluribus Unum става Ex Uno Plures. Според това разбиране нацията трябва да се демонтира и фрагментира на десетки (повече или по-малко истински) „идентичности“. Елитите, които прегърнаха тази политика, вече не искат да търсят онова, което събира хората и превръща тълпата в народ, а точно обратното. Търсят разделителните линии и онова, което разграничава и разделя хората с цел да се превърнат народите в тълпа. Все пак една тълпа се управлява много по-лесно, отколкото един осъзнат народ с обща ценностна система и разбиране за бъдещето.

Но нека се опитаме да разчетем този процес през примери, а не просто теоретично. Какво значи провеждането на политика на идентичностите, политика на Ex Uno Plures? Това означава пред скоби да се извежда всяка (дори и незабележима) разлика между хората и да се превръща в „идентичност“. Виждането на Мартин Лутър Кинг, че цветът на кожата няма значение, вече се смята за ерес. Нещо повече - говорещите телевизионни глави и лицата на статуквото казват точно обратното - само цветът на кожата има значение и нищо друго! Ти вече не си нищо извън онова, което статуквото казва, че трябва да си, за да се впишеш в „нормите“ на малцинството си. Ако си гей, това е твоята идентичност, нямаш право на друга. Ако си чернокож, това е твоята идентичност, нямаш право на друга. Ако си с увреждане, това е твоята идентичност, нямаш право на друга. И още - не само нямаш право да не се самоопределяш според догмата на „малцинството си“, но и не може да си част от малцинство и да имаш различно мнение от това, което имат другите от „твоята група“. Не може едновременно да си част от „малцинствата“ и да имаш разбирания, различни от догмата за твоето „малцинство“. Не може да си мюсюлманин и да не си съгласен с подчинената роля на жената в голяма част от Арабския свят. Не може да си чернокож и да гласуваш за Тръмп. Елитите не дават и толкоз. Каква свободна воля, какви пет лева? Или слушаш и изпълняваш каквото ти казват глобалистите, или стадото те отхвърля и те залива с жлъч и омраза.

Ще дам и личен пример. Аз съм човек с увреждане, ползвам инвалидна количка почти цял живот. Когато се занимавах само с правата на хората с увреждания, родните неолиберали много ме обичаха. Десетки пъти са ме отразявали в техните медии и в телевизиите, в които те имаха (имат?) преобладаващо влияние, награди са ми давали и въобще са ме броели за „техен“. Никога не са ме питали какви са ми политическите възгледи, просто априори възприемаха, че щом играя ролята на един човек с увреждане, който говори само за увреждания, значи съм техен човек. Вписвах се в догмата, в подреденичката представа за света. Увредените да си се занимават с уврежданията там и да не искат много-много. С времето обаче почнах да заемам позиции, да формулирам политически и обществени тези, които не касаят увреждането.

Да, аз съм човек с увреждане и съм се занимавал дълго време професионално с тази тема, което неминуемо ме превръща в един от естествените говорители по тази тема в обществения дебат. Но освен човек с увреждане, аз съм и юрист, имам и политически позиции и не се страхувам да ги отстоявам. Е, в момента, в който започнах да говоря по теми извън увреждането, родните неолиберални глобалисти започнаха да ме заливат със сярна киселина. Измисляха си скандали с моето име, ругаеха ме из социални мрежи, посвещаваха скъсани ризи и потни статуси срещу мен и моите съмишленици. С това, че излязох от обувките само на човек с увреждане, който си говори единствено за увреждането, направих нещо, което никога няма да ми простят. Излязох от догмата. Тогава, буквално за нула време, от „умен и красив“, станах „грозен и глупав“. Соросоидите не дават да си нещо друго, освен това, което те казват, че си. Разказвам това не защото мнението им ми е важно. Разказвам го, защото искам през пример да се разбере, че по съществото си неолибералите, модерните марксисти, са всъщност точно онова, срещу което уж се борят. Ако ги питаш, ще ти кажат, че са срещу стереотипите. Ако ги питаш, ще ти кажат, че са за „човешки права“. Но ако ги питаш какво разбират под стереотипи и човешки права, ще ти кажат, че си подчовек и нямаш право да им задаваш провокативни въпроси.

Политиката на идентичностите е сред най-големите злини, създадени от американската левичарска и прогресистка политическа машинария. Политиката „Ex Uno Plures“, съчетана с неолибералната икономическа доктрина и неоконсервативния глобализъм, са трите стълба на идеологическата конструкция на онова статукво, което днес наричаме „неолиберален глобализъм“. Политиката на идентичностите вмени грешното разбиране, че вече няма значение какво се казва, а кой го казва. Ако си част от малцинство, може да изречеш и най-голямата глупост и лъжа, но докато се отнася до „твоето малцинство“ и е в съзвучие с догмите на неолибералния глобализъм, тогава мнението е валидно, готино, модерно и въобще - браво на теб.

Обратното, ако кажеш една истина, но имаш „неблагоразумието“ да си част от „мнозинството“, тогава върху теб се посипва пепел от омраза и истерия. Tози тип политика е в основата на налудничавата практика в Холивуд вече да няма значение дали си добър или лош актьор, а дали попълваш „квотата“ на определено малцинство. Еди-си-колко жени, еди-си-колко чернокожи, еди-си-колко ЛГБТ, еди-си-колко азиатци и т.н. Филмовото изкуство вече е по-малко филмово и повече математическо упражнение. И не са само филмите - това изваждане на някакъв външен белег, който не зависи от теб, пред скоби и превръщането му в твоя основна личностна характеристика, е по същество форма на расизъм, омраза към различието и опит за тоталитарно унифициране. Едно време се борехме за равенство, днес се борим да го върнем тъпкано на потисниците и искаме да постигнем неравенство, но в полза на малцинствата срещу мнозинството. Уви, това е ситуацията.

Политиката на идентичностите, като агресивното оръжие за социално инженерство на неолибералния глобализъм, има за цел да разгражда нациите, да прокарва разделителни линии в обществата и да търси сблъсъци между конкуриращите се интереси на многото (истински или измислени) малцинства. Този агресивен трибализъм, при който истината е без значение, важното е хората от твоята страна на „барикадата“ да ти се радват, разгражда обществата и по същество е рецепта за експлозия на социално напрежение. Докато Америка чрез Доналд Тръмп търси изход от тази ситуация, у нас неолибералното статукво изглежда все още необезпокоявано. Политиката на идентичности е дълбоко пуснала корен на родна почва и нейното изкореняване ще изисква усилия и време. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари