Не вършим нищо незаконно, твърдят създатели на криптовалута

Кметове договориха методика за финансиране на общинските болници

Бабинден бе отбелязан на площада в Несебър

Антон Недялков: Бях пред край на кариерата

Дейвид Джеймс ексклузивно пред „Труд“: Берба е елегантен и нестандартен

Пиян шофьор на руски тир ударил полицай с щанга по главата След като си купил още алкохол за из път, криволичил и се удрял в мантинелите

ВМРО: Гърци, не сте съвсем прави за Македония!

БСП внася сигнали в прокуратурата срещу кметове от ГЕРБ и Цветан Цветанов Управляващите отрекоха с документ, че всички препоръки на ДАНС за митниците са били изпълнени

Подслониха във фургон бездомник след опит да се самоубие Митко Каковски вече има покрив след 15 години под открито небе

Башар Асад заяви, че операцията на Турция в град Африн е подкрепа за екстремистки групировки

Проектират космически Ноев ковчег и летище за ракети Варненски ученици и студенти представят идеи в два конкурса на НАСА

Катастрофа с ТИР блокира движението по пътя между Враца и Оряхово

Карнавално шествие за Бабинден в Брестник

Втори протест срещу поскъпването на водата Добричлии правят интерактивна карта на дупките от ВиК-аварии

Арх. Здравко Здравков: Законът за София ще даде ясни регламенти по отношение на застрояването Най-високите сгради ще са в източния и западния край на града, каза главният архитект на София

Как срещнах „убиеца“ на Гунди и Котков

Като дете записах езикова гимназия, както ме посъветваха моите родители. Така се наложи редовно да пътувам по маршрута Самоков – София – Правец, за да посещавам часовете по френски и английски език и в края на седмицата да се прибирам у дома. С мен пътуваше едно скромно и интелигентно момиче с очила. Винаги съм й разкривал моите футболни пристрастия към Левски. Бях будно дете, а в отбора играеха хора като Наско Сираков, Николай Тодоров – Кайзера, Дани Боримиров, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Емил Кременлиев, Пламен Николов и др. Да не ги изброявам всичките, защото едва ли има фен на Левски, който да не знае наизуст отбора, надиграл Глазгоу Рейнджърс, полуфиналист в зародиша на Шампионската лига, станал три пъти поред шампион на България от 93-а до 95-а година и направил невероятна серия без загуба срещу вечния съперник ЦСКА.

Винаги, когато говорех със страст за „синята“ идея, Антония, моята съученичка, ме поглеждаше с притеснение, а и дълго време тя не споделяше никакво мнение за футболната игра, докато един ден не ми заяви:

„Любовта ни към любимия отбор винаги може да бъде подложена на изпитание.“

Помислих си, как е възможно това твърдение, та нали ако обичаш някой, винаги си готов на всичко за него… Да, ама не, един ден Антония ми каза, че любовта към отбора Левски е донесла най-големите премеждия за семейството й. Дядо й, голям левскар, по професия шофьор, обикалял редовно Родината с камиона си, а в кабината му греели плакати на Георги Аспарухов – Гунди, Никола Котков и на други играчи от Левски.

Един ден дядо й, скромен гражданин от градчето Самоков, е преживял инцидент, който е променил всичко. Случка, която е обърнала живота му на 180 градуса. В един горещ юнски ден, по пътя София-Ботевград, край Витиня, в неговия камион се забива една кола в която се возят двама от най-обичаните родни футболисти – Гунди и Котков, а случката променя живота му. След 30-ти юни 1971 г. всичко било различно.


Много по-късно, в една студена ноемврийска вечер, го видях за първи път. Помня го сякаш беше вчера. Чакашe внучката си на автогарата в Самоков след поредната седмица на обучение в Езиковата гимназия. С очила, подпухнали очи и много тъга в сърцето, пред мен стоеше „убиецът“ на Гунди и Котков. Дядото на Антония е един човек, който цял живот е карал камион и е обичал Левски. Съдбата му обаче отредила да стане част от най-черната страница в историята на любимия му отбор, а и българския футбол като цяло. Така пред мен се появи виновникът, който се е оказал в неподходящото време на неподходящото място. „Убиецът“ на Гунди и Котков, който е закърмен с любовта си към тях от дете. Тогава разбрах, че любовта наистина може да бъде подложена на изпитание, просто съдбата трябва да реши кога това да се случи.

Текст: Eurocom.bg
Редакция: Brato.bg

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Убиецът на Гунди и Котков и шофьора на скапаната Алфа- някое препечено говедо, не шофьора на Газката.

      1. не ги знам дали са били евроатлантици… но със сигурност не са били по-умни от средностатистическия евроатлантик.

      2. След нахлуването на „демокрацията“ се появиха и интервюта с близките им , които обясняваха колко антикомунистически настроени са били Гунди и Котето и колко са ненавиждали соцвремето .

  2. Отбора имаше такова хубаво име Витоша… А сега грози и съсипва една светиня на България.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.