Нищо не може да оправдае действията на испанските власти срещу собствените им граждани

Шокиращите кадри с баталните сцени от улиците на Барселона, с които се събуди светът в неделя, хвърлиха в смут не един и двама. В крайна сметка, когато чуеш „референдум в Каталуня”, очакваш новината да е на около пето-шесто място в телевизионната емисия – отишли, гласували, изпели по една песен, прибрали се по домовете, голяма работа. А не да гледаш кадри на тежковъоръжени и бронирани испански полицаи, които щурмуват с палки и гумени куршуми мирни граждани, деца и старци, чакащи на опашки пред избирателни секции. Това Барселона ли е или киевския Майдан?! Сигурно и на мнозина от вас нещо подобно ви е минало през главите.

Каталунците, разбира се, бяха най-изненадани от всички от силовия подход, който предприеха властите в Мадрид срещу тях. Без да е предизвикан с нещо повече от мирно неделно гражданско неподчинение, резултатите от което така или иначе щяха да бъдат обявени за нелегитимни от Конституционния съд, който е забранил и референдума. Всички социологически проучвания последните години, и испански, и чужди, сочат, че около 60 % от цялото население на Каталуня е против идеята за отцепване от Испания. И ако Мадрид беше поел риска подобно на Лондон с референдума в Шотландия – да го позволи, да се включи с контра-кампания срещу сепаратистите („вижте колко сме си добре заедно” най-общо беше мотото на англичаните ), да мобилизира неколцина видни каталунци на своя страна, за да вдигнат в деня на вота повече избиратели и щеше наистина новината да е в края на телевизионната емисия. Още повече, че според окончателните резултати, обявени от властите в Каталуня, избирателната активност на референдума е била 42,3 %, от които 90 на сто са гласували „за” независимост. Цялата сметка излиза. Даже испанците щяха хипотетично да извадят по-висок резултат, над 58%, и да натрият носа на вековния опонент. Англичаните успяха да „убедят” само 55,3 % от шотландците да „си останат заедно”.

Вместо това няколко дни преди референдума, паралелно на арестите на служители от местната администрация, ангажирани с организирането на вота и изземването на бюлетини, Мадрид временно отне полицейските правомощия на каталунските власти и докара хиляди униформени от цяла Испания, които да „вземат нещата под контрол”. И докато полицията в неделя изстрелваше гумени куршуми над главите на избирателите, техни барселонски колеги, заедно с пожарникари и други, се организираха на места с живи вериги, за да предпазят съгражданите си. Така и много бързо стана ясно, че от години администрацията на Каталуня е забранила използването от местните сили на реда на гумените куршуми като средство за репресия на демонстрации. С което в Мадрид са решили явно да не се съобразят. Но това ще е само едно от многото нарушения на закона, за които лидерът на каталунските сепаратисти Карлес Пучдемон ще търси сметка от правителството на премиера Мариано Рахой. Чиято реч в нощта след края на референдума, в която каза на каталунците, че са се оставили да бъдат „измамени” да се включат в „незаконно” допитване, само наля допълнително масло в огъня за хилядите пред монитора на площад „Каталуня”.

За „пропорционалната”, според Рахой сила, използвана от органите на реда говорят фактите – над 800 ранени мирни граждани, срещу 11 полицаи. Каква част от последните са пострадали, докато влачат възрастни жени за косите и разбиват стъклените врати на училищата, в които бяха организирани избирателните секции, можем само да спекулираме. Фактът, че учебните заведения в Каталуня предизвикаха властта в Мадрид и отвориха вратите си за организирането на допитването, се превърна в един от символите на референдума. И поддръжниците на независимостта предизвикателно дрънчаха с веригите си ключове, докато говореше Мариано Рахой от екрана на площада. За да му напомнят един вид. Че ще ги чува често.

Пък и датата на референдума не беше случайна – на 1 октомври 1936 г. генерал Франко взема властта в Испания и Каталуня губи автономните права, с които разполага дотогава. С края на военната диктатура през 1975 г. новата конституция на Испания възстановя голяма част от тях, но това не задоволява жаждата за самоопределение на каталунците. Както се видя в неделя от множеството кадри с възрастни хора, видимо чакали три поколения, за да гласуват за независима Каталуня, излизащи просълзени от избирателните секции. За тях легитимността, според Мадрид, на този или на предишния референдум няма никакво значение. И за внуците им, които често пъти ги придружаваха до урните, няма да има. Със скандиранията „No Pasaran” срещу полицията зад барикадираните портали на училищата през деня и пеейки забранения по времето на Франко каталунски химн на площада вечерта.  

Човек би си казал, че след като потушиха баските въжделения за собствена държава, след десетилетна кървава партизанска война, в Мадрид са извлекли някакви поуки, как да избягват повторенията в други части на закърпеното кралство. Пък ако щат, да не вземат пример от англичаните. Но уви.

В резултат на неоправданите силови действия, каталунците посрещнаха понеделник с едночасов локаут по обед, подкрепен от всички професионални и граждански организации на територията на областта. За днес е обявена еднодневна обща стачка за цяла Каталуня, която се очаква напълно да я парализира. Карлес Пучдемон вече говори за едностранно обявяване на независимост в близките дни. А Европа мълчи като пръднал в асансьор на цялата история – Испания несъмнено има право да защитава конституционния си ред, но не и да излиза извън нормите на правовото общество, с които ЕС толкова се гордее. Брюксел какво да каже?!

Има го разбира се и другият въпрос с прецедента, част от европейска държава, с разпознаваема собствена идентичност, успешно да потърси независимост по демократичен път. Шотландия го постигна през 2014 г. след няколко века чакане и в крайна сметка се остави да я разубедят. Засега. Докато се вихри сагата Брекзит, прогнозите какво би се случило с шотландските пориви към излизане от Великобритания биха били изцяло безпочвени. В Мадрид обаче шубето е, че с узаконяването на един референдум в Каталуня, е много възможно и баските да потърсят същото. А там „интеграцията” съвсем не е толкова успешна, колкото изглежда за пред света. И ако мнозинството от каталунците подкрепят оставането под контрола на Мадрид, основната част от населението в страната на баските няма да пропусне възможността да се отцепи. Да не говорим, че и други области на Испания имат сепаратистки претенции – Астуриас, Валенсия, не е лесно. Може и да прелее в съседна Франция – която освен че държи част от земите на баските в и под Пиренеите, борави и с едни крайноизнервени корсиканци, които формално още са във война за независимост от Париж.

Всички тези предположения и теории не оправдават по никакъв начин действията на испанските власти срещу собствените им граждани в Барселона в неделя. Най-малкото защото от над 2000 избирателни секции в цяла Каталуня, в крайна сметка полицаите успяха да затворят само 92. На цената на цялата неизвестност, която предстои.