Ердоган: Турция е приела 3,6 млн. бежанци, Западът трябва да направи същото

Кметът на Благоевград направи първа копка на модерна спортна площадка в СУ „Арсени Костенцев“

Фандъкова: Създаваме четири индустриални зони в София

Правителството закрива почетното консулство в Монако

Самолет на испанските военновъздушни сили се разби в морето край Мурсия, двама са загинали

Община Търговище с нов главен архитект

Завърши ремонтът на виадукта при 37-и километър на магистрала „Хемус“ към София

С камбанен звън Враца посрещна Българския патриарх Неофит (СНИМКИ)

Вижте какво реши Министерският съвет днес, 18 септември 2019 г.

Мишел Темер заяви, че свалянето на Дилма Русев е било преврат

В село с 8 души възродиха 4 паметника

Община Свищов и УНИЦЕФ ще си сътрудничат по Програмата „Работилница за родители – Да пораснем заедно“ Програмата е универсална и е насочена към родителите на деца до 4 години

България в топ пет с инвестиции по Плана „Юнкер“

Тренировката на Славена Вътова за супер тяло (ВИДЕО)

„Алфа Рисърч“ измери слаба подкрепа за обединение срещу действащи кметове на балотаж

Как прогониха Евлоги Георгиев от България Парламентът решава, че най-големият благодетел бил „чужд поданик“

Евлоги Георгиев

По онова време няма Конституционен съд и всеки си тълкува основния закон, както му уйдисва

Евлоги Георгиев не е човек на празните приказки като депутатите в парламента. Черно на бяло дава 10 346 000 лева „на ползу роду“. Най-мащабното му дело е построяването на Софийския университет. Тази сума не включва по-дребни дарения и пари, харизани по различен повод в Румъния.

„Затова няма да сбъркаме, ако кажем, че Евлоги Георгиев изразходва за благотворителни цели около 12 000 000 лв., като след смъртта си оставя близо 2/3 от цялото си състояние на българския народ“, пресмята историчката Елена Стателова.

Пo българин от всеки друг, след Освобождението филантропът е набеден за чужденец и прогонен от родината си. Скандалът тече във Второто народно събрание, където Евлоги е избран за депутат.

По това време неговата банкерска къща е с основен капитал над 11 631 000 влашки гроша. Милионерът може да се радва на спокойствие и охолство, но решава да помогне на младото княжество. През 1879 г. приема да стане български дипломатически агент в Букурещ, а после скланя да се кандидатира и за народен представител.

През януари 1880 г. Евлоги Георгиев е избран с 1413 гласа в Тетовска околия на Русенски окръг. През март е свикана първата редовна сесия на новия парламент. Става ясно, че Народното събрание е пълно с чужди граждани. Турски, гръцки, сръбски и румънски паспорти се крият в джобовете на депутатски сетрета. В святата българска камара са се мушнали и лица с австрийски и руски документи за самоличност.

По тогавашния закон изборът на всеки народен представител се гласува за редовен или не в пленарната зала. Костаки Буюклиоглу например е сгащен с турско тескере. „От някои граждани има заявление против него, че бил чужди поданик“, информира докладчикът от комисията по проверка на изборите.

„Аз не съм чужди поданик“, подскача Костаки. „Аз мога да кажа, че в своята битност във Варна зная, че неговият дядо Стоян е бил българин, и че тия не са чужди поданици“, защитава го съпартиец. Варненецът минава метър – изборът му е признат за редовен.

Михалаки Колони пък е заподозрян в румънско гражданство. „Аз не съм имал никаква потреба да земам чуждо поданство. Живял съм във Влашко и между многото българи, които живеят във Влашко, аз съм единий, който не съм желал влашко поданство“, защитава се той. Колегите махат с ръка и признават и неговия избор.

„Категорически казвам, че съм български поданик!“, кълне се и Димитър Греков, който е роден в Бесарабия. Размахва удостоверение, издадено от Градския съвет в София. „То по този начин утре аз ще мога да зема и американски пашапорт“, подиграва му се Стефан Стамболов. С обаянието си на оратор той владее парламентарното мнозинство – каквото рече, това става. Под негов натиск изборът на Греков е касиран.

