Капитулира ли консенсусът в отбраната?

Политическата конфронтация взриви решенията на КСНС

Само преди месец политиците излязоха въодушавени от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Обсъдиха проблемите и начертаха близки и малко по-далечни задачи, за да вдигнат сектор „Сигурност“ на крака. Аргументите бяха конкретни, консенсусът беше обещаващ.

Нещата обаче много бързо взеха обратна посока. Политическата конфронтация постави под съмнение превъоръжаването на армията. Решението за ускорена реализация на модернизационните проекти се препъна в ...изтребителите. Управляващите се притесниха, че изборът на „Грипен“ може да се обвърже с президента, който не е от тяхната политическа сила и побързаха с депутатска комисия за два месеца да ревизират свършеното от военната експертиза в продължение на години и със сложни математически модели. Интересно, от къде депутатите ще наемат експерти, за да са убедени в своето решение. Защото каквото реши парламентът, това ще бъде, казва военният министър. Красимир Каракачанов ще преговаря и за декласирания F-16, ако Народното събрание върне в играта португало-американския изтребител.

За капитулация на консенсуса от 30 май има още редица още, които са свързани с неспазване на сроковете за изпълнението на решенията на Консултативния съвет за национална сигурност. Преди повече от десет дни трябваше да бъдат готови анализът и предложенията за интегрирано развитие на сектор „Сигурност” и за разпределение на ресурсите по отделните държавни органи и структури за следващите пет години. На този етап няма информация дали срокът е спазен.

На 30 юни изтече друг, също много важен, срок. До тогава трябваше да бъдат разработени конкретни планове за попълване на недостига от личен състав в сектор „Сигурност” и мерки за повишаване на неговата квалификация, мотивация и престиж; ускорена реализация на проектите за модернизация и поддръжката на техниката, въоръжението и оборудването до замяната им с нови образци.

Дали ги има тези планове или не, не е известно. Ясно е обаче, че полицаите готвят мащабни протести, недоволни от социалния си статус. Красимир Каракачанов води разговори с финансовия министър Владислав Горанов за вдигане на военните заплати, но на този етап без успех. Потвърди се прогнозата, че новите минимални пенсии изядоха парите за хората в отбраната. В определена степен самият военен министър признава това: „От една страна финансовият министър е прав, като казва, че Обединените патриоти поискахте да се вдигне минималната пенсия от 168 лв. на 200 лв. Това се случи, това са разходи от бюджета. След това трябва да се увеличат заплатите на учителите, трябва да се решат проблемите в транспорта, свързани с нови закони и т.н. Т.е. има много проблеми, които струват пари.“ Засега единствената надежда е в обещанието на министъра, както казва той, да положи абсолютно всички усилия, да изразходва всичките си нерви, ако трябва, но да се опита да убеди правителството и най-вече министърът на финансите, че за 2018 г. трябва да се предвиди и ръст на заплатите. Т.е. правителството не е убедено. И тук консенсусът е бил за пред камерите.

Получава се така, че парламентът е на път да взема решения или да изпълнява своите контролни функции по отношение на МО и армията със затворени очи. Той не е дебатирал и не е дал оценката си за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през миналата година. Пак по опрделени съображения, включително и с политически оттенък, докладът на служебното правителство беше изтеглен от кабинета на Бойко Борисов. Обещанието бе до 30 юни министър Каракачанов да внесе нов доклад. Това може и да се случи в близките дни, но има реална опасност депутатите да разберат хала на армията в ранна есен. А замисълът всяка година до края на март да се внася такъв доклад, е на негова основа да се вземат решения както от законодателната, така и от изпълнителната власт.

Загубата на консенсуса в отбранителната политика застрашава вземането на много важни решения до края на годината. Няма да е добре, ако в подобна атмосфера се актуализират и усъвършенстват Стратегията за национална сигурност и всички нормативни документи, които ще последват. Особено важно в това отношение е разработването и приемането на плана за поетапно повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП в периода до 2024 г.

В коментар за разсекретяването на стенограмата за КТБ премиерът Бойко Борисов заяви, че вече няма смисъл от заседанията на КСНС. Интересно, имат ли смисъл конфронтацията и неизпълнението на решенията?!

 

А преди месец приветствахме диалога

Имаше много нормален и конструктивен диалог, каза на 30 май т.г. пред журналисти министър-председателят Бойко Борисов след приключване на КСНС при държавния глава. „Обединихме се около предложенията на президента Радев. Беше един много нормален и конструктивен диалог. Мисля, че държавният глава правилно благодари на всички участници. Присъствал съм на Консултативни съвети, на които не можеше да се чуем. Съветът беше нормален. Всеки каза това, което счете за нужно. Имаше смисъл и по много от въпросите намерихме решение“, поясни той.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи