Новината за загиналото 14-годишно момче от Варна (скочило, паднало, хвърлено...?!) предизвика реакции със смесени чувства. Несправедливостта от загубата на деца съвсем естествено ни изпълва с дълбока скръб. След това обаче идва гневът... От начина, по който момчето е стигнало до нелепата си преждевременна смърт. Наркотици... После ни застига и тревогата... дали няма да се случи и на моето дете. И всичко това продължава, докато продължава да е актуална и новината за поредния тежък случай. После идва онова егоистично самоуспокоение, когато не ти се иска да го кажеш на глас, но все пак си мислиш - добре, че не беше моето... Имаме ли истинско основание обаче да бъдем спокойни? Възможно е, но трябва да се погрижим за това!

Знаем ли как да предпазим децата си? Очаква ли се от тях да се предпазват сами? Можем ли да ги научим? Можем ли да се научим?

В този тийнейджърски, сладко-горчив период от своето израстване младият човек се сблъсква с много промени, свързани с развитието както в емоционален, така и във физически план. В стремежа си към независимост развиващата се личност е сякаш в капан - иска да гребе с пълни шепи от свободата и да практикува правото си на избор, точно както правят възрастните. Но в същото време не е готов да понесе последствията от този избор, защото безгрижният привкус на детството все още витае там някъде. Това създава силни противоречия, водещи до бунт, гняв, зад които често се крият страх и безпомощност. Понякога, маскиран зад всичко това, остава незабелязан и зовът за помощ на обърканата душа.

Много често в тази борба за независимост и търсене на себе си тийнейджърът е склонен към рисково поведение и експериментиране, което може да включва и употреба на алкохол и психоактивни вещества. С нарастването на усещането му за самостоятелност той се откъсва все по-осезаемо от родителите си, бунтарски демонстрирайки принадлежност към групата от връстници. Това автоматично го поставя в ситуация на предизвикателство - как да се впише? „Най-популярният в училище пуши марихуана, може би и мен ще забележат, ако също започна да го правя?” Оттук следващите крачки не са много трудни. Достъпността на веществата и неадекватната информираност за последствията от тях съкращават значително пътя от идеята и любопитството до реалната употреба.

Експериментирането е част от нормалния ход на израстване на тийнейджъра, което не означава, че всяка употреба е зависимост. Някои деца остават само с еднократния опит. Други могат да прибегнат към редовно бягство от скуката чрез доставяне на моментното удоволствие. Тук обаче възниква въпросът как за едни е възможно да задоволят своите потребности чрез занимания като рисуване, спорт, кино и т.н. и какво подтиква други към избора на този погубващ опит за бягство от реалността. Отговорът не е еднозначен. Отговорът е сложен и много дълбок. И тук спорът дали средата, в която тийнейджърът попада, е виновна може само да ни накара да си задаваме все повече въпроси, чиито отговори остават недостъпни на повърхността. Проблемът е ,че родителите често изчерпат въпросите към себе си с обяснението „попадна в лоша компания”. Вдигат ръце и абдикират от отговорност, без да се опитат да разберат, а защо то си е избрало такива приятели.

Изброените причини не са за подценяване, те са само върхът на айсберга. Под повърхността може да се крият дълбоки усещания за емоционална празнота, за липса на признание и любов, чиито корени са много по-дълбоки и датиращи назад във времето. Оттук алкохолът и психоактивните вещества включват лесен и бърз, но пагубен механизъм за справяне.

Едно от не напълно осъзнатите изкушения на алкохола се крие в неговото въздействие. Промяната във възприятията, което те кара да се чувстваш по-уверен и освободен, прави „чудеса”. Можеш да станеш да поканиш момиче на танц, да пееш с пълно гърло, да се заявяваш, да демонстрираш самочувствие, без да се притесняваш как ще те възприемат другите. Това прави субстанциите особено привлекателни за тийнейджърите, тъй като тази възраст така или иначе минава под знака на неувереността и тревожността. Задръжките падат, а заедно с тях пада и отговорността. Този пряк път към краткосрочното щастие всъщност води до тежки последствия в дългосрочен план, за които малко тийнейджъри успяват да си дадат сметка без помощ отвън.

Как да помогнем

В такива ситуации е важно да се стремим да разберем, или по-скоро да усетим какви причини може да се крият зад подобна употреба. Да се научим как да разпознаваме знаците, които говорят за това. Като родители преди всичко е добре да проявяваме заинтересованост към темите и заниманията, които вълнуват детето ни. Знаем ли с кого излиза, знаем ли какво прави и къде ходи. Да, това не е лесно предвид независимостта, към която се стреми тийнейджърът, но са важни въпроси, които е добре да ни държат отговорни. И когато 14-годишното ни дете е на дискотека и се прибира в 5 сутринта, да се запитаме редно ли е това да се случва.

Важно е бъдем чувствителни към езика на неговото тяло, тъй като спокойните и ефективните разговори може да се окажат нелесни в тази възраст. Да покажем готовност за приемане на нестабилните настроения, но и да сме внимателни към промените на навиците. Първата стъпка, която трябва да направим, ако сме разбрали, че детето ни употребява алкохол или дрога, е да запазим спокойствие и да се опитаме да разговаряме с него. Изглежда невъзможна задача, защото трябва да се въздържаме от обвинения. Но това е пътят, по който можем да стигнем до детето, до неговия емоционален свят и да се надяваме да ни позволи да му помогнем. Ако не му засвидетелстваме своята подкрепа, ако се оставим на гнева си и бъдем нападателни, то това ни гарантира още по-голямо отдалечаване от тийнейджъра. Следващите крачки задължително налагат да се потърси специалист за по-нататъшни адекватни мерки и действия.

Един от основните проблеми на нашето общество е недоверието в превенцията, която в тази сфера се оказва ключова.

Знаем ли как да предпазим децата си? Очаква ли се от тях да се предпазват сами?

Масово мерки се вземат в самата тийнейджърска възраст, но често тогава се оказва късно. Много вероятно е тийнейджърът вече да е възприел погрешни убеждения относно употребата на алкохол или дрога и ефекта от тях, които трудно биха могли да бъдат променени. Именно в това се състои идеята за превенция, която трябва да започне много по-рано. Тук отговорността би трябвало да се поеме както семейството, така и от училището, където на практика детето прекарва по-голямата част от своя активен ден. От една страна, семейството е мястото, където детето трябва да се чувства спокойно и сигурно, да споделя. От друга, училището е онази среда, в която детето може да получи адекватна информация чрез тематично разработени часове от специалисти. Тоест на едното място получаваш сигурност, на другото информираност. По този начин се осигурява всеобхватен подход към проблема.

Каква е нашата роля като родители? Първата ни задача е да създадем подкрепяща среда, в която детето може свободно и без притеснения да обсъжда темите, свързани с употребата на алкохол и наркотици. Можем да го поощрим да задава въпроси и да покажем готовност да откликнем, вместо да търси отговорите в интернет или от свои връстници с „опит”. За да не изглеждаме обичайно назидателни, би било добре да не преувеличаваме фактите, свързани с дрогата. Единственото, което ще постигнем с това, е да отблъснем детето. Нашата задача е да бъдем адекватно информирани по темата и да проявим търпение и разбиране към подрастващия. Личният пример също не е за подценяване.

Все по-достъпни и в България стават събития под формата на семинари или беседи, засягащи тези проблеми. Което ни дава възможност да добием компетентност и по въпроси, свързани с грижата за нашия психичен комфорт. Защото динамиката на нашето всекидневие ни е отнело почти изцяло времето за ефективните и здравословни начини за справяне с напрежението. А високите нива на стрес са една от причините да се посегне към нещо бързо разтоварващо. Затова е полезно да си припомним и да научим и децата си как да намират удоволствията от живота и без помощта на субстанции. Когато това е трудно, психологът е онзи специалист, който може да даде различни насоки за постигане на удовлетворение от самия себе си. Да, не можем да оправим света, да премахнем дилърите, да спрем производството на алкохол и разпространението на наркотици. Но можем да го направим вкъщи, за нашето дете!

* Авторките са основателки на Пространство за психологическо развитие "Себепознание"