Как срещнах „убиеца“ на Гунди и Котков

Като дете записах езикова гимназия, както ме посъветваха моите родители. Така се наложи редовно да пътувам по маршрута Самоков – София – Правец, за да посещавам часовете по френски и английски език и в края на седмицата да се прибирам у дома. С мен пътуваше едно скромно и интелигентно момиче с очила. Винаги съм й разкривал моите футболни пристрастия към Левски. Бях будно дете, а в отбора играеха хора като Наско Сираков, Николай Тодоров – Кайзера, Дани Боримиров, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Емил Кременлиев, Пламен Николов и др. Да не ги изброявам всичките, защото едва ли има фен на Левски, който да не знае наизуст отбора, надиграл Глазгоу Рейнджърс, полуфиналист в зародиша на Шампионската лига, станал три пъти поред шампион на България от 93-а до 95-а година и направил невероятна серия без загуба срещу вечния съперник ЦСКА.

Винаги, когато говорех със страст за „синята“ идея, Антония, моята съученичка, ме поглеждаше с притеснение, а и дълго време тя не споделяше никакво мнение за футболната игра, докато един ден не ми заяви:

„Любовта ни към любимия отбор винаги може да бъде подложена на изпитание.“

Помислих си, как е възможно това твърдение, та нали ако обичаш някой, винаги си готов на всичко за него… Да, ама не, един ден Антония ми каза, че любовта към отбора Левски е донесла най-големите премеждия за семейството й. Дядо й, голям левскар, по професия шофьор, обикалял редовно Родината с камиона си, а в кабината му греели плакати на Георги Аспарухов – Гунди, Никола Котков и на други играчи от Левски.

Един ден дядо й, скромен гражданин от градчето Самоков, е преживял инцидент, който е променил всичко. Случка, която е обърнала живота му на 180 градуса. В един горещ юнски ден, по пътя София-Ботевград, край Витиня, в неговия камион се забива една кола в която се возят двама от най-обичаните родни футболисти – Гунди и Котков, а случката променя живота му. След 30-ти юни 1971 г. всичко било различно.


Много по-късно, в една студена ноемврийска вечер, го видях за първи път. Помня го сякаш беше вчера. Чакашe внучката си на автогарата в Самоков след поредната седмица на обучение в Езиковата гимназия. С очила, подпухнали очи и много тъга в сърцето, пред мен стоеше „убиецът“ на Гунди и Котков. Дядото на Антония е един човек, който цял живот е карал камион и е обичал Левски. Съдбата му обаче отредила да стане част от най-черната страница в историята на любимия му отбор, а и българския футбол като цяло. Така пред мен се появи виновникът, който се е оказал в неподходящото време на неподходящото място. „Убиецът“ на Гунди и Котков, който е закърмен с любовта си към тях от дете. Тогава разбрах, че любовта наистина може да бъде подложена на изпитание, просто съдбата трябва да реши кога това да се случи.

Текст: Eurocom.bg
Редакция: Brato.bg

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Убиецът на Гунди и Котков и шофьора на скапаната Алфа- някое препечено говедо, не шофьора на Газката.

      1. не ги знам дали са били евроатлантици… но със сигурност не са били по-умни от средностатистическия евроатлантик.

      2. След нахлуването на „демокрацията“ се появиха и интервюта с близките им , които обясняваха колко антикомунистически настроени са били Гунди и Котето и колко са ненавиждали соцвремето .

  2. Отбора имаше такова хубаво име Витоша… А сега грози и съсипва една светиня на България.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.