Всички обичат актьора Станислав Микулски

Полският сериал “Залог по-голям от живота” бе абсолютна легенда в целия соцлагер

Заради настояване на зрителите са снимани още 12 епизода

Във филма е заложена биографията на полския разузнавач Станислав Колицки

Българският „На всеки километър“ и съветският „17 мига от пролетта“ тръгват след полската тв сага

Днес ще разкажем за първия истински сериал в страните от бившия соцлагер – полският “Залог по-голям от живота”. Филмът разказва за приключенията на един разузнавач, внедрен като агент в Абвера при нацистите. Капитан Клос е човекът, който умее винаги да излиза от заплетени ситуации, а зрителите се влюбват от цялото си сърце в героя, изигран от големия полски артист Станислав Микулски. И така – “От Полша - с любов”.

Помните ли капитан Ханс Клос от култовия полски филм “Залог по-голям от живота”? Разбира се, този въпрос е отправен към всички, които оставяха всичко, и сядаха пред чернобелите телевизори в началото на 70-те, за да гледат как нашият човек се справя с нацистите, внедрен като агент в Абвера – германското военно разузнаване. Сериалът е показан за първи път в Полша през 1967 година, а 18-те серии продължават и през 1968-а. След няколко години треската по капитан Клос обхваща и СССР, и България и всички страни от бившия социалистически блок. Светлокосият синеок красавец Станислав Микулски – изпълнител на главната роля, вече е героят в игрите на момчетата, а момичетата въздишат по него.

Това е първата в соцлагера многосерийна епопея за подвига на разузнавача, излъчена по телевизията в съветските години и предизвикала невероятен зрителски интерес. “Залогът” е една от първите лястовица, след която се снимат множество сериали и филми (”Пътят към Сатурн”, “Краят на Сатурн” и др. подобни) за герои-разузнавачи, действащи в тила на врага. Може да се каже, че знаменитият Щирлиц от “17 мига от пролетта” се появява в резултат на телевизионната популярност на подвизите на капитан Клос, който после е наречен “полският Щирлиц”.

Как започва филмът? Всичко започва след началото на един друг култов полски сериал “Четиримата танкисти и кучето” (тръгва през 1966 до 1970, в 21 серии и три сезона), който още се помни, а кучето Шарик и танкът “Т-34”, наречен “Руди”, често се превръщат в носталгични и “героични” спомени. Всъщност историята на приключенския “Залог, по-голям от живота” е доста интересна, а в образа на Ханс Клос е заложена биографията на полския разузнавач Станислав Колицки. Преди години телевизионният театър във Варшава представя нова пиеса от двама млади автори, подписващи се с псевдонима Анджей Збих. Пиесата се състои от шест серии: “на живо” са предавани приключенията на млад поляк, който в униформа на немски офицер от абвера — под името Ханс Клос, съобщава тайни сведения на съветското разузнаване. По-късно, когато в Полша се разраства съпротивата, Клос преминава в разпореждане на полските разузнавателни центрове. В последната серия Клос трябва да загине с геройска смърт. Но публиката, сякаш предчувствувайки каква съдба готвят авторите на нейния любимец, вдига тревога: “Няма да позволим да убиете Клос!”, “Искаме да гледаме Микулски в нови серии!”, “Молим за нови приключения на Янек!” и т.н. Писма се получават от цяла Полша. Звънят телефони. Молят, заплашвах, обсъждат. Не остава безучастна и пресата. И Клос побеждава! Авторите трябва да напишат нови приключения за Клос. Така се ражда телевизионната филмова серия от осемнадесет откъса “Залог, по-голям от живота”, а след това и книга под същото заглавие. И полската лента става първият комунистически многосериен филм, чийто успех въодушевява за в бъдеще съветските, българските, чешките и немските ръководители на съответните кинематографии. В България се появява “На всеки километър”, а в Съветския съюз “17 мига от пролетта”.

Но да се върнем на Клос. В сериала няма каквито и да било полутонове в описанията на персонажите: враговете-хитлеристи са обрисувани като глуповати злодеи, приятелите - като безкористни и предани, а капитан Клос е най-добрият – притежава смелост, ум, хуманизъм и освен това уникална способност да върти всеки враг на пръста си, измъквайки се с чест и от най-безнадеждната ситуация. Героят действа на фона на цялата война и известно време след победата през 1945 г. Той побеждава хладнокръвно и винаги, понякога с помощта на партизани и нелегални групи. Всеки епизод е с отделна история, но главните герои са едни и същи.

Зрителите са във възторг от смелия разузнавач, който раздава такова правосъдие, че свят да ти се завие. Днес може и да изглежда наивно или много ретро, но филмът е направен по всички правила на времето тогава. А като прибавим и страхотния чар и магнетизъм на Станислав Микулски, всичко си идва на място - той става една от най-големите кинозвезди.

Интересна е съдбата на поляка. Актьорският си път Микулски започва през 50-те години на миналия век. Той е ангажиран от няколко варшавски театъра, в които изиграва над 80 образа, сред които и този на Хамлет. Първата си филмова роля получава през 1955-а в култовата лента на Ян Рибковски “Часове на надеждата”. Следващата година големият световен режисьор Анджей Вайда го снима в една от първите си творби – “Канал”, с която откри нова ера в полското кино, а филмът предизвика фурор на фестивала в Кан тогава. Често през годините му задават въпроса: “Помните ли Ханс Клос?” “Имаше и такива моменти, в които бих искал на всяка цена да го забравя. Но всичко свършваше като борба с вятърни мелници – хората не ми го позволиха. Даже в далечна Монголия, след куп години, хората ме разпознаваха по улицата, а какво да говорим за родната ми улица във Варшава!”, писа в своята биография Станислав Микулски.

През 70-те години на миналия век той се снима в още няколко филма и телевизионни сериали, но никой от тях не достига популярността на “Залог, по-голям от живота”. През 1990 година, след като излиза в пенсия, той продължава да работи пред камера и има телевизионни участия, дори е водещ на популярната телевизионна игра “Игрите на късмета”. През 2012 г. Микулски отново се превъплъщава в ролята на своя разузнавач във филма на Патрик Вега “Ханс Клос: Залог, по-голям от смъртта”, разказващ за по-нататъшната съдба на полския агент, но нещата се закучват.

Личната съдба на Микулски е не по-малко завладяваща. Заради популярността и мъжкия му чар, разбира се, екранният капитан Клос е обект на много клюки. Момичетата навсякъде са луди по него, приписват му авантюри с най-популярните и красиви полски актриси тогава. Слухове го свързват с изключителните Беата Тишкевич и Барбара Брилска. Легендите следват една по една, докато в личния си живот дълго няма късмет. Микулски през смях разказва в интервюта, че според най-упоритите приказки той има официално 8 (осем) жени! Това, разбира се, не е истина.

В живота му има точно три любими жени. През 1954 година в театъра, в който работи и където е вече звезда, пристига 19-годишната Ванда. Достатъчен й е само един негов поглед, за да се влюби. А на Станислав новата колежка му се струва въплъщение на грацията, нежността и красотата. И чувствата на двамата млади се оказват толкова силни, че след месец вече танцуват на сватбата си. Отначало всичко е прекрасно, двамата са на върха на щастието, когато им се ражда синът Пьотр. А след това, както обикновено се случва в актьорските семейства, работата ги поглъща изцяло. В дома си Микулски е по-скоро гостенин и... съпрузите се развеждат през 1966 година.

След раздялата актьорът не остава дълго сам. Само след година на снимките на филма “Залог по-голям от живота” Станислав се запознава с прелестната Ядвига, която е художник по костюмите, и се влюбва в нея. “- Аз съм болна, - съпротивлява се момичето, докато сърцето й буквално трепери от щастие и мъка. - Имам страшна диагноза: рак на лимфите”. Но Микулски е убеден, че това няма значение, и иска Ядвига да стане негова жена. И това се случва. Съдбата им подарява девет прекрасни години. Ядвига толкова желае да го направи истински щастлив, че забременява, въпреки диагнозата и предупрежденията на лекарите. Микулски е в ужас, че ще загуби любимата, но тя е убедена, че трябва да роди. Когато родилните болки започват, той е в Югославия – снима филм. “- Имаме син!”, - чува той радостния глас на съпругата по телефона с надеждата, че всичко се е разминало. Уви, след няколко часа, лекарите му съобщават ужасната вест: момченцето, за съжаление, е мъртво. А жена му става още по-зле. Ридаещият актьор веднага се отправя към летището... Ядвига живее още 12 месеца и Микулски затваря сърцето си за 10 години. Но нещата са непредвидими, човек не знае Господ накъде ще насочи пътя му.

След страшната трагедия Станислав намира щастието си в... СССР. През 1988 г. той е поканен в Москва да ръководи Полския културен център. Маргарет работи в училището при посолството на Полша. Виждайки я, той чувства как нежността обхваща сърцето му. Маргарет е 28 години по-млада от него, но във Варшава двамата се връщат като съпрузи. Станислав я обожава, красива е и външно, и вътрешно. “Тя е моята спасителка, моята любов!”, нарича я той пред всички. И обяснява, че точно Маргарет е човекът, който му дава възможност да почувства себе си баща. Нейната Катя той приема за своя дъщеря. Той обожава да сядат заедно всеки ден около масата и да вечерят приготвеното от него, докато около тях мърка любимият котарак Лялек.

След промените през 1989 година в Полша, съвсем естествено мнозина правят опити да заклеймят “комунистическия” актьор, да го оплюят, а филмът “Залог по-голям от живота”, както и другият “Четиримата танкисти и кучето”, да бъдат забранени и изтрити. Полша вече е член на НАТО – как така ще се възхвалява “съветската окупация”. Но това е само в първите години. Поляците не могат да намразят своя любимец и продължават да му показват любовта си. А култовият сериал за капитан Клос отново се появява на телевизионния екран. Само че този път преди всяка серия офицер обяснява от екрана как това било комунистическа пропаганда...

Повяват се идеи култовата лента да бъде продължена и направена по нов начин във връзка с новата политическа обстановка с името “Залог по-голям от смъртта”. Микулски обаче отказва да преснима наново много от моментите, все пак той вече е на 70, а тогава е бил на 35. Сега той ще трябва да си сътрудничи с нациста Брюнер, с когото в първия филм е във враждебни отношения. И нещата не се случват. Поляците обаче харесват неговия герой и в Катовице дори се появява музей на Капитан Клос.

През годините след промените в полската преса непрекъснато се пише за приятелските отношения на актьора с генерал Войчех Ярузелски – последният комунистически лидер и президент на Полша (1989 – 1990 г.). Той въвежда военно положение в страната през 1981 г. и според актьора това му действие е спасило неговата родина от братоубийствена война.

На 27 ноември 2014 г. Станислав Микулски умира на 85 години. За него тъгува цяла Полша, надмогнала политическите пристрастия. Вестниците във всички страни от бившия соцлагер излизат със заглавие “Отиде си капитан Ханс Клос”, отдавайки дължимото на една истинска кинолегенда.