Как се избират шефовете на ВАС и ВКС

Важно е управленските решения да бъдат взимани внимателно и разумно

В последните дни в общественото пространство широко се обсъжда въпросът за избора на нов председател на Върховния административен съд. Бяха изказани множество различни становища, което с цел избягването на каквито и да било спекулации по темата, провокира необходимостта да се обърне внимание на самата процедура за избор и на заложения в нея смисъл.

Конституцията на Република България (Конституцията) отрежда особено важна роля на съдебната власт – да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. За да изпълнява тези свои функции съдебната власт трябва да бъде независима от законодателната и изпълнителната власт и да стои далеч от политическите увлечения на ежедневието. В основата на съдебната ни система стоят съдилищата, като от йерархична гледна точка Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) са поставени начело на системата поради функциите, която изпълняват. Съгласно чл. 124 от Конституцията ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите за всички съдебни органи. Според чл. 125 от Конституцията ВАС осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет, на министрите и на ръководителите на други централни ведомства, без ранг на министерства, както и на други актове, посочени в закона. Така описаната дейност на двата съдебни органа определя значението им за българското общество и държавност. Именно поради това в Конституцията е обърнато специално внимание на начина на назначаване на техните ръководители. Председателите на ВКС и на ВАС, както и Главният прокурор се назначават и освобождават от Президента на Републиката, чиято фигура стои извън трите власти. Преди обаче да се стигне да намесата на държавния глава е предвидена сложна и продължителна процедура за определяне и подбор на кандидатите за съответната длъжност, която цели да отговори на необходимостта да се избере най-достойният кандидат, с необходимите нравствени и ръководни качества, за да осигури далновидно управление, което да бъде насочено към спазване на закона и на обществения интерес. Тя е еднаква както за председателя на Върховния касационен съд, така и за ръководителя на Върховния административен съд, поради което в настоящето изложение ще бъде разгледана общо.

Процедурата за избор на кандидатите за Председател на ВАС и на ВКС се открива от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) не по-рано от шест месеца и не по-късно от четири месеца преди изтичането на съответния предходен мандат. Предвидена е още и възможност, при която процедурата за избор следва да започне в кратък 7-дневен срок, но само и единствено при настъпването на изрично изброените в Конституцията случаи, като например навършване на 65-годишна възраст, подаване на оставка, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, трайна фактическа невъзможност да лицето да изпълнява задълженията си за повече от една година или при извършване на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Предложения за кандидатури за председател на съответния върховен съд могат да правят не по-малко от трима от членовете на съдийската колегия на ВСС, министърът на правосъдието, както и Пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Предложенията се правят в четири поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решението за откриване на процедурата, като те се придружават от подробни писмени мотиви и кадрова справка по утвърден образец.

Всеки кандидат следва да представи писмена концепция за работата си на съответната длъжност. За публичност и прозрачност всички представени предложения се качват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет не по-късно от два месеца преди публичното изслушване на отделните кандидати. Кандидатите за председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд се изслушват съответно от Пленума на съдиите на Върховния касационен съд или от Пленума на съдиите на Върховния административен съд, които изразяват становище за наличието на професионални и нравствени качества.

Следващият етап от процедурата включва участието на Пленума на Висшия съдебен съвет. Той обявява датата, часа и мястото за изслушване за всеки кандидат най-малко един месец преди провеждането му. Изслушванията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет. По този начин всички съдии, както и всички граждани могат да си съставят мнение за съответния кандидат. Нещо повече, в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ е предвидена изричната възможност юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност и професионалните организации, висши училища и научни организации да представят на ВСС становища за отделните кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставяни.

Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към съдийската колегия на ВСС също участват в процедурата по избор. Те изготвят доклади за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с които предлагат кандидатурите за обсъждане и гласуване от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Докладите съдържат заключение относно: спазването на законовите изисквания за заемане на длъжността; наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата квалификация, опит и професионални качества; специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност. Докладът на всяка комисия се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет най-малко 14 дни преди гласуването за съответния кандидат.

След изслушването на кандидатите, Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението за избор на един от тях с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си с явно гласуване. Когато при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимата подкрепа, изборът продължава за двамата кандидати, събрали най-много гласове.

След приключване на гласуването и при наличието на валиден избор, Висшият съдебен съвет прави предложение до президента на Република България за назначаване на председателя на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд. Това той прави с издаването на нарочен за целта указ.

В Конституцията, както и в Закона за съдебната власт, е предвидена възможността държавният глава да откаже да назначи предложения от Пленума на ВСС кандидат, ако прецени, че същият, поради определена причина, не е подходящ да заеме съответната длъжност. Подобен отказ обаче, не би могъл да бъде произволен, нито продиктуван от политическите настроения на деня. При взимането на решението си Президентът трябва да направи преценка както на фактите и на обстоятелствата свързани със съответната кандидатура и проведената процедура, така и на евентуалните правни последици от своето действие. Само така той би могъл да изпълни своята роля като защитник на националния интерес. В този случай действието му не следва да бъде окачествявано като „вмешателство” в работите на съдебната власт, която оставя независима. За държавния глава не съществува законова възможност да наложи мнението и предпочитанията си. Той може единствено да обърне внимание за съществуването на даден проблем, засягащ българското общество във връзка с направения избор.

Отговорността за избора обаче остава единствено за органите на съдебната власт. Затова при отказ от страна на президента за назначаването на съответния кандидат, следващото действие отново е предоставено в ръцете на Пленума на ВСС, който разполага с две възможности. Първата от тях е да започне процедурата по избор отначало, като държи сметка за обстоятелството, че това ще отнеме определено време и би създало ситуация на правна несигурност. Втората е да направи повторно предложение до държавния глава за назначаването на същия кандидат, при отчитане на неговия отказ и на отговорността, която ще поеме с това свое действие. В чл. 129, ал. 2 от Конституцията е посочено, че при повторно направено предложение Президентът не може да откаже назначаването на номинирания кандидат, а „е длъжен да издаде указ за назначаване” , именно поради принципа за независимост на съдебната власт.

Следва ясно да се подчертае, че от правна гледна точка и при двата посочени по-горе варианта става дума за отговорност и за залагане на авторитета на държавна институция, каквато е Висшият съдебен съвет, без оглед на това дали тя действа в стария или в новия си състав. Българското общество в наши дни е особено чувствително към темата за доверието в органите на властта, поради което за всички нас е изключително важно управленските решения да бъдат взимани внимателно и разумно!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи