Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

Как се използва световна свръхсила

„Отборът Тръмп” залага върху утвърждаването на национализма като начин да наложи волята на САЩ над света

„Светът е неразбория”, каза на глас Мадлин Олбрайт през последната седмица по време на събиране на хора, които помежду си са били свидетели на всяка криза пред националната сигурност на Америка през последните 40 години. Това заключение на бившия държавен секретар предизвика приемането на междупартийно споразумение по време на конференцията за „предаване на щафетата”, организирана от Института за мир на САЩ, във Вашингтон на 9 и 10 януари.

Гости на срещата бяха бъдещите лидери в кабинета по национална сигурност на Доналд Тръмп, техните предшественици от правителството на Обама и – изнедадващо изплуващи от постизборната изолация хора, биха заемали същите постове при Хилъри Клинтън. Едновременно с това веднага щом участниците се захванаха с бистренето на световната неразбория, споразумението им разкри дълбоките разделения в разбиранията им. От едната страна стояха бивши посланици на републиканци и демократи, официални лица, генерали, академици, които не се възхищават от един объркан свят. Те виждат възхода на националистите „с железен юмрук” в Китай, Русия и Турция и се опасяват, че демократичният поход, постстудената война, е приключил. Наблюдават крехките международни споразумения, организации и алианси и се тревожат дали основаният на правилата ред, наложен от САЩ след Втората световна война, ще оцелее. Срещу тях стояха водещите членове на „Тръмп отбора”, които оценяват бурните съвременни времена като вълнуваща възможност за реорганизиране на международните отношения в полза на Америка.

Първата група представяше воденият от САЩ световен ред като безценен, но чуплив. Сюзън Райс, съветникът по национална сигурност на Барак Обама, определи пейзажа на глобалната сигурност като „най-неспокойния в последните години”. Тя изброи няколко заплахи, които ще тревожат толкова Тръмп, колкото и досегашния й началник – от ядрените амбиции на Северна Корея до нападенията, извършвани от наднационални терористични групировки. След което изложението й се насочи към по-оспорвани въпроси – области, които според нея изискват търпеливото внимание на Америка. Райс очаква САЩ да са лидер в глобалния тласък срещу климатичните промени и да „подковат” Европа срещу бежанските потоци от Близкия изток, ефектите от Брекзит, и „руските агресии”, включително медийните кампании, с цел подкопаване на изборни резултати в страните „на Запад”. Сюзън Райс изтъкна безплодните усилия на началника си да ратифицира търговско споразумение със страните от Азиатско-Тихоокеанския регион. „Ако не определим тези правила сега, в движение, ще го направят други”, каза Райс. „Всеки провал в напредъка на Транстихоокеанското търговско споразумение уронва регионалния престиж на САЩ, с което Китай ще спечели най-много от икономическа и стратегическа гледна точка.”

Джейкъб Съливан, близък съветник на Хилъри Клинтън, даде за пример сделката срещу ядрените амбиции на Иран и Парижкото споразумение (бел.ред. – за климата) като примери за безкористно сътрудничество. Стивън Хендли, който заемеше поста на Сюзън Райс по времето на Джордж Буш-младши, изказа мнение, че в същината си воденият от САЩ международен ред е под заплаха. Той пресъздаде телефонен разговор, в който президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин се споразумяват, че САЩ са заплаха, която изнася по света враждебните идеи за демокрация от Украйна до Хонконг.

Като контраст съветниците на Тръмп са нетърпеливи да се възползват от същата чупливост и комплексни отношения. Дори да се тревожат за тероризъм и враждебни държави с ядрени мощности, според тях светът се намира във вълнуващо пластелиново състояние. Ако някой се интересува накъде ще задухат външните политики на Тръмп – той пренебрегна тези подробности по време на кампанията и назначи личности с противоречиви разбирания. Онези в подкрепа на екипа на Тръмп са уверени, че ограничаването на ядрената заплаха от Иран изисква допълнителен натиск и санкции, а не отстъпки, които засилват ролята на прагматиците в режима в Техеран. Те се задушават от мисълта, че околната среда е толкова крехка, че изисква международно споразумение за климата – и наистина възхваляват американската петролна продукция като инструмент за „световен натиск”.

Що се отнася до вълните от национализъм и популизъм, те не са заплаха: в крайна сметка Доналд Тръмп спечели. Стивън Банън, главният стратег на новия американски президент, споделя, че един бунт срещу обществените норми ще възкачи на власт крайнодесните във Франция и ще доведе до свалянето на Ангела Меркел в Германия. Според Банън САЩ трябва да отменят санкциите срещу Русия, наложени след анексирането на Кримския полуостров, за да се възползват от руската помощ в усмиряването на Иран, ислямския тероризъм и дори Иран.

Пенсионираният генерал Майкъл Флин, избран за близък съветник по национална сигурност изрази свободно през 2016 г. идеите си за обединяване на усилията между САЩ и Русия срещу „общия враг”, ислямския екстремизъм. Сега, на фона на фурора, предизвикан от руската намеса в американските президентски избори, описани подробно в доклад на специалните служби на САЩ, Майкъл Флин се задоволи с дискретни забележки, че „Тръмп ще се занимае и ще преразгледа отношенията ни по света”.

Заместник на генерал Флин ще бъде Кейтлийн Макфарланд, според която свят, в който се извършват тектонични промени, създава еднократни възможности за оказване на натиск или преформулиране на политики. Там, където преди години Роналд Рейгън настояваше за човешките права в СССР, Макфарланд оспорва правото на САЩ „постоянно” да налагат „на другите как да мислят”. Според нея глобалното доверие в Доналд Тръмп ще дойде от широката национална подкрепа, след като успя (по време на предизборната кампания) да привлече огромно количество избиратели, отчуждени от политиката.

„Отборът Тръмп” залага върху утвърждаването на национализма като начин да наложи волята на САЩ над света, който може да устои на известно „извиване на ръце”. Мир чрез сила, казват те, възраждайки лозунг от времето на Рейгън. Но други държави също имат своите настоятелни народи. В отсъствието на глобални правила Доналд Тръмп може да се озове в ситуация, в която неговият популизъм, и „да направим Америка отново велика” се изправя срещу китайския национализъм примерно. И може да стане много палаво.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете