Ивайло Калфин: Стратегическите решения в България се взимат само отвън или под чужд натиск

Експерт: Брекзит без споразумение няма да се отрази съществено у нас

Милиони пароли изтекоха в мрежата – вижте дали сте засегнати

Анкара заяви, че ще защитава „турското малцинство“ в Западна Тракия

ЕК призова Лондон да проведе евровот Найджъл Фарадж вече готви предизборна кампания

Макрон проведе втора среща от дебата за „жълтите жилетки“

Никълъс Холт ще играе Толкин в биографичния филм за писателя

Тръмп прие пратеника на Пхенян

10 години затвор за турски съдия с награда за човешки права от Европарламента

Китай предложил да увеличи внoса от САЩ до обем от 1 трлн. долара

Откриха труп на възрастна жена във Враца

Сириец държал мрежа за плащания на терористи у нас (обзор) 43-ма арестувани за участие в древната система за парични трансфери “хавала”

Берлускони се кандидатира за ЕП

Една трета от работещите у нас получават месечни бонуси

В Казанлък отбелязаха 130-тата годишнина на 23-и пехотен Шипченски полк

Каменоделци си мерят длетата в „Етъра“ Майсторска надпревара на Международния панаир по занаяти край Габрово

ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти се провежда в Етнографски музей на открито “Етър” край Габрово. Снимки: ЕМО “Етър”

 

Каменоделството е занаятът, избран за Майсторската надпревара по време на ХVI Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито “Етър” в Габрово от 6 до 9 септември.

Самата надпревара започва още на 5 септември и в нея са одобрени за участие десет каменоделци, между които и две жени.

Занаятът каменоделството е свързан със строителството на чешми, което в българските земи през Възраждането достига своя връх.

За Габрово – възрожденски град в планината, чешмите са необходимост, знак на обществено положение, украса и спомен за лица и събития. Една чешма, минала през перипетии и намерила пристан в “Етъра”, пази спомена за бурни събития и достойни българи – чешмата на Пецата хаджи Христов Рачков. За нея се казва: “Който пие от чешмата на Пецата хаджи Рачков, прави поклони пред християнската вяра и саможертвата на поборниците за свобода”.

Бащата на Пецата-Хаджи Христо Рачков е богат габровски търговец и дарител, участник в Гръцката завера от 1821 г. Разкрит от турците, за да не изгуби имота си, се самоубива.

Наследява го синът му Петър хаджи Христов Рачков -Пецата, който е съратник на Левски, щедър дарител и ревностен християнин, един от основателите на манастира “Св. Благовещение” в Габрово. В края на живота си благодетелят изпада в нужда и неговите кредитори продават имотите му, намирали се в днешната централна градска част – района на пазара и помощното училище.

Чешмата, която Пецата хаджи Христов строи в 1843 г., е в памет на баща му хаджи Христо, както и в признателност към загиналите във Велчовата завера (1834 г.) патриоти. Тя е оградна, изработена от пясъчник и се е намирала в хана му. Отличаваща се с богата символна украса, тя е уникална с каменното изображение – икона на св. Троица.

Чешмата демонстрира високото самочувствие и християнско самосъзнание на габровския първенец. Висока почти 3 метра, изпъстрена с изображения и орнаменти, тя е недотам изящно скулптурирана. Лицевата страна е направена от два каменни блока, поставени един над друг, а гърбът е зидария от обработени дялани камъни. Над плочите и зидарията има поставена легнала трета плоча, образуваща профилиран корниз от трите страни на чешмата. Лицето е разчленено от три издълбани ниши с полукръгли арки, средната от които – по-широка. На 2 метра от земята е изсечена иконата “Св. Троица” – главен мотив на чешмата. От двете страни над нея са изобразени слънцето, луната и кръстове. Над средната арка е направен още един кръст, над и около който, непосредствено под корниза, е надписа, гласящ: “В слава на Света Троица в лето 1843 юни направи тая чешма Петър х. Христов”.

Чучурите са уникални не по-малко от каменната пластика. Те са три – един по-голям в средата и два малки в страничните ниши. Отлети са от мед, с дръжки, които в горната си част се свързват с допълнително гравирани след отливането части с изобразени короновани двуглави орли. В периода на Възраждането двуглавият орел е символ както на Русия, така и на Цариградската патриаршия. Християнският характер на изображението допълнително е подсилен с кръст върху голямата корона, увенчаваща двете коронованите глави на орлите.

Коритото е с изобразени два полуизправени лъва застанали един срещу друг, а между тях обградена с разлистени извити клонки е 8-листна розета.

Чешмата е показателна за възможностите и стремленията на собственика си. Богатството на поръчителя личи както от размерите й и трите чучура, така и от явното незачитане на поробителите. Християнското вероизповедание е демонстрирано чрез кръстовете и иконата на св. Троица, а поборническото непокорство и стремеж съм свобода – чрез изправените лъвове. Двуглавите орли с корони и кръст над тях подсилват това смислово. Но това не е достатъчно на собственика. Слагайки ги на чешма, където всеки се навежда, за да напълни съдовете си, Пецата хаджи Христов “принуждава” отишлият за вода да се поклони пред християнската вяра, саможертвата на поборниците за свобода от Велчовата завера и паметта на баща му.

През 1850 г. Пецата хаджи Христов загубва състоянието си и големия двор с хан е разделен на части и разпродаден от кредиторите му. Ханът е купен от габровския търговец Иван Радославов, но след Първата световна война негов собственик става търговецът на вино Стефан Сираков. Той построява красива къща с кръчма и склад за вино, а в неговия двор попаднала все още запазената голямата чешма на Пецата хаджи Христов.

Градоустройствените решения и централното водоснабдяване на града в средата на ХХ в. правят ненужни много от старите чешми в Габрово, вкл. и на тази. Неподдържани и пресъхнали те пречат на новото улично регулиране и строителство, особено в центъра на града.

В началото на 60-те години започва изграждането на етнографския музей “Етър”, който представя един балкански възрожденски град в миниатюр. А какъв град и възраждане без характерните чешми? Така чешмата на Пецата хаджи Христов е пренесена заедно с още няколко нейни посестрими от съседните къщи в строящия се музей. Експонирана в началото на музея срещу входа на Балканската талпена къща, представяща възрожденска механа, чешмата на Пецата хаджи Христов и днес дарява хлад и живителна вода на всеки навел се към чучурите й.

 

* Румяна Денчева e уредник в ЕМО “Етър”. Неин научен доклад за габровските чешми до края на ХІХ в. е публикуван в сборник “Известия” на РИМ – Габрово. т. ІІ, 2014 г. Тази статия се различава значително от доклада, а оригиналното й заглавие е “За одисеята на една “Етър”-ска чешма”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.