Стамболов плашел с пищов банкера Евлоги Георгиев, твърди съвременникът Димитър Маринов. В хъшовските времена отишъл при милионера да иска пари за гладните си и оголели другари. Евлоги му предложил стотина австрийски минца. Стамболов отказал, трябвали му 200 жълтици.

„Вън оттук скитнику! Моите милиони не са печелени за вагабонти!“, викнал филантропът. „Млък!“, изръмжал страховито Стамболов и му показал дулото на револвер. В този миг дошла полиция и го арестувала.

Макар че Евлоги не подал жалба срещу Стамболов, довчерашният хъш му има зъб и крои да си разчистят сметките в парламента. Заръчва на своя човек Петър Станчов да постави въпроса за поданството на банкера. Евлоги Георгиев не увърта като другите. Изправя се и достойно заявява:

„Господа! Аз съм родом българин от Карлово; преди 43 години съм преминал в Румъния; там обстоятелствата ме принудиха да зема чуждо поданство и аз зех руското.“

През октомври 1879 г. той е подал прошение в Руската мисия в Букурещ да бъде анулирано чуждото му гражданство. „На това прошение отговор още няма; но не се съмнявам, че не ще бъде друг отговор, освен да ме уволнят от руското поданство“, уверява депутатите Евлоги.

По онова време няма Конституционен съд и всеки си тълкува основния закон както му уйдисва. Стефан Стамболов се позовава на три члена, които третират гражданството и политическите права.

Член 54 от Търновската конституция сочи, че поданици на княжеството са всички, родени в България, които не са приели друго поданство. За такива се броят и родените другаде от родители български поданици, добавя буквата на закона.

Член 55 гласи: „Чужденци могат да приемат българско поданство, като утвърди това Народното събрание.“

Член 60 пък постановява, че с политически права се ползват само гражданите на Българското княжество.

Евлоги Георгиев е руски поданик от 1860 година. В изборния ден той е бил с чужд паспорт и гласоподаването за него е незаконно, пледира Стамболов. Работата отива към касиране, усеща председателят на парламента Петко Славейков. Макар и либерал, на него му е съвестно да прогони от камарата фигура като Евлоги. Той симпатизира на консерваторите, но дядо Славейков знае да цени добрите българи.

Председателят предлага компромисен вариант – филантропът да бъде обявен за „висящ депутат“, докато руснаците анулират неговото гражданство. Стамболов хитро уверява, че всички желаят час по-скоро да видят Евлоги български поданик и депутат. „А за днес не може да бъде висящ, но трябва просто да се касира“, отсича обаче ораторът.

С малко, но завинаги народните избраници изхвърлят Евлоги Георгиев от парламента. По време на гласуването едни скандират „Приема се!“, други ги надвикват с „Неприема се!“ Петко Славейков нарежда: „За по-точно преброяване на гласовете, нека станат, които са против приемането.“ Секретарят брои и установява незначително вишегласие „против“.

След този резил Евлоги Георгиев си взема шапката и си стяга багажа. Подава оставка като дипломатически агент, прибира се в Букурещ и решава никога повече да не стъпи в България.

Отвъд Дунава касираният депутат издава брошурата „Към г. г. избирателите ми от Русенската губерния“, където дава свое тълкуване на конституцията. Евлоги сочи, че основният закон отнема политическите права само на онези, които са станали чужди поданици след възстановяване на българската държава.

„Явно доказателство, че това е значението на 54 чл. е и самата му редакция – в него се говори за синове, родени вън от България от родители български поданици“, пише той като подчертава последните думи. Български поданици по време на игото не е имало, аргументира се касираният.

Евлоги горчиво отбелязва, че за да стане българин, е трябвало да подава просба като немец, грък или ингилизин. Той е бил в Англия и дори се е снимал в Манчестър, където никой не го е питал чий гражданин е.

Затова волята на благодетеля е след смъртта да бъде погребан в чужбина, а България да прибере само милионите му. Парите нямат поданство, утешава се Евлоги Георгиев.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.