Кевин Спейси: Не се цапам много с политика Носителят на две награди „Оскар“ се завръща в „Къща от карти“

Кевин Спейси е един от най-големите актьори на своето поколение с огромен талант да пресъздава пълна палитра от персонажи и да ангажира публиката емоционално и интелектуално. Той превзема колективното въображение на киноманите още през 90-те с поддържащи роли в шедьоврите „Обичайните заподозрени“ и „Седем“. В края на десетилетието се циментира като един от водещите изпълнители в англоезичното кино с успеха на “Американски прелести”, донесъл на Спейси почти всички по-важни и престижни награди в бизнеса.

Последните няколко години Спейси се преориентира към малкия екран с главна роля в монуменатлно успешния политически сериал „Къща от карти“. Сега той се завръща за нов сезон на масивния международен хит. Интервюто с Кевин Спейси е предоставено специално на „Труд“ от The Interview People.

– Мистър Спейси, какви предизвикателства издигна пред Вас участието в новия сезон на “Къща от карти”?

– Още от самото начало на сериала аз винаги съм вярвал и чувствал, че той трябва да е наистина продължителен, за да може да изградим сложни и ангажиращи образи, да разгърнем солидна история, да развием множество идеи, които да се разтворят и разкрият сами в продължение на много отделни епизоди. В нито един момент не сме действали прибързано и под напрежение да преследваме и постигнем някаква цел за единица време.

Разполагаме с времето свободно и може да го използваме за оформяне на сюжетните линии и нишки, на различните арки на образи и персонажи. А в новия сезон, по мое мнение, ще вкараме най-интригуващите елементи от самото начало на сериала. Не съм вярвал, че “Къща от карти” може да стане по-сложен, богат и развлекателен, но точно това се получава.

Всяка година, с всеки нов сезон, разгръщаме вече съществуващата митология и иконография на сериала. Тази година срещнахме една допълнителна трудност, защото основният сценарист Бо Уилмън напусна шоуто. Но всички останали автори останаха на линия и продължиха да работят усилено. Така че, в крайна сметка липсата на Бо не се усети толкова силно. Всички в екипа страшно много му се възхищаваме и пазим ценни спомени от общите ни преживявания по време на създаването на първите четири епизода, той е един страхотен човек. Като цяло си прекарахме страхотно, докато правихме четвъртия сезон.

– Вие сте личен приятел с Бил Клинтън. Той давал ли Ви е някога съвет относно образа на американски президент, който пресъздавате в сериала?

– Знам, че той е голям фен на сериала. Познавам Клинтън от дълги години и с него сме водили много разговори на разнообразни теми. Но никога не сме обсъждали политическата поредица “Къща от карти”. Човекът, който ми помогна да проуча вътрешния свят на Вашингтон, е републиканският конгресмен Кевин МакКарти. Той ми беше полезен с информация. Не точно за образа на един президент, а по-скоро с ценни практически съвети и оперативни препоръки.

– Някои хора интерпретират сериала като коментар на сегашната политическа ситуация в САЩ. Какво е вашето мнение по тази тема?

– Предполагам, че хората могат да открият паралели с реалния свят, гледайки голям набор от сериали – Veep, Madam Secretary, Scandal… Не трябва да забравяте, че публиката често носи своя собствен емоционален багаж, когато гледа развлекателен продукт и хората имат навика да инжектират собствените си чувства и мисли, да вкарват идеите си в своето възприятие на това, което гледат, четат и слушат. Ние в артистичния свят със сигурност не прахосваме време в опит да се състезаваме с реалността. Не сме ужасно ангажирани с това какво се случва в действителния свят. Не това е нашият интерес.

– Какъв е ключът за невероятната популярност на Вашия персонаж Франк Ъндърууд?

– Трябва да се погледне целия телевизионен пейзаж – години преди “Къща от карти” да изплува на хоризонта. През 90-те се появи звездата на Тони Сопрано от “Семейство Сопрано” с изключителния Джеймс Гандолфини в ролята на мафиота Тони. Той действително свърши великолепна работа. Много актьори оттогава се опитват да пресъздадат антигерои в духа на Макиавели. Успешни образи, които публиката наистина харесва. Пътят към успеха на Ъндърууд е доста дълъг и той бе павиран от други актьори и роли.

– Смятате ли, че актьорите трябва да стоят далече от политическия пейзаж. Трябва ли да коментират това, което се случва в сферата на държавността?

– Не мисля, че е моя работа да казвам на който и да е било артист какво да прави, или да не прави. Не мога да говоря за колегите. Няма как да им кажа дали да коментират нещо конкретно, дали да го сторят като завоалирано послание чрез изкуството, което предлагат на публиката. Това са строго индивидуални въпроси и избори.

– А Вие как подхождате към политиката?

– Мога да кажа за себе си, че съм внимателно въвлечен в политиката. Помня много случаи, в които партиите са искали от мен да се ангажирам с определени каузи и инициативи. Повечето пъти съм отказвал. Но в същото време, ако почувствам, че искам да изразя публично своята позиция по важен въпрос, не се свеня да го сторя. Но все пак си мисля, че за актьорите най-добре е да не се занимават с политика. За мен най-важното е да си върша работата, за която ми плащат. Не се цапам много с политика.

– Знаете ли кога ще свърши сериала?

– Историята на телевизията познава много примери за чудесни сериали и тв персонажи, които са се задържали в ефир твърде дълго. От друга страна всички можем да се сетим за тв поредици, които са били спирани прекалено рано. Но тези решения не се взимат самостоятелно. Трябва да се водят разговори с телевизионната компания, с продуцентската компания, със сценаристите, колегите от актьорския екип. Всички замесени и заинтересовани страни участват активно в подобно решение. Слагането на точка на един толкова успешен сериал е деликатна работа. Мери Тейлър Муур например направи една от най-успешните поредици и поддържаше своя персонаж в продължение на 11 сезона. “Семейство Сопрано” продължи шест сезона. Мисля, че когато дойде моментът, ще го усетим и няма да се изложим.

– Можете ли да споделите най-важния политически урок, който научихте от “Къща от карти”?

– Винаги съм харесвал едно изречение на Франк Ъндърууд: “Ако не ти харесва как е подредена масата, то тогава трябва да обърнеш масата”.

– Чувствали ли сте някога нуждата да обърнете масата във вашия живот?

– Харесвам когато се правят опити да бъда вкаран в образа, който играя и да говоря като него. Но истината е, че сериалът не е за мен, аз не съм интересен. Не ми е интересно да чета за себе си.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.