Спипаха българин с 29,3 кг канабис във Франция

Затварят прохода „Шипка“ заради честването на Шипченската епопея

Пхенян изстреля две ракети в морето край източния си бряг

Вижте какво ще е времето през уикенда

Запали се старото сметище до оръжейния завод „Арсенал“

Серия А не е само „Юве“

„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Кехлибарът носи душа на тигър Целебна красота

Най-ценен е, когато има включвания от растителни или животински организми

Той е слънчевият скрижал на праисторията. Пленена завинаги мушица, листо или тревичка – свидетелства от отдавна отминали времена, прави кехлибара още по-ценен. За разлика от всички минерали от поредицата “Тайните на камъните”, той не е скала, а смола, вкаменена и съхранила частици от своето време след десетки милиони години в земята.

В кехлибара, казват, е заключена същността на самия живот. Всеки втвърден къс слънчева светлина пази тайните сведения за сътворението на вселената. Според древно китайско поверие, когато тигър загине, душата му потъва под земята и се превръща в застинал златист кехлибар. Той преобразува негативните енергии в положителни сили, които помагат на организма да се възстанови. Кехлибарът лекува и душата на притежателя си със своята умиротворяваща и блага красота.

Трябва още от самото начало да уточним, че кехлибарът може да е скъпоценен, но определено не е нито камък, нито минерал. Той е фосилизирана смола, чиято възраст е от 10 до 100 млн години. При втвърдяването си тази праисторическа смола е консервирала листа и дори цветове от отдавна изчезнали растителни видове, насекоми, жаби, гущери, косми и части от кожи, дори в един от случаите – новоизлюпено праисторическо пиле със зъби на човката. В този смисъл златистата вкаменелост е машина на времето, безценен източник, от който постоянно научаваме за живота на Земята много преди появата на човека.

Историята му е удивителна, какъвто е и самият кехлибар. Както споменахме, въпреки че се счита за скъпоценен камък, той е изцяло органичен материал, получен от смолата на изчезнали видове дървета. В продължение на повече от 50 млн години от средата на периода Креда до края на Палеоген дърветата (и техните смоли) са завличани от буйни реки до крайбрежните зони, където са покривани с дебел слой утайка. Още милиони години смолата се е втвърдявала, докато се превърне в кехлибар.

Мек и лек

Измерен по 10-степенната скала на Моос, твърдостта му е доста ниска – 2-2,5. Той е по-лек от минералите, стъклото и пластмасата. Въпреки това кехлибарът е доста скъп ювелирен материал, въпреки че цената му зависи размера, формата и цвета. Цветовете на кехлибара са различни – от бял до всички нюанси на червеното, жълтото, черното и кафявото. Има и син и зелен кехлибар, като за това се предполага, че има две основни причини: просмукване на минерални вещества от почвата, в която е бил отложен кехлибарът, или попадане на вулканичен прах върху него, когато бил отделян от дървото. Синият на изкуствена светлина изглежда като всеки друг кехлибар, но на дневна е с цвета на небето.

“Слънчевият камък”, както наричат златистия и прозрачен кехлибар, е един от най-ценните сортове. Но най-скъпи са късове от него, в които има вкаменели насекоми или растения. Такъв кехлибар може да бъде продаден за 6-цифрена сума. Средно цената му върви между 150 и 4500 долара за килограм.

Имало едно време на Север

Наричат кехлибара “златото на Севера”. Подобно на Златната треска едно време в Дивия Запад, в Украйна и Русия има истинска Кехлибарена треска. Стотици банди добиват незаконно кехлибар. Със самоделни водни помпи, конструирани от стари части за автомобили и микробуси, те използват ниската плътност на кехлибара, като напомпват почвата с вода с надеждата, че кехлибарът ще изплува на повърхността. Плячкосват го безогледно, а дейността им унищожава горите и съсипва почвата, която след това става напълно безплодна. Най-много кехлибар – и съответно бандити – има в северозападна Украйна, западна Русия и в Калининград – руската територия, разположена между Литва и Полша, която произвежда 90% от балтийския “слънчев камък”. Незаконният добив набира сили след разпадането на Съветския съвет през 1991 г.

Балтийското съкровище

Балтийското находище датира от 44 милиона години (по време на еоценската епоха) и се смята че съдържа над 100 000 тона кехлибар. Днес повече от 90% от световния кехлибар идва от Калининградска област. Той произхожда от смолата на иглолистно дърво, наречено Pinites succinifer. Кехлибарът, изложен на открито за няколко години, оксидира и се покрива с корички, а след време става крехък и се разпада на малки парченца. Най-старият кехлибар на света е на 120 милиона години и не е чудно, че се намира само на дребни парченца. Търговският минодобив на кехлибар в Балтийския регион датира от 1264 година и продължава и до наши дни, но огромни количества от Златото на Севера са смлени на прах и превърнати в лак за мебели.

Кехлибар от боб става ли

До 80-те години на XX век се смята, че кехлибар има само в балтийският басейн. Но в крайна сметка учените решават, че всяка дървесна смола, която е била в земята повече от 10 милиона години, може да се счита за кехлибар. Затова сега дори кехлибарът от бобови растения, който се добива в Доминиканската република, както и в африканските страни, също е признат за скъпоценен камък. Днес основните находища са: в Прибалтика, което включва Русия, Швеция, Дания, Германия, Полша; в Украйна и в Доминиканската република.

Кехлибари се добиват от мини, чрез пробиване на кладенци в земята и по най-простия възможен начин – като се събира от морския бряг. Съвсем лесно е човек да намери кехлибар покрай Балтийско море. Просто, като да събереш камъчета по плажа. Но най-често златистите късове изплават на брега след буря. А най-доброто време да се търсят кехлибари е през зимата. Единственото, което е нужно, е мъничко късмет.

 

Пише за него в “Одисея”

Електричеството взема името му

Викингски пръстен от сребро и кехлибар.

Слънчевият “камък” се споменава в Омировата “Одисея”. Поетът разказва как мъже носели дарове от цял свят на красивата Пенелопа. Един от подаръците била огърлица от кехлибар, чиито зърна светели, “като изтъкани от слънце”. Красив и символичен подарък, след като в Древна Гърция и Рим традицията била жените да носят кехлибарени фигурки на риба, жаба или заек, за да са плодовити. За цената му свидетелства това, че в по времето на Нерон за кехлибарен пръстен или огърлица благородниците давали един роб.

Свойството на кехлибара да се наелектризира е дало името на електричеството. През около 600 г. пр. Хр. гръцкият философ Талес при триене на кехлибар с парче коприна, установява, че кехлибарът привлича прах и пера. До XVI век остава схващането, че статичното електричество е уникално свойство на кехлибара. Но английският учен Уилям Гилбърт демонстрира, че е характерно и за други материали. Той кръщава явлението електричество – на “илектрон”, древногръцката дума за кехлибар.

 

Янтарната киселина е лечебна

Хипократ церял с него възпаления

Авицена, Плиний, Калистрат и Хипократ предписвали настойки или прах от кехлибар при кръвоизливи, отравяния, повръщане, кожни болести, болно сърце, подути сливици, зъбобол, стомашни болки и нарушения на съня. Лекували с него и бъбречни заболявания, туберкулоза, жълтеница, астма и заболявания на щитовидната жлеза. Кехлибарът съдържа до 8% янтарна киселина, която действа добре на вътрешноклетъчната обмяна на веществата и способства за общото оздравяване на организма. Съвременни изследвания показват, че янтарната киселина, получена от кехлибар, е безвредна за организма и не може да предизвика нежелателни странични явления.

 

Лъвът да го носи като талисман против уроки

Зарежда Козирога с оптимизъм

Кехлибарът е подходящ за всички знаци. Лъвът, по-специално, трябва да го носи, за да се предпази от зли очи. На Девата дава увереност и сила на волята. Близнаците се зареждат с постоянството, което им липсва. За Козирога е носител на жизнерадост. Мнителността на Раците намалява под меката светлина на красивия камък.

 

Истинският при нагряване ухае

Копалът е бъдещ кехлибар

Кехлибарът е познат като ювелирен материал от дълбока древност.

Това е един от най-фалшифицираните ювелирни материали. Имитации се правят от стъкло, фенолни смоли, целулоид, казеин, пластмасов полиестер. Стъклото е по-твърдо и на пипане е студено, за разлика от кехлибара, който на стайна температура е винаги топъл. Пластмасата също лесно се различава, защото кехлибарът при нагряване издава приятна миризма. С два прости теста може да се елиминират три вида фалшификати: фенолните смоли, стъклото и полиестера. Кехлибарът е по-лек от стъклото и пластмасата, така че когато го пуснете в чаша вода, в която са разтворени три чаени лъжички сол, ще потъне бавно.

Другият тест е свързан с електростатичността: при натъркване с вълна примерно, естественият материал се наелектризира и привлича пепел или малки късчета хартия. Понякога върху тънък естествен кехлибар добавят насекомо, заливат го с пластмаса и ето че се получава по-голям “камък” с включвания. Дублетът се разпознава по чертичката, която ще откриете на мястото на спойката.

Но има два материала, които са по-сложни за разпознаване. Ако чуете думите “копал” или “амброид”, това съвсем не означава, че ви предлагат “по-евтин кехлибар”, както биха го нарекли някои недобросъвестни търговци.

Естественият кехлибар се продава със сертификат.

Копалът може да ви го представят като “млад кехлибар”. Това не е лъжа, тъй като той е смола, също като кехлибара. Въпросът е, че възрастта му е между 50 000 и 1,6 млн г., сравнено с възрастта на кехлибара, която е между 10 и 100 млн г. Тоест, след около 9 млн години и той ще стане кехлибар. Той се разтапя при 150 градуса – температура, при която кехлибарът започва да се размеква. При заливане с ацетон повърхността на копала побелява и става лепкава, докато на кехлибара нищо не му става. Може да го разпознаете и с помощта на нажежена игла – ако е копал, иглата ще го пробие. Кехлибарът най-много да се поразмекне и да започне да ухае на бор и тамян. Под ултравиолетова светлина кехлибарът е силно флуоресцентен и сияе в синьо, зелено, оранжево или яркожълто. Копалът може да има слаба флуоресценция.

Амброидът се произвежда от остатъчни парченца кехлибар и пластмаса. Той е с една степен “по-фалшив” от пресования кехлибар, при който частиците са споени чрез нагряване и без изкуствени добавки.

Ако държите в ръка бижу със симетрични мъниста, имате основания да се усъмните, че са кехлибари. Перфектни включвания от насекоми или растения също може да ви подскажат, че това, което държите в ръка, надали е естествен кехлибар. Единственото спасение е да се купува от реномиран и сигурен търговец. Имайте предвид, че истинските кехлибари са доста скъпи и си вървят със сертификат.

 

ИНТЕРГЕОРЕСУРС – ТЪРГОВИЯ СЪС СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И МИНЕРАЛИ

София, ул. Козяк 17, бл.4 партер; www.intergeoresource.com; е-мейл: intergeoresource @gmail.com
тел: 02 980 58 70; мобилен: 0887 196 193; фaкс: 02 980 54 83

  • Скъпоценни, полускъпоценни и декоративни камъни и изделия от тях
  • Експертни оценки и идентификация на скъпоценни камъни
  • Консултантска дейност в областта на геология, геофизика и минно дело
error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.