Бърз влак от София за Свиленград престоя в гара Искър заради повреда в скоростомера на локомотива

Кифла или кроасан? Респект или уважение… Прости сме като кифли понякога

Ангел Джамбазки влиза в битката за София със заявка да премахне гетата

Километрични опашки на „Капитан Андреево“ към Турция

Да живеят печените чушки

Ренета Инджова: Скандалът с руска намеса и шпионаж у нас е постановка

Волубилис – сърцето на древен Рим в Мароко

Адвокат Марковски: При умишлено убийство не трябва да има съкратено съдебно следствие

Алисия, Павел и Венци Венц и Любо Киров на една сцена Представиха музикалната платформа Tidal, която навлиза в България

Цветанов: Хората от обкръжението на Борисов му казват това, което иска да чуе Премиерът ме попита дали ще правя политически проекти, заяви бившият зам.-председател на ГЕРБ

Застраховки вървят ръка за ръка с ипотечния кредит Отказват плащане, ако скриете заболяване

Силвия Великова: Оставам в БНР, няма да се откажа сама от работата си Усещането "да си задраскан", е ужасно, заяви журналистката

Кражби на скъпи играчки от магазин в столичен мол, участва и дете

Платиха 700 000 евро за най-скъпото ново Bentley Цената на модела Flying Spur First Edition скочи над три пъти в търг на Елтън Джон

Пасторът на Джок Полфрийман: Има право на втори шанс, защото ясно осъзнава какво се е случило Не очакваше да бъде пуснат на свобода, беше отчаян, заяви пастор Иводор Ковачев

Капитан на кораб громи на ринга в кикбокса Наскоро Стоян Копривленски стана претендент за световна титла

Засега спортът има приорите в кариерата на Стоян Копривленски (вляво).

Хората виждат само върха на айсберга, а нямат представа колко е трудно, казва боецът

kik2Кикбоксът ме избра, а не аз него – казва Стоян Копривленски, който наскоро спечели претендентския турнир за световната титла при професионалистите.

На галавечер в Холандия 23-годишният боец бе безапелационен – записа две победи за около час, за да ликува в най-престижната верига на планетата „Глори“.

За „загрявка“ бургазлията нокаутира още в първия рунд бразилеца Юрк, а после се справи и с големия фаворит Тиджани Безтати (Мароко), който не познаваше поражение до момента.

Всъщност 2017-а се оказва доста успешна за младия талант. През пролетта той покорява за първи път и световния връх на муай-тай при аматьорите след тридневна битка.

„Много бях щастлив, защото сбъднах една от детските си мечти – казва шампионът. – Участвах за шести път на световно първенство, но досега титлата все ми се изплъзваше – оставах втори, трети.”

Копривленски получава наставления от Майк Пасение (вляво) по време на галавчерта в Холандия, която спечели безапелационно и стана претендент за световна титла при професионалистите.
Копривленски получава наставления от Майк Пасение (вляво) по време на галавчерта в Холандия, която спечели безапелационно и стана претендент за световна титла при професионалистите.

Преди обаче да се захване с бойни спортове Копривленски тренира 5 години футбол. Но бил слабичък и искал да заякне, без да има никакви амбиции да става шампион. Идеята била подкрепена от баща му, но не и от женската част на семейстото. „Баба ми все казваше: „Хайде, не дойде ли време да се откажеш“ – разкрива боецът. – Но апетитът идва с яденето. Аз се чувствах много комфортно на ринга и изобщо не исках да спирам. А когато дойдоха успехите близките ми бяха безумно щастливи. Те станаха и най-голямата ми мотивация да продължа.“

И както всеки голям спортист Копривленски също има период, в който мисли за отказване. Перспективата да се занимава с кикбокс в България не му дава особено голяма финансова сигурност. Приятел обаче с бизнес в Холандия го свързва с едно от светилата в кикбокса Майк Пасение. Още от първия лагер треньорът забелязва качествата на българина, предлага му професионален договор и Копривленски става част от най-престижната школа в света „Майк Джим“.

„Разликата в подготовката е от тук до небето – споделя шампионът. – В България работя само с един треньор, а там с петима. У нас разполагам и с един спаринг партньор, а в Холандия са 20. Несравнимо е!“

Макар че момчето от Бургас дължи изключително много на първия си наставник Димитър Топалов, който го формира и като личност, в Страната на лалетата той получава много и от Майк Пасение.

Шампионът след поредния триумф на раменете на двама от най-добрите си приятели – Любен Стефанов (вдясно), който е и негов агент, и Ренат Мехмедов, свързал го с Майк Пасение.
Шампионът след поредния триумф на раменете на двама от най-добрите си приятели – Любен Стефанов (вдясно), който е и негов агент, и Ренат Мехмедов, свързал го с Майк Пасение.

„Състезателите си Майк рядко поощрява, а критиката му е градивна – разкрива Копривленски, с прякор Снайпера. – И винаги изисква да излизаш на ринга на 100 процента.“

А прозвището боецът получава не случайо, а заради изключително точните си удари. Завидната си форма обаче дължи и на неуморните тренировки съчетани със строг режим на хранене и спане. Всяка сутрин става в 6 ч, а час по-късно вече е в залата. Следват минимум 2 часа на усърдни занимания, а следобяд сценарият се повтаря.

„Много се работи върху експлозивността, бързината и силата на удара – споделя Стоян. – Всеки един мускул е важно добре да е развит. Дори този на врата, за да може да издържаш на големите удари.“
А в менюто на състезателя преобладават чистото месо, плодовете и зеленчуците, както и млечните продукти.

И въпреки че, спортът изисква много лишения, по пътя на Стоян върви и неговият 14-годишен брат Мартин. В деня, в който баткото печели претендентския турнир в Холандия, тинейджърът триумфира на първото си републиканско по мауй-тай.

„Той стана шампион по обяд – казва Копривленски. – Чухме се, поздравих го. А неговият успех ми даде допълнителен стимул. Часове по-късно аз също станах станах първи в Холандия!”

kik6Сега сърцето на Стоян е изцяло отдадено на спорта, а с убедителните си изяви на ринга извън България има и финансова стабилност. Независимо от това момчето не е загърбило и образованието си. В момента завършва Военоморското училище със специалност корабоводач, т.е. в бъдеще ще може да управлява кораб.

„Засега съм се качвал само на малки корабчета, а на големи – тепърва ми предстои – казва с усмивка Копривленски. – Доста е трудно да съчетаваш образованието и спорта, тъй като съм постоянно по лагери или състезания. Но успявам. Отстрани изглежда сякаш всичко е много лесно. Хората виждат само върха на айсберга, но не знаят колко усилия ми струва, за да стигна дотук. Но съм щастлив от победите си, рингът ме е грабнал, а за момента спортът е моя начин на живот!”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. И тоя ще стане класна мутра,дето ще тормози хората!!!!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.