Румен Радев: За 1 г. армията намаля с 1000 човека, техниката остаря, нова няма

НАП търси 217 фискални инспектори Минималната заплата е 914 лв.

Решават в петък за ареста на Иванчева

Край на епохата Кастро в Куба – предизвикателствата пред новия лидер Диас-Канел (ИНФОГРАФИКА)

Братът на Меган Маркъл не е поканен на кралската сватба

Затягат мерките срещу финансирането на тероризма Намаляват прага за предплатените карти от 250 на 150 евро

Митнически служители откриха тайник зад предпазен колан на лек автомобил

Пет коли се удариха край Орлов мост

Кубинският парламент избра Мигел Диас-Канел за нов президент на страната

42% спад на чуждите инвестиции Има отлив на компании, които искат да влагат дългосрочно в икономиката

Бойко Борисов пред “Нойе Цюрхер Цайтунг”: България е ЕС, България е НАТО

Борисов и Кралев закриха Европейската младежка конференция Министърът на младежта и спорта представи първите Европейски младежки цели

190 автоджигити засякоха в Монтана за денонощие

Никълъс Кейдж се отказва от актьорството

Григор си уреди среща с Гофен

Как стои въпросът със застраховките в Хитрино

Снимки: МВР

Когато човек има имуществена полица, в нея основната клауза е за пожар

След трагедията в Хитрино се заговори и за евентуалните отговорности на застрахователите в случая. Но всичко зависи от това какво ще установят разследващите органи. Ако те констатират, че има нещо неизправно – било при фирмата, осъществяваща превозите, било при НКЖИ, т.е. железопътната инфраструктура, то обезщетенията ще се предявят към тях. Може да се разчита и на пари, отпуснати от държавата, каквото е решението на МС да предостави 10 млн. лв. допълнителни средства за преодоляване на последствията от инцидента на територията на община Хитрино на 10 декември т.г.

Но когато става дума за застраховки, предполагам със сигурност, че нито един от пострадалите не е имал такива. Когато човек има имуществена застраховка, в нея основната клауза е за пожар. Тук се включват като причини експлозии, имплозии и др. Може и да ви учуди, но в тях е включен и удар от предмет от падащ самолет, примерно. Това са рискове, за които хората масово не знаят. Друг е въпросът дали застраховател би се съгласил да сключи такава застраховка за имотите, които видяхме в Хитрино. Почти съм сигурен, че никой от тях няма да има интерес да го направи, защото тези къщи и сгради са стари, много от тях не отговарят и на изискванията на техническия контрол. Преди да се сключи застраховка, има редица въпроси, на които застрахованият трябва да отговори. Виждайки отговорите, застрахователят няма да бъде доволен от резултата – или ще откаже, или ще застрахова, но при много висока премия, която ще откаже евентуалния клиент. Тук е вече ролята на държавата, която трябва да коригира тези противоречия. На практика тя трябва да принуди собственика на всяка сграда да я ремонтира и да я поддържа в нормален вид. Тогава застрахователят няма да има никакъв проблем да я застрахова.

Това обяснение ще прозвучи на някои от пострадалите като подигравка, тъй като тези хора страдат от хронична липса на средства за обикновено преживяване, за неща от първа необходимост, камо ли за съвременни ремонти на къщите си. Но от друга страна, независимо дали човек живее в село или в град, никой не иска, ходейки по улицата, отгоре му да падат керемиди и покриви поради липса на поддръжка. Разбирам, че 200-300-400 лв. не са пари, стигащи за всичко на месец, но и положението, в което сме се докарали, вади на преден план рискове, които изобщо не са за пренебрегване. Ако разгледаме сградите в Хитрино, прави впечатление тяхната амортизираност, а ремонти на електрическите инсталации май не са правени, откакто са построени. Дори да допуснем, че е имало желание от страна на част от хората в селото да си направят застраховка, едва ли някой им е предложил нещо изгодно за тях поради посочените причини. Това е положението – стари, амортизирани постройки, износен жилищен фонд, демотивирани застрахователи. Никой не иска да застрахова нещо, което е технически неизправно. Ако пък го застрахова, при положение че имотът отговаря що-годе на някакви технически изисквания, то ще е на съвсем занижена цена, при годишна вноска от 20-30 лв., примерно. Ако такива хора са можели да отделят тези пари, но не са го направили, сега ще им се наложи да намерят между 300 и 600 лв., за да си потърсят правата по съдебен път от съответната компания, виновна за трагедията. Пък този процес може да отнеме 3-4-6-10 г. до излизане на решението.

Фирмата, която се окаже виновна, предполага се, има съответната застраховка, известна като общо гражданска отговорност. Но по коя полица ще бъде платена щетата, ще каже прокуратурата. Тогава компанията ще каже, че ще разгледа всяка постъпила молба или жалба за застрахователно събитие. Т.е. групови дела няма да има, а всеки пострадал поотделно ще трябва да се погрижи за своя интерес, но чак когато се установи чия е вината. Тогава хората ще могат да разчитат някога във времето на някакво обезщетение, а ако не са съгласни с размера му – водят дела. В началото на този омагьосан кръг стои държавата. А тя е абдикирала от много от функциите си. Държавата е тази, която трябва да намери механизма, чрез който амортизираните имоти да станат годни за безопасно използване и за застраховане. Но в този си вид тези сгради просто не могат да бъдат застраховани. Точно оттук идва големият проблем. Предполагаме, хипотетично, че част от жертвите на трагедията и сериозно пострадалите имат застраховка “Живот”. Отново се връщаме на цифрите в офертите – с 300 лв. доход на месец примерно пак не е изгодно на застрахователя да те защити. Реално не си представям, че тези хора имат застраховка “Живот”, за съжаление.

 

* Авторът е финансист, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.

БГНЕС

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.