Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Йорданка Фандъкова: Васил Левски положи най-здравите основи на нашето историческо пробуждане

Как съдийка, командирована от Лозан Панов от Пещера в София, реши дело в негова полза

Вежди Рашидов се поклони пред паметта на Васил Левски

Тръмп се присмя на Опра Уинфри US лидерът зове тв водещата да се кандидатира за президент

Спас Гърневски: Фаловете на Валери Жаблянов са три и трябва да получи червен картон

Спас Русев: Надявам се на трофей още тази година

Капитан пилигрим откри вътрешна хармония по пътя „Ел Камино“ Делникът на моряци и поклонници си прилича, твърди Валентин Енчев, шеф на “Морска администрация” - Варна

Капитан Енчев е запечатал финала на пътуването си на нос Финистера - една от най-западните точки на Стария континент, граничеща с Атлантическия океан. В миналото европейците са считали, че на това място е края на земята.

Магията на най-стария европейски културен маршрут – пътят “Ел Камино”, завладява все повече българи. Още от Средновековието бедни и богати, здрави и недъгави поклонници търсят решение на проблем или вътрешен покой, вървейки из дебрите на Испания. Крайната цел е гробът на Св. Яков в Сантяго де Компостела – едно от трите главни места за поклонение в християнския свят редом с Божи гроб и Рим. След това мнозина продължават и до нос Финистера на Атлантика, смятан в древността за края на света. Много са маршрутите, прокарани в миналото до заветната точка от европейски монарси. Който и да хванеш обаче, пътят те завладява и те води, казва един от горещите привърженици на “Ел Камино” – директорът на “Морска администрация”-Варна, кап. Валентин Енчев. През последните 2 г. той е извървял две от трасетата до Сантяго де Компостела – по-късото португалско и класическото, което е цели 800 км и води началото си от малкото френско погранично селце Сен Жан Пиер дьо Пор. През Пиринеите и няколко испански области маркираната през 1980 г. от свещеник пътека отвежда поклонниците до Сантяго.

За да си покорил “Ел Камино”, трябва да си минал с велосипед или на кон поне 200 км или да вървиш пеша поне 100. Варненецът обаче прекосил сам с раница на гърба целия класически маршрут през юни 2016 г. Идеята му хрумнала година по-рано след разговор с познати, които споменали “Ел Камино”. “Не бях се интересувал от този път, но само за една нощ изчетох всичко в интернет за него и решението дойде веднага. За да го реализирам, се наложи да чакам месеци, но всеки миг си струваше”, разказва капитанът далечно плаване. Още в първите километри той бил очарован от пленяващата красота на Пиринеите в сезона, когато природата се преражда. Най-силно впечатление му направил малкият град Памплона, известен с уличните си кориди. “Този древен град, затворен в крепостни стени, сякаш съчетава всичко важно от “Ел Камино” – старинност, красота и усещане за вечност. През юли, когато е прочутата корида, е препълнен, но през другите месеци на годината човек спокойно може да се наслади на очарованието му”, споделя кап. Енчев. Запленен от първото си пътуване, той го повторил и тази пролет, но тръгнал от Португалия и в компанията на приятели.

След двата си пилигримски тура капитанът е категоричен, че “Ел Камино” наистина е магически път. Твърди се, че той минава под Млечния път и отразява енергията на звездите. Неслучайно името на главния град на област Галиция – Сантяго де Компостела, всъщност означава поле на звездата. “Вероятно е заради усещането, което чисто физически получаваш, че ходилата ти са свързани със земята, че си на пътека и тя те води – не само през красиви местности, но и към себепознание и себеуважение”, споделя пилигримът. За разлика от мнозина, които предприемат пътешествието, за да решат някакъв проблем, той поел пеша от любопитство. “Бях чувал, че много хора успяват да вземат важни решения след такова пътуване – да намерят нова работа, да сменят партньор, местоживеене. При мен външна промяна не настъпи, но се случи друга, още по-важна. Постигнах вътрешната хармония, без която никой човек не е пълноценен”, твърди капитанът. Вървейки дни наред по живописното трасе в главата му изплували спомени от миналото. “Припомних си ясно дори незначителни случки, хора, с които съм бил, а днес ги няма, други, които са ми давали житейски уроци. И когато всичко това мина през съзнанието ми, оцених колко хубави неща е имало в живота ми и че няма защо да се оплаквам. Обзе ме чувство на благодарност към другите, но и към себе си. Това за мен е сентенцията на “Ел Камино” – пътят, който те държи буден и те води до хармония с природата и със себе си”, описва духовната си метаморфоза кап. Енчев.

Той е категоричен, че самотата през целия месец на първия му пешеходен преход по “Ел Камино” не му е дотежала. “По пътя винаги вървят много хора, а вечер в хижите за поклонници, наречени алберге, можеш да общуваш с туристи от цял свят. Никой от тях не е егоист или претенциозен, просто защото няма как да си такъв и да спиш месец и повече на нарове, да биеш километри дневно пеша и да се бориш с пришките. Винаги има с кого да си поговориш, но ако желаеш усамотение, никой не ти пречи”, описва кап. Енчев условията в своеобразните Вавилонски кули по трасето на “Ел Камино”.

Цените в албергетите са райски дори за средностатистическия българин. Нощувката в общите спални, някои от които са бивши казарми и побират до 130 души, излиза от 3 до 8 евро, а вечеря с три блюда, хляб, вода и половин бутилка вино – от 5 до 10 евро. “Въпреки спартанската атмосфера храната е обилна и много вкусна – истинска паеля, много риба, местни супи и десерти”, разказва кап. Енчев. Но уточнява, че евтино легло и храна в алберге получават само пилигримите. Освен мидата, окичена на раниците, за доказателство всеки от тях носи паспорт, издаден от храма в изходната точка на маршрута. В него се слага печат на всяка следваща спирка. На последната – в Сантяго се Компостела, срещу паспорта връчват пилигримски сертификат, а човек може да похапне в ресторант в центъра на града и да плати 10 евро за меню, което реално струва 45 евро.

Свят, събран в палатка и чаша вино

“Поклонническият туризъм е двигател на икономиката в доста селища по трасето на “Ел Камино”. И хората знаят как да упражняват занаята – навсякъде са много любезни и отзивчиви към пилигримите. А и те винаги си помагат един на друг”, споделя кап. Енчев. За пример дава една от преживелиците си, която ще помни, докато е жив. След целодневен преход замръкнал в малко селце, в което всички 3 къщи за гости били заети. Местните му предложили да спи на тревата в двора на църквата. Тя обаче била пълна с буболечки. Докато варненецът се чудел как ще прекара нощта, дошли двама немци колоездачи. Те имали палатка и приютили “колегата”. Под брезента тримата се спасили от поройния дъжд, който се излял посред нощ. “Така се случва, че непознати стават близки по пътя. С група французи, например, дни наред се срещахме и разминавахме по трасето. Почти на финала му има алберге на нашенка и испанец. Там установих, че предната вечер съм спал в едно помещение с женена за британец българка, но и двамата не сме разбрали, че сме сънародници”, описва моменти от пътуването си кап. Енчев.

Едно от куриозните места по френския маршрут била чешма сред лозовите масиви в област Роха, от която тече вино. “Първата реакция е голямо учудване, тъй като няма такса и можеш да си налееш, колкото искаш. Но и това е добре премислен жест на добро отношение. Защото раницата тежи на гърба ти и в нея няма място за излишни глезотии. Затова се радваш на момента, пиеш една чаша и продължаваш”, разказва кап. Енчев.

По време на дългия преход той стигнал до извода, че има много общи неща между делника на моряка и един пилигрим, тръгнал по “Ел Камино”. Първото е, че свикваш да се изолираш от дразнителите около себе си, които и на кораба, и в общите туристически спални са много и най-различни. Второто е да си гъвкав, да се ориентираш бързо в различни ситуации. Третото е да разчиташ за всичко на себе си. А четвъртото – да обичаш от дистанция. “В “Ел Камино” има и добавка – научава те, че планирането не винаги е най-доброто решение и че материалните неща не са от първостепенна важност”, добавя капитанът. Признава си, че не обича да хвърля вещи, но по пътя му се е наложило. “Оптималното тегло на товара, който носиш, е 10% от собствените ти килограми. Задължително трябва да сложиш спален чувал, вода, фотоапарат, документи и тоалетни принадлежности и затова за дрехи и други неща почти не остава място. Малкото багаж те кара да скъсаш в всякаква суета и да разбереш, че и с два комплекта облекло можеш да си чист. Като стигнеш до края на пътя с няколко парцала на гърба си, си убеден, че нищо не ти липсва. Осъзнаването, че вещите не са самоцел, също е урок, който води към вътрешен мир и носи щастие”, убеден е кап. Енчев.

Духовното извисяване му помогнало да преодолее и физическите болежки, които неминуемо тормозят всеки пилигрим, поел по “Ел Камино”. “Най-трудно ми беше на петия и шестия ден, когато се появиха пришките по краката. След като се примирих с тях и мускулните трески от началото отминаха, започнах да вървя по-бързо. Рекордът ми е 37 км за един ден, а в последните часове просто нямах търпение да пристигна в Сантяго де Компостела. Но и в най-тежките моменти дори за миг не ми е минавало през ума, че следващият ден също ще е изнурителен”, обяснява капитанът.

Той е запален планинар, но твърди, че всеки може да извърви “Ел Камино”. По пътя срещал и атлети, и пенсионери, и хора с бастуни, дори в инвалидни колички. “Няма горна и долна възраст, килограми или социално положение. Някои стигат до края за месец, други – за два. Който е усетил, че трябва да извърви “Ел Камино”, няма оправдание да се откаже. Маршрутът е далеч по-лесен от нашите планини – максималната надморска височина, на която се изкачваш, е 1600 метра, а пътят е отлично маркиран. За разлика от миналото, когато поклонниците наистина са търпели огромни лишения, сега във всяка хижа има горещ душ, храна, а някъде и еднократни завивки за 50 евроцента”, не пести добрите отзиви кап. Енчев. Според него “Ел Камино” е много популярен не само сред испанците, немците, англичаните и французите, но и сред австралийците, американците и японците. 10 века, след като кралят на Астурия Алфонсо II минава “Ел Камино” като първият пилигрим, годишно днес пътят преодоляват над 200 000 души. Сред тях обаче почти няма руснаци, малко са и гражданите на бившите соцстрани. У нас маршрутът стана модерен от няколко години и дори вече има фейсбук група с над 1000 участници, пояснява кап. Енчев.

Следващото му поклонническо пътуване ще е завръщане в Индия, където вече е бил четири пъти. “Хората там са много пред нас в духовно отношение, защото са осъзнали, че логиката на всички религии е еднаква”, твърди капитанът. И дава за пример надписа, който е виждал пред различни духовни светилища в Индия: “Храмове много, Господ е един.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.