Изследване мери успехите и провалите на българските правителства (1998-2017)

За шести път ИПИ прави оценка на работата на администрацията въз основа на одитните доклади на Сметната палата на Република България.

Настоящото издание допълва предишните издания с прегледа и групирането на нови 65 одитни доклада. Така изследването обхваща всички 966 одитни доклади, публикувани от Сметната палата, които обхващат около 149 млрд. лв. бюджетни средства за периода 1998 - 2017 г.

На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии квалифицираме работата на администрацията като „успех“ или „провал“. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани“.

Обобщените резултати от прегледа и оценката на ИПИ изглеждат така:

Цялостната картина за работата на администрацията от всички 966 одитни доклада изглежда така:

• 413 случая на „провал“ (възлизащи на 77,6 млрд. лв.)
• 242 случая на „успех“ (възлизащи на 34,4 млрд. лв.)
• 311 „некласифицирани“ случая (възлизащи на 36,9 млрд. лв.)

Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2017 г. могат да се определят като „провал“.

Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.

Класификацията според бюджетите на програмите и държавните структури показва, че в „провалените“ случаи са похарчени 81% от публичните средства, а в „успешните“ - около 13%. В изследването са представени и няколко любопитни казуса за правителствени „успехи“ и „провали“.

Прегледаните 966 одитни доклада и големият брой на „провалите“ показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.

Много притеснително е, че делът на провалите не намалява през последните години. Нещо повече - данните показват ясно, че в годините на парламентарни избори, делът на провалите се увеличава.

Периодите на политическа криза в страната също имат значение за това доколко ефективно се харчи общественият ресурс. Част от новодобавените доклади анализират периода от 2014-2017 г., когато правителствата и отговорните лица за всяка програма и дейност се променят относително често. По-големите програми дори не могат да започнат и да приключат при едни и същи управляващи. В голяма част от докладите на Сметната палата ясно се вижда как това води до размиване на отговорностите и безотчетност на резултатите, въпреки че парите обикновено се харчат по план.

Основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи „провалът“ на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Основните проявления на провала са в:

Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;

• Опорочени обществени поръчки;
• Лошо управление на имуществото;
• Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;
• Неикономично харчене.

Как да се намали правителственият провал?

• Намаляване на намесата на държавата. Колкото по-малко средства събира и харчи държавата, толкова по-малко са загубите за данъкоплатците. Одитните доклади ясно показват, че в много случаи администрацията работи неефективно, неефикасно и неикономично, нито пък постига целите си.
• Прозрачност. По-голямата прозрачност на работата на администрацията ще позволи на всички заинтересовани лица да упражняват по-голям контрол върху разходваните средства и изпълнението на задачите.
• Приватизация. Огромна част от отчетените нарушения са при управлението на публичното имущество и ръководенето на държавните предприятия. Държавата не е добър собственик и не трябва да бъде такъв.
• Умни регулации - регулаторната инфлация, на която сме свидетели в последните години допринася значително за лоши, вредни, скъпи, лобистки и неефективни програми, закони и стратегии. За всяка правителствена програма трябва да се изготвя адекватна предварителна и последваща оценка на въздействието, която ясно да покаже къде, на каква цена и с какъв ефект се намесва държавата.

От седмичния бюлетин на ИПИ