Карловка е първата ни околосветска пътешественичка

Г-ца Анка Ламбрева при пристигането в маорската задруга - посрещането става с допиране на носовете вместо целувка

Анна Ламбрева произхожда от бедно 10-членно семейство от Пиперковия род. Родната й къща се намирала в съседство с тази на Евлоги Георгиев. В годините на немотия и оскъдица баба й Тота рекла: “С вирната глава все напред да вървиш. Назад да не се обръщаш и никога да не се връщаш”. Анка запомнила тези думи, а когато си беден, нямаш друг вариант, за да успееш освен трудолюбие и инат.

Като завършила трети прогимназиален клас, Анка решила да продължи да учи в Пловдив. Баща й не могъл да й даде пари. Тогава дъщеря му казала: “На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша.”

В Пловдив живяла в пансион и работила като слугиня, за да изкара някой лев, а вместо под фенера си вадела очите над книгите на газена лампа. Една нощ в пансиона избухнал пожар - стар полилей с фитил и газ паднал, течността се разпиляла и огънят превзел стаята. Другите момичета се разпищели и хукнали да дирят помощ, а Анка останала сама сред пламъците. Когато дошла мъжка помощ, огънят вече бил угасен, а карловката спокойно четяла.

След гимназията Анка е главна учителка в селата Баня (Карловско) и Бойково, а през 1918 г. се записва за студентка по медицина в Софийския университет. За да се издържа, работи като чиновничка в застрахователна компания. Скоро обаче е принудена да се върне в Карлово, защото един след друг умират родителите й.

Заработва пак като учителка, но от приятелка в Пловдив научава, че набират желаещи за Американския медицински университет в Цариград, и през 1922 г. заминава за Турция, тъй като силно мечтае да стане лекарка. През 1923 г. Кемал Ататюрк закрива университета, Анка постъпва в американско училище за милосърдни сестри в Цариград и работи в болница. Именно там случайността я среща с англичанина мистър Тейкон, живеещ в Нова Зеландия. С навременната си намеса при едно нощно дежурство Анка спасява живота му и той отново се изправя на крака. Мистър Тейкон не забравя спасителката си и след 5 години изпраща покана и билет да отиде при него в град Дънидин (Нова Зеландия) и да се грижи за душевноболната му дъщеря. Без колебания карловката тръгва през 1927 г. с параход за далечната екзотична страна. В Нова Зеландия освен грижите си за семейството на англичанина Анка Ламбрева изнася сказки и запознава обществеността в Оукланд, Уелингтън, Дънидин и други големи градове с историята, географията и етнографията на България, като публикува и материали за родината си във водещите вестници на острова. В едно женско дружество, в което членуват само представителки на нежния пол с висше образование, Анка открива безплатен курс по българска бродерия.

В Нова Зеландия карловката прекарва месеци наред сред маорите от племето тюканрънги, живее в неговите семейни задруги, сприятелява се с 85-годишния вожд Мита Таупопоки и двете най-красиви жени в областта Ротоматана - Тиароа и Сузана. Анка Ламбрева твърде интересно описва начина им на живот, танците и как маорите изобразявали всичко, каквото им дойде наум, върху себе си - лицето, тялото и нозете, а когато били влюбени, изписвали очите, устните и пръстите на изгората си. Но не пропуска и факта, че древните жители на Нова Зеландия били човекоядци.

През зимата на 1930 г. самотната околосветска пътешественичка се завръща в България. Тръгнала от едната страна на земното кълбо, карловката стига до родината си, намираща се от другата страна на планетата. Обратният й път минава през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, оттам се отправя за Лос Анджелис и Ванкувър, преминава Канада, достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. Авантюристка по дух, през 1929 г. Анка Ламбрева става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. Един от най-интересните моменти по време на това пътешествие е срещата й в Париж с легендарния кеч борец Дан Колов. Той е на върха на славата си като световен шампион в свръхтежка категория. След една от неговите схватки с френския шампион  на тепиха излиза очарователна българска девойка, облечена в народна носия, която поднася на Дан Колов букет от рози и му пожелава още по-големи успехи. Зажаднял за българска реч и омаян от магнетичната й хубост, легендарният борец я кани на вечеря в изискан ресторант. Това е първата и единствена среща на Анка Ламбрева с прославения българин. След това двамата се разделят като добри приятели и всеки тръгва по своя жизнен път.

От Париж Анка Ламбрева заминава с влак за Германия, а оттам с параход по Дунава през зимата на 1930 г. се добира до Видин, откъдето пристига в своето любимо Карлово. В България тя изнася сказки със “светливи картини” - праотците на днешните диапозитиви, които снима по време на своята околосветска обиколка. Неспокойният й дух обаче не намира покой в родината и тя пак тръгва на път и стига до Иран. Анка знаела 7 езика (английски, френски, немски, руски, персийски, арабски и италиански), яздела кон и камила, карала мотоциклет - нещо необичайно за жена по онова време. Шейхове и петролни магнати искат ръката й, но Анка отблъсква предложенията им и през 1941 г. в Багдад се омъжва за министъра на финансите на Ирак Наджа Паша ел Суеди. Бракът трае едва 6 месеца, тъй като мъжът й е заточен в Родезия, където умира.

В началото на Втората световна война предлагат на Анка да се откаже от българското си поданство и да осъди родината си. “Аз съм българка и не мога да съдя родината си”, отсича гордата карловка, която заради отказа си е заточена в концлагера “Мио-Мие” в Ливан. Там се запознава с бъдещия си съпруг Райян Ахмад дин Абести, с когото през ноември 1943 г. заминават за Иран, където мъжът й има наследствено имение от 12 села. Анка ги благоустроява, като премахва глинените колиби и построява нови масивни къщи за местните, краварници, кокошарници и канали към зеленчуковите градини. Основава езиков учебен център, културен клуб и училище, а с лични пари, лекарства и дрехи подпомага социално слабите и болни хора.

Страстта и към пътешествията все така не я напуска и продължава да пътува с мъжа си и осиновения си син Килмарс - посещава Виена, САЩ, Англия, Сирия, Ливан, Италия, Япония, Швейцария, Цейлон, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Самоа и други страни. След смъртта на съпруга си се завръща през 1969 г. в България, където прави куп дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в Карлово. Книгите й “Карлово и карловци след Освобождението”, “Из моята околосветска обиколка. Царицата на южните морета”, великолепните й пътеписи, есета и фотоалбуми със снимки на екзотични страни и непознати хора предизвикват истинска сензация. Опознала мизерията и богатството, любовта и омразата, след 81 години, изживени като приказка, Анка Ламбрева умира в Карлово на 18 февруари 1976 г. Последната й воля е да я погребат до нейните родители.

Коментари

Задължително поле