На изборите за следващ европарламент партиите от управляващата коалиция ще се разделят

Защо посланията на БСП не стигат до хората? Готова ли е партията за местните избори и за вота за следващ европарламент? Какви са амбициите на ръководството на „Позитано“ 20 за предстоящите догодина избори? На тези въпроси отговаря председателят на Градския съвет на БСП в София Калоян Паргов. Питаме го и за профила на червения кандидат за кмет на столицата, както и за проблемите с детските градини.

- Г-н Паргов, преди дни социологическо проучване на АФИС показа, че резултатите на БСП и ГЕРБ са почти изравнени. Вярвате ли на тези данни?

- Не можем да разчитаме стопроцентово на подобни проучвания. Те обаче ни показват дали вървим в правилната посока или някъде бъркаме. Но тенденцията от парламентарните избори през 2017 г. досега, за съжаление, се запазва – т.е. БСП задържа доверието на нивото на спечеленото на парламентарните избори, но разликата с ГЕРБ е между 2 и 5%. Данните от АФИС показват, че ако има предсрочни избори, резултатът е неясен, тъй като сме в изравнени позиции.

- Обсъждате ли в партията как да разширите подкрепата за БСП?

- Този разговор вече е започнал. В началото на годината си пожелахме БСП да започне да расте и да задмине ГЕРБ. Така както го прави в Гърция „Нова демокрация“ със СИРИЗА. Там тенденцията е при предсрочни избори „Нова демокрация“ да ги спечели и да свали СИРИЗА от власт. Това е и нашата цел. Въпросът е дали ще можем да я постигнем. През втората половина от годината сме заложили на изграждането на алтернативни политики, чрез които да покажем на хората БСП „за“ какво е, а не само да участваме в чужди игри и мачове, да подкрепяме едно или друго решение на управляващите. Без значение дали идва от Каракачанов, Симеонов, или от ГЕРБ.

- Как ще увеличите подкрепата за БСП след като се самоизолирахте и непрекъснато демонстрирате самодостатъчност? Вие на практика нямате партньори.

- Въпросът за стратегическото партньорство е ключов по пътя към властта. Това е въпрос, който ние си задаваме и си даваме сметка, че на този етап изглеждаме в изолация. Вариантите са няколко. Единият е да търсим споразумения на базата на компромиси, но дали ще получим подкрепа в партията и от хората е друг въпрос. Вторият вариант е ние самите ясно да поставим нашите политики и цели (това, за което се борим) и на тази основа да търсим съмишленици.

- В повечето европейски държави патриотични и националистически формации печелят привърженици. Обсъждали ли сте варианти за партньорство с партии от този спектър?

- Партньорство по определени политики, които са в полза на България, да. Но когато говорим за цялостен модел на управление, нещата стоят различно. Още на изборите за следващ европарламент всички проевропейски партии и националистическите ще се разделят. Тогава ситуацията ще бъде много интересна, ако това правителство още управлява – ще наблюдаваме как Борисов е в коалиция с националисти, а в предизборната кампания той и партньорите му ще говорят различни неща. Не зная как ще гледат на това неговите партньори от Европа. За БСП едно е сигурно – че е проевропейска партия, а не антиевропейска, независимо от мантрата, която допуснахме да наложи опонента ни по време на кампанията през 2017 г. Това е една от грешките ни.

- Имате предвид изказването: „Демокрацията ни отне много“.

- Не само него. Те бяха няколко поред. А БСП е една от най-европейските партии, които имат съществен принос за влизането ни в ЕС.

- Сергей Станишев дали мисли същото след позицията на БСП срещу Истанбулската конвенция?

- Не е Истанбулската конвенция нещото, което може да обедини Европа и което олицетворява проевропейската политика. Основата на обединението на Европа в този вид е нещо друго, което БСП носи в своята история – това е антифашистката съпротива, борбата срещу кафявата чума, която накара европейските народи да направят това обединение, за да не се повтори никога повече случилото се в периода 1941-1945 г. Истанбулската конвенция е един елемент от еволюцията и развитието на отношенията в обществото. Конвенцията носи много противоречия и спорове.

- Ще ви върна към темата за разширяването на подкрепата за БСП. Кажете, кои са възможните ви потенциални партньори.

- Всички партии, които биха подкрепяли и изпълнявали програмата на БСП – доста твърда позиция, която от сегашна гледна точка изглежда неосъществима. По-важното е не ние да ги търсим, а те нас да търсят и да искат да управляват с нас, да изпълняват програмата, която сме заложили. Изпихме доста горчиви чаши, водейки се по чужди програми и интереси.

- Докъде стигнаха разговорите ви с АБВ?

- Разговори с АБВ, за съжаление, няма. Не веднъж съм къзвал, че този, който умее да обединява, той ще спечели. Този, който разединява, той винаги губи. АБВ стои в лявото пространство, без значение, че в това пространство доминантата е БСП. Смяната на лидерството в АБВ отваря определени въпроси за размисъл от типа: На едни предстоящи избори ние можем ли да си партнираме с АБВ, или по-скоро ще си пречим, от което ще загуби лявото? На този етап националното ръководство на БСП няма решение, няма разбиране в посока по-задълбочени разговори в АБВ.

- Обществото очаква повече социални послания от БСП, а партията ви се занимава с други въпроси.

- След като правителството направи една година управление, ние имахме отчет за дейността на групата в парламента, която беше доста активна през това време. Ще ви припомня част от законопроектите ни – през юни 2017 г. предложихме да се актуализират пенсиите към 2013 г., като първи етап. За последно такава актуализация е правена към 2008 г. Ами предложенията ни за защита на майките и майчинството, за хората в неравностойно положение и т.н. За съжаление, фокусът на обществото е върху един или друг скандал - дали е „суджукгейт“, дали е „кумгейт“, дали е „ЦУМгейт“, дали е някоя по-ефектна сапунка, която се развива и отмества вниманието от реалните проблеми. Наша грешка е, че често влизаме в подобни сценарии. В политиката не винаги е най-важно какво си направил, какво си казал, а какво усещане си оставил у хората. Много пъти сме правили доста неща докато сме били в управлението, а накрая хората са имали различно усещане и то се е отразявало негативно върху един или друг изборен резултат.

- Предстои да представите програма на БСП, която нарекохте алтернативна. Кое е алтернативното в нея?

- Приоритетите, на които трябва да заложим, са три – доходи и жизнен стандарт, образование и здравеопазване. Много пъти са ни упреквали, че се разпиляваме, че липсва фокус и никой не може да запомни предлаганото от нас. Доходите и жизненият стандарт бяха тема в предизборната програма на много партии през 2017 г. Всички се надпреварваха да раздават по-високи пенсии и заплати. Доходите и жизненият стандарт са свързани с една друга наша тема – за икономиката. Защото би трябвало да се генерират повече приходи в бюджета, от които да има повече средства за преразпределяне. Темата е свързана и с по-активното участие на държавата във формирането на БВП. В момента това участие е снижено до 10%, а при западните ни партньори стига до 40%. Държавата би следвало да се превърне в пазарен играч и да излезе от ролята на статичен наблюдател. Иначе казано – повече държава в икономиката.

- Имате ли вече яснота кои ще издигате за евродепутати и не е ли време да има критерии, по които да бъдат избирани, освен заради партийни заслуги?

- Критерии винаги е имало. Сред тях са тези за активност, популярност, обществена дейност. Много желаещи, може би, ще се появят – хора, които смятат, че могат да бъдат полезни в това си качество. Тепърва разговорът предстои. Следващия месец ще зададем тон на дискусията по темата в София на кръгла маса с участието на наши български евродепутати. Разговорът ще бъде около предложенията на ПЕС, това какви са техните виждания за развитието на Европа и какво е мястото на България с оглед защита на националните интереси.

- Колко депутати в следващия Европарламент в Брюксел биха били успех за БСП?

- И един повече би било успех.

- Няма как да не си поговорим и за предстоящите местни избори, където БСП на практика след последните изчезна от картата на България.

- Така се случи през 2015 година и се надяваме, че през 2019-а Галиче няма да бъде нарицателно за местните избори. Давам пример със София, където с 90% сгрешени протоколи, по изказването на изтъкнатия изборен експерт проф. Михаил Константинов, се претендира за честни и прозрачни избори.

- Имате ли профил на следващия кандидат на БСП за кмет на София?

- Вече обявих условно стратегията за местните избори. Направих го още миналата година на обща среща със софийския актив в присъствието на Корнелия Нинова. Търсим софийския Румен Радев. Тогава се започнаха спекулации с имената на Георги Свиленски, Елена Йончева и други. Идеята е, че търсим профил на доказал се мениджър с успехи в кариерата му досега. За предпочитане е да бъде архитект, защото има какво да се желае в градоустройството на София, или инженер-строител, имайки предвид неуспехите на „Дондуков“ и други подобни обекти, за които е очевидно, че кметът трябва да бъде наясно с инфраструктурата и с градоустройството.

- Мъж или жена?

- Едва ли половият признак ще бъде водещ, по-скоро качествата на кандидата са важни, защото хората ще гледат биографии, излъчване и поведение.

- След като стана въпрос за проблемите на София, какво толкова ви пречи Бронзовата къща, че поисках­те даже 2 оставки заради нея?

- Бронзовата къща предизвика доста дискусии, когато се появи като предложение за изграждане като символ на българското председателство на Съвета на ЕС и следващото – австрийското. Това, което ни притеснява е, че всичко стана много набързо, някак си лобистко, без нужните технически и други подготовки. Стана ясно, че вместо Бронзовата къща да се изгради за един месец, ние не можем да я изградим вече 6 месеца - на фона на преминаващото вече европредседателство. Някой трябва да поеме отговорност за това, че подведе Общинския съвет и обществото. Да Ви припомня, че представители на управляващите, начело с Малина Едрева катоРаймонда Диен обикаляха студия и ни убеждаваха какво достижение е тази къща. Тогава се въздържахме от подкрепа и предложихме след изтичането на една година – периодът, в който къщата трябва да стои там, да се направи конкурс, тъй като стана ясно, че това ще се прави без конкурс, някак заобикаляйки закона. Самият Пламен Деянов(автор на проекта) сподели в интервю, че е подучен от общината как да заобиколи законовите процедури и да се избегне конкурс. Това е скандално и за него трябва да се носи отговорност.

- Колко ни струва Бронзовата къща?

- На столичния общински съвет струва над 95 000 лева уж като укрепване, без да са ясни разходите по осветление и охрана, които също общината трябва да поеме. За какъв период от време не е ясно, защото е очевидно, че не можем да я изградим за 6 месеца, да стои 6 месеца и след това да я премахнем. Сравнение ще направя с мавзолея, който беше на това място се изгради за 3 дни от целокупния български народ, а след това разрушен за 6 дни от инж. Евгени Бакарджиев, а ние 6 месеца не можем да изградим една къща.

- Защо отново столичният общински съвет променя правилата за детски градини? Питам за тях, защото това е един от най-големите проблеми на младите семейства в София.

- Сагата с детските градини тече вече 10 години. Проблемът се прехвърли и върху първи клас, което е свързано най-вече с личните предпочитания на родителите, това създава дисбаланс в София. Едни училища и детски градини станаха по-предпочитани, за сметка на други. С промяната в наредбата от преди няколко месеца, се въведе ред и порядък по местоживеене, свързан с райониране. Когато говорим за детски градини, въпросът е свързан със строителство на нови такива, за да се избегне струпването и нарушаването на наредба в здравеопазването, която указва на едно дете колко пространство се полага. В Общинския съвет водихме дебат по темата, в който някой си затваряше очите. Ако трябва на 4 кв.м да има едно дете, ние в това пространство имаме по 2-3. Имаме нужда от нови детски заведения, които да разтоварят съществуващите. По отношение на първи клас наредбата предстои да бъде коригирана с оглед на частни случаи, които се появиха като проблеми.Тепърва тази система ще започне да се нагажда като правила.

Нашият гост

Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. Завършил е Втора английска гимназия. Висшето си образование получава в УНСС със специалност международни отношения. Магистър е по европейска интеграция. Асистент е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Член е на Изпълнителното бюро на НС на БСП, председател на Градския съвет на БСП в София и на общинските съветници от групата на БСП Лява България в Столичния общински съвет